Решение № 3878 от 11.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Габер 1 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Септември, Стопански двор, против решение 302/19.04.2022 г., постановено по адм. д. 166/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) Р-16001319007334-091-001/03.06.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с решение 394/18.08.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в полза на ответната страна в размер на 12 470,62 лв. Съдебното производство е във фазата на повторна касация, след като с решение решение 1237/09.02.2022 г., постановено по адм. д. 6696/2021 г. по описа на ВАС (неправилно посочено в обжалвания съдебен акт като решение на Административен съд Пазарджик) е отменено решение 341/22.04.2021 г., постановено по адм. д. 1045/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на дадените задължителни указания. В касационна жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според развитите съображения, изводите на административния съд са в противоречие с установената фактическа обстановка и събраните доказателства по делото. Касаторът поддържа, че съдът не е взел предвид и обсъдил съвкупно констатациите от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) заедно с останалите доказателства при разглеждане на спора по същество. Изводите на органите по приходите за липса на реалност на доставките се основават на неправилен и непълен анализ на обстоятелствата по случая. В касационната жалба са развити подробни аргументи в подкрепа на оплакванията. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде отменен. Претендира присъждане на извършените разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Григорова, оспорва касационната жалба като необоснована и недоказана с представеното становище по електронен път от 20.06.2022 г. и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и заплатената държавна такса като алтернативно прави възражения за прекомерност или за възлагане на разноските изцяло в тежест на жалбоподателя на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на касационни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, осмо отделение, след като взе предвид доказателствата по делото и прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пазарджик е бил РА Р-16001319007334-091-001/03.06.2020 г., издаден от П. Стоев орган, възложил ревизията и К. Делчева орган по приходите, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с решение 394/18.08.2020 г. на ДД ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Габер 1 ЕООД са определени допълнителни задължения в общ размер на 104 382,76 лв. - главница и лихви за просрочие в общ размер 26 444,55 лв., както следва: допълнително определени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 10 717,09 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 2 363,90 лв., корпоративен данък за 2018 г. в размер на 16 280,17 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 1 944,73 лв.; и ДДС данъчни периоди от 01.01.2015 г. до 31.10.2019 г. в общ размер на 77 385,50 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 22 135,92 лв. Фактическите констатации при повторното разглеждане на делото не се различават от изложеното решение 341/22.04.2021 г., постановено по адм. д. 1045/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Първоинстанционният съд е проследил извършените процесуални действия и установяванията на органите по приходите, както и резултатите от приетото заключение на ССЕ в хода на съдебното производство. Процесната ревизия е била възложена на основание заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001319007334-020-001/15.11.2019 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Пловдив, изменена впоследствие по отношение на крайния срок със заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) Р-16001319007334-020-002/20.02.2020 г. и Р-16001319007334-020-003/23.03.2020 г. Изводите и предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-16001319007334-092-001/05.05.2020 г., който е връчен на адресата на 07.05.2020 г. Срещу РД е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК на 20.05.2020 г., което е преценено като неоснователно при издаване на процесния РА. В рамките на осъществения контрол, първостепенният съд е потвърдил валидността на РА като е приел издаването му от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, в кръга на възложените му правомощия и в предвидената форма съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК. В съдебното решение липсват констатации за съществени нарушения