Решение № 8964 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4591/2019 г.

Решение № 8964 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4591/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Станчева и И. Станчев за отмяна на решение № 189/7.01.2019 г. по адм. дело № 2705/2018 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение. Молителите сочат, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Разпореждането на НОИ по чл. 60, ал. 1 от КСО не е връчено на един от наследниците и по този начин е лишен от адекватна правна защита. Освен това са налице противоречиви свидетелски показания при разследване злополуката на НОИ и не са събрани доказателства кой от работниците извършва поддръжката и ремонта на силозите и, че тези дейности са били възложени на починалото лице Г. Станчев. Молят съдебния акт да бъде отменен и претендират разноски по настоящото дело. Ответникът - Директор на ТП на НОИ Ямбол, чрез процесуалния си представител в писмен отговор от 16.04.2019 г., счита подадената молба за основателна. Твърди се, че невръчването, съгласно нормата на чл. 58 от КСО, на екземпляр от протокола за разследването на наследници на пострадалия, както и несъобщаване на разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО, на всички наследници на Г. Станчев, не представлява съществено нарушение, довеждащо до незаконосъобразност на процесното разпореждане. Сочи се обаче, че разпореждане № 5104-28-30/21.07.2017 г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ Ямбол не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК – липсва посочване на длъжността на лицето, издало акта. На второ място се твърди, че неправилно съдът е приел в съдебното си решение, че посочването на Г. Станчев, като декларатор на злополуката в разпореждането, вместо неговия баща – И. Станчев, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли съда да отмени влязлото в сила решение на ВАС по адм. дело № 2705/2018 г. Претендират се разноски. Ответната страна – ЕТ "Елиа-Е. Тодорова" [населено място], представлявана от Е. Тодорова, чрез процесуалния си представител оспорва молбата за отмяна. Твърди се, че последната е бланкетна и като такава е недопустима. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, тъй като молителите не представят нито нови доказателства, нито твърдят наличието на нови обстоятелства. Освен това, молителите не попадат в кръга на лицата имащи право да търсят отмяна, на основание т. 5, защото те са участвали лично и чрез процесуален представител във всички фази на производството и няма как да претендират права на трето лице. Моли се съда да отхвърли искането. Върховният административен съд, ІI колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е процесуално допустимо, като подадено от надлежни страни и в срок, а разгледано по същество е неоснователно. Правното основание на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в тези разпоредби хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните и страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. При отменителното основание, посочено в чл. 239, т. 1 от АПК, се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, което не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страните. Освен това тези факти, които имат отношение към спорното правоотношение, следва да имат качеството нови и да не са били включени във фактическия материал на делото. Последните следва да са подкрепени с писмени доказателства, като е необходимо тези доказателства да не са били известни на страната, а ако тя е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документ за тях. За да се проведе успешно производството по чл. 239, т. 1 АПК следва страната, участвала в процеса да не е проявила небрежност или процесуално бездействие, което означава, че въпреки нейната процесуална активност новото доказателства или новото обстоятелство да не е могло да й бъде известно. В процесния случай не се касае за нито една от двете хипотези, визирани в чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовават молителите. С молбата за отмяна не се сочат, нито се представят нови доказателства. Тези, за които се споменава в молбата, а именно, че съдът не е установил противоречие в свидетелските показания и не е събрал допълнителни такива, не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. В тази си част молбата има характер на касационна жалба, тъй като се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, като е недопустимо да се извършва проверка за законосъобразност на постановено решение в производство по отмяна. Както се посочи по-горе, отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК представлява самостоятелно извънинстанционно производство, чрез което се осъществява контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като се реализира само при наличие на основанията по чл. 239 от АПК, които не са на лице. След като молителите се позовават на чл. 239, т. 1 от АПК, а не сочат нито нови доказателства, нито навежда нови фактически обстоятелства, то искането като неоснователно следва да се отхвърли. Неоснователно се явява и искането по отношение наведените доводи за наличие на предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК. Разпоредбата на посочената норма визира няколко хипотези на отмяна, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита, а оттук и върху правилността на постановеното съдебно решение. В разглеждания случай молителите биха имали основание да претендират такава отмяна, ако лично те, като страна не са могли да вземат участие в делото, поради което е нарушено правото им на защита. Видно от данните по делото молителите са участвали в съдебните заседания, лично и чрез упълномощен процесуален представител, както пред първата инстанция, така и в касационната, и спрямо тях не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на атакуваното решение. Те не разполагат с правото да искат отмяна на влязлото в сила решение на това правно основание, от името на друга страна, т. е. молителите нямат правната възможност да претендират отмяна на влязло в сила решение с мотив, че един от наследниците на починалото лице не е взел участие в делото, тъй като не е бил призован, поради възможността на това трето лице само да претендира отмяна по силата на чл. 245 и сл. от АПК. Изложеното води до извода, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 189/7.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2705/2018 г. от Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено решение № 9/15.01.2018 г. по адм. дело № 289/2017 г. на Административен съд Ямбол и е отменено решение № 1040-28-47/15.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол, поради което молбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. По отношение наведените доводи в писмения отговор на ТП на НОИ Ямбол, че съдебният акт на ВАС е неправилен, тъй като не е съобразил допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила от органа, чийто акт се е обжалвал и молбата за отмяна е основателна, то това отново сочи на оплакване, което е допустимо само при извършване на инстанционен съдебен контрол, каквото е касационното производство по чл. 208 и сл. от АПК. При извънинстанционният контрол, законодателят е предвидил лимитирано определени предпоставки, при наличието на които може да се допусне отмяната и които не са налични по отношение на депозираните молби, а и ответникът – директор на ТП на НОИ Ямбол не е лице, подало искане за отмяна по реда на чл. 242 и сл. от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, ІI колегия, петчленен състав