на процесуалните правила при ревизията. За да отхвърли жалбата съдът е мотивирал крайно заключение, че констатациите на органите по приходите по отношение на определените данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС са правилни и обосновани, РА е законосъобразен и правилен като жалбата против него е изцяло неоснователна. На първо място в мотивите на съдебното решение спорът по същество е поставен върху преценката за реалността на доставките по процесните фактури по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и на аргументите на органите по приходите. Посочените обстоятелства в РА, за да не бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит на Габер 1 ЕООД, са свързани с непредставянето на документи при извършени проверки на доставчиците и липсата на информация за тяхната материална, техническа и кадрова обезпеченост. В тази насока съдът е приел, че по делото е установено осчетоводяване на фактурите от дружеството-жалбоподател, отразяването им в дневниците му за покупки и отчетните регистри за ДДС, фактът на начисляване на данъка, включително счетоводно е доказано извършването и отразяването на последващи доставки, които съответстват количествено и стойностно на доставените стоки и услуги по спорните фактури. Съображенията за отхвърляне на жалбата в тази част са поместени в края на първоинстанционното решение и се отнасят до констатациите за нередовно водена счетоводна отчетност, въз основа на която при ревизията са оспорени данните за изписването на стоките и влагането им в производството на краен продукт. Според съда, непредставянето на счетоводните документи от страна на доставчиците при отправените искания в хода на ревизионното производство и писмените обяснения на счетоводителя на доставчика Пеев и Въргов ООД опровергават отговорите на ССЕ и потвърждават изводите на ревизиращите органи. Поради тази причина са отхвърлени възраженията срещу РА, според които жалбоподателят не е следвало да бъде санкциониран за нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. По приложението на ЗКПО административният съд е приел, че органите по приходите правилно не са признали разходи за 2017 г. в общ размер на 9 158,49 лв., от които разходи за липси в размер на 2 473,31 лв. и несвързани с дейността разходи в размер на 6 685,18 лв. по фактури на Порше Лизинг БГ" ЕООД и Еврокар 5 ЕООД. От документите се установява, че двата автомобила - Фолксваген ЦЦ и Мицибуши Паджеро Спорт, макар че формално са били собственост на жалбоподателя, не са използвани за неговата икономическа дейност. За двата автомобила Ситроен Ксара и Фолксваген Транспортер е посочено, че разходи не е следвало да бъдат отчитани предвид факта, че изобщо не са собственост на дружеството, нито са наети от същото. Поради липса на доказателства и аналогични мотиви са отхвърлени и възраженията срещу преобразуването на финансовия резултат за 2018 г. на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО в размер на 6 304,55 лв. по фактури на Порше Лизинг БГ" ЕООД, Скорпион-Ойл ООД и Еврокар 5 ЕООД. По отношение на определените допълнителни задължения за корпоративен данък решаващият съд е споделил като обосновани изводите в РА/РД за извършено безвъзмездно придобиване на количествата стоки (велпапе и плот), документирани с фактури на Агро M2 Олио И Пелетс Ди Орландо" ЕООД и Пеев и Въргов ООД от 2017 г. и Пеев И Въргов" ООД и Нерей 33" ЕООД от 2018 г. В тази насока е посочено, че отговорите по ССЕ за осчетоводяване на фактурите при доставчиците и при жалбоподателя, наличността на стоките, влагането им в производствената дейност и отчитането на приходи, не водят до заключение за реалност на доставките. Като противоречащи на твърдението за реалност на доставките са взети предвид липсата на съпътстващи документи, доказващи приемане и предаване на стоките между страните и невъзможността за установяване на допълнителни детайли за транспортна обезпеченост, конкретното местонахождение и връзката на местонахождението с доставчиците, местата на разтоварване и лицата, получили стоката. При насрещната проверка са представени документи от доставчика Агро M2 Олио И Пелетс Ди Орландо" ЕООД, но в тях жалбоподателят не е отбелязан изрично като получател на стоките. Изводът в РА за реализиране на извънредни приходи от страна на Габер 1 ЕООД, подлежащи на облагане с корпоративен данък, е обоснован чрез отричане на извършените плащания и неоспореното от ревизиращите придобиване на стоки от същия вид от жалбоподателя, но от неизвестни доставчици. На следващо място в решението са обсъдени и приети за неоснователни възраженията на жалбоподателя във връзка с разходите в размер на 47 051,46 лв. по фактурите от Дисталори ЕООД и фактурата от Голдън Комерс" ЕООД. Представените по делото пътни листи са приети за неотносими към предмета на спора. Решаващият съд е достигнал до извод за законосъобразност на РА в частта на непризнати разходи за 2018 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, поради липса на съпътстващи фактурите документи и полученото уведомление от управителя на Голдън Комерс" ЕООД, с което информира приходната администрация, че не е издавал и осчетоводявал фактурата от 27.11.2018 г., както и че дружеството не разполага с материален и човешки ресурс за извършване на ремонтната услуга. Обжалваното решение на Административен съд Пазарджик е валидно и допустимо, но частично неправилно като краен резултат. Решение 341/22.04.2021 г., постановено по адм. д. 1045/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик е отменено след осъществения касационен контрол поради съществени пропуски и нарушения на съдопроизводствените правила. С отменителното решение 1237/09.02.2022 г. на ВАС са дадени задължителни указания за излагане на собствени мотиви и необходимост от съвкупна и обективна оценка на събрания доказателствен материал по делото, които не са изпълнени и при повторното разглеждане на делото от първостепенния съд. Спазването на изискването чл. 172а, ал. 2 АПК за наличие на мотиви по всички спорни въпроси, в които да са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, не следва да се приеме за изпълнено с формалното и повърхностно засягане на предмета на правния спор. Законосъобразността на процесния РА неправилно е обоснована от административния съд по всички въпроси единствено и само с изводите на органите по приходите за липса на реалност и определени документални несъответствия, за което е извършена корекция на упражненото право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 75, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по фактури, издадени от Агро M2 Олио И Пелетс Ди Орландо" ЕООД и Пеев и Въргов ООД, Нерей 33 ЕООД, Дисталори ЕООД, Голдън Комерс ЕООД, Радо Гранит Строй ЕООД и Ембо Строй 2018 ЕООД. В мотивите на съдебното решение липсва цялостен анализ по приложението на ЗКПО и законосъобразността на процесния РА за 2017 г. и 2018 г., освен по отношение на непризнатите разходи за 2017 г. формирани от разходи за липси в размер на 2 473,31 лв., несвързани с дейността разходи по фактури от Порше Лизинг БГ" ЕООД и Еврокар 5 ЕООД на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО и за 2018 г. респективно - 6 304,55 лв. по фактури на Порше Лизинг БГ" ЕООД, Скорпион-Ойл ООД и Еврокар 5 ЕООД. Последните не са били оспорени от касатора с конкретни аргументи. В тази насока по делото отсъстват данни за действителните наличности на материалните запаси, тъй като не е спазено задължението за извършване на инвентаризация към края на всеки от данъчните периоди. От страна на ревизираното лице не е доказано и използването на транспортните средства в икономическата дейност на предприятието. С оглед на изложеното крайните заключения на първоинстанционния съд са правилни в тази си част като издържани от гледна точка на фактическата обстановка. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че решаващият съд е игнорирал изцяло приетата с възражение от ответната страна ССЕ. Правният режим на облагане с корпоративен данък по ЗКПО налага цялостна и съвкупна преценка на фактите и доказателствения материал по делото, както и на изводите в РА, каквато не е била извършена от първостепенния съд. На първо място следва да бъде уточнено, че заключението на ССЕ е приобщено при предходното разглеждане на делото с протоколно определение в с.з. на 15.02.2021 г. При разпита на вещото лице са поставени въпроси от процесуалния представител на ДД ОДОП Пловдив, касаещи организирането на счетоводната отчетност при завеждането и изписването на получените материали от Габер 1 ЕООД. Отговорите в тази връзка са посочени бланкетно в констативната част на решението, но не са обсъдени в мотивите. От тях се установява, че не е извършено същинско преосчетоводяване на стопанските операции в счетоводството на жалбоподателя, както и че разходите за материали и приходите от производство по оборотни ведомости и ГФО за съответните периоди са отразени коректно, а крайните стойности остават непроменени. Становището срещу приемането на ССЕ обаче не представлява надлежно оспорване по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК - чрез искане за назначаване на повторна или съвместна експертиза, каквито не са заявени от ответната страна. В нарушение на съдопроизводствените принципи административният съд не обосновал решението си да не кредитира заключението на ССЕ по всички въпроси, въпреки тяхната релевантност към предмета на делото. В тази насока изводите в РА/РД и потвърждаващото ги решение на ДД ОДОП Пловдив са приети за неоспорими, без да бъдат разисквани по същество. В обжалваното съдебно решение е отбелязано изрично и обстоятелството, че според мотивите на стр. 24-26 и стр. 33-35 в РД, органите по приходите не оспорват действителното получаване от Габер 1 ЕООД на съответните видове и количества стоки велпапе и плот. Спорно е само получаването на стоките именно от дружествата Агро M2 Олио И Пелетс Ди Орландо" ЕООД и Пеев и Въргов ООД на обща стойност 98 012,40 лв. по фактури, издадени през 2017 г. и от дружествата Пеев и Въргов ООД и Нерей 33" ЕООД на обща стойност 109 445,70 лв. по фактурите през 2018 г. Въз основа на представените документи за счетоводните отразявания на стопанските операции при жалбоподателя, ревизиращият екип е направил извод, че материалните запаси са били придобити безвъзмездно от Габер 1 ЕООД и респективно са реализирани извънредни облагаеми по реда на ЗКПО приходи, които не са отразени в текущия финансов резултат за периода на тяхното възникване. Като относими норми за този извод органите по приходите сочат т. 4 от НСФОМСП - Общи разпоредби и на т. 2 от СС 18 Приходи, както и чл. 124, ал. 2 ДОПК. Развитата логическа конструкция за целите на прякото облагане по ЗКПО неправилно е потвърдена като издържана и в решение 394/18.08.2020 г. на ДД ОДОП Пловдив (стр. 23-24). С оглед на терминологична яснота следва да се внесе уточнението, че заглавието на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМПС), на които се позовават органите по приходите, е променено на Национални счетоводни стандарти с изм. ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г. По същество, използваният подход стои извън контекста на стопанския оборот и нормативната уредба, която от своя страна не дава основание за подобен извод. Установените факти и събраните доказателства в хода на процесното ревизионно производство не могат да бъдат квалифицирани под определенията за приходи или печалби по смисъла на счетоводните стандарти. Не е обосновано да се предполага наличието на безвъзмездно придобити производствени материали от стопанския субект само поради дискредитирането на представените разходни документи. Следователно, единственото основание за определяне на корпоративен данък остава сочената в РА/РД и решение 394/18.08.2020 г. презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК, според която в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Поради липсата на установена конкретна хипотеза, както и нейното фактическо изясняване при ревизията, е незаконосъобразно да бъде прилагана презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Основателни са и голяма част от оплакванията на касатора по приложението на ЗДДС. В оспореното първоинстанционно решение не е направена всеобхватна и последователна преценка по отношение на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията и установените обстоятелства. Изводите на ревизиращия екип за невъзможност да бъде осъществен контакт с процесните доставчици, както и за липса на кадрова и материална обезпеченост от тяхна страна, не са доказани по несъмнен начин чрез допустимите процесуални способи. Заключенията по приложението на ЗКПО естествено не могат да бъдат пренесени автоматично в частта по ЗДДС, но същите са показателни за грешната интерпретация на фактите и събрания доказателствен материал. Непризнаването на правото на приспадане на данъчен кредит е обосновано в РА/РД с ирелевантни обстоятелства към фактическия състав на правото непредставяне на доказателства от доставчиците, липса на информация за местоположението на тяхната стопанска дейност и констатирани несъответствия във връзка с извършените плащания в брой по доставките. Отделно от посоченото, в някои от случаите изводите на органите по приходите не съответстват на фактите. Така например, във връзка с упражненото право на данъчен кредит от Габер 1 ЕООД в общ размер на 6 403,60 лв. по фактури 652/10.10.2018 г., 655/16.10.2018 г., 656/26.10.2018 г., 667/05.11.2018 г., 677/26.11.2018 г., 672/14.11.2018 г., 674/20.11.2018 г. и 669/09.11.2018 г. с предмет транспортни услуги, издадени от Дисталори ЕООД, ревизиращите са установили, че за съответните данъчни периоди доставчикът е бил регистриран по ЗДДС, декларирал е трудови договори с лица на длъжност шофьор и е разполагал с товарен автомобил Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер с рег. [рег. номер]. Констатациите за неподаване на данни от счетоводството на Дисталори ЕООД за осигуряване на всички служители м. 10.2018 г. и м. 11.2018 г. и за издаване на фискални бонове за разплащане по фактурите за м. 11.2018 г. на по-късни дати през същия месец, не обосновават извода за недействителност на стопанските операции по смисъла на чл. 9 ЗДДС. Напротив, според констатациите на ревизиращия екип, получателят и доставчикът са декларирали фактурите в отчетните си регистри за ДДС. При съпоставка на данните с отговорите по приетата ССЕ става ясно, че предмет на услугите е транспортна услуга, доставчикът е отразил приходи от продажба на услуги по оборотна ведомост за 2018 г. в размер на 783 244,18 лв. и разходи за заплати на персонала за същия период в размер на 103 696,21 лв., като за м. 10.2018 г. съгласно разчетно-платежни ведомости е разполагал с персонал от 16 служителя, а за м. 11.2018 г. 13 служителя (т. 1 от задачите). Всички процесни фактури са отразени коректно в счетоводствата на доставчика и получателя, включително са взети счетоводни операции за разплащане по касов път (т. 2 и т. 6 от задачите), като в т. 11 от задачите на ССЕ се съдържа и анализ на транспортните документи превоза на продукция при склада на дружеството-жалбоподател в с. Поликраище. Последните обстоятелства неоснователно са били игнорирани от решаващия съд. Следва да се отбележи пропускът на първоинстанционния съд да констатира и обсъди обективно факта, че в хода на процесното ревизионно производство от органите по приходите не е направен опит за осъществане на контакт доставчиците Агро M2 Олио И Пелетс Ди Орландо" ЕООД, Пеев и Въргов ООД, Нерей 33 ЕООД и Голдън Комерс ЕООД или техни представители, с цел събиране на допълнителна информация и изясняване на фактическата обстановка. Всички изводи в процесния РА/РД за тези дружества са изградени на база предходни проверки от НАП, както е отбелязано на стр. 44-59 от РД. Резултатите от тези проверки са присъединени от ревизиращия екип към доказателствения материал с протоколи. Изрични искания за представяне на документи и извършени насрещни проверки по чл. 45 ДОПК са налице само до три от процесните доставчици - Дисталори ЕООД, Радо Гранит Строй ЕООД и Ембо Строй 2018 ЕООД. Изложеното води до извод за нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ДОПК, съгласно която доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ, което не е изпълнено. В допълнение, видно от резултатите от предходните проверки на доставчиците Агро M2 Олио И Пелетс Ди Орландо" ЕООД и Дисталори ЕООД, представителите на дружествата са потвърдили действителността на сделките с Габер 1 ЕООД и са представили изисканите писмени обяснения и документи относно механизма на изпълнение. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че събраните по делото голям обем писмени доказателства, както и заключението по приетата без оспорване ССЕ, потвърждават реалността на доставките по процесните фактури от Агро M2 Олио И Пелетс Ди Орландо" ЕООД, Нерей 33 ЕООД, Дисталори ЕООД, Радо Гранит Строй ЕООД и Ембо Строй 2018 ЕООД. Всички доставчици са били регистрирани по ЗДДС лица и са отразили фактурите в дневниците за продажба по ЗДДС за съответните данъчни периоди. По делото липсват преки доказателства, сочещи за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит с цел злоупотреба и от органите по приходите, чиято е доказателствената тежест в случая, не са събрани обективни данни в тази насока. При идентична фактическа обстановка с разглежданата за доставките с предмет велпапе от Агро M2 Олио И Пелетс Ди Орландо" ЕООД и представените документи за получаване на стоките директно в производствените обекти на Габер 1 ЕООД е постановено решение 572/10.04.2017 г. по адм. д. 1447/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив. С последното е бил отменен като незаконосъобразен РА Р-16001315004549-091-001/23.12.2015 г., касаещ предходни данъчни периоди. Решението на административния съд е потвърдено от ВАС с решение 1646/07.02.2018 г. по адм. д. 5853/2017 г., Първо отделение. Обстоятелството, че доставчикът Агро M2 Олио И Пелетс Ди Орландо" ЕООД не е представил превод на български език на международните товарителници за превоза на стоките, не представлява основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя. Както е приел ВАС в мотивите на решението от 07.02.2018 г., от данните се установява закупуването на стоките от доставчиците ("Валери 1" ЕООД, "Тракия М Транс" ЕООД и "Евро Лес" ЕООД) от Гърция от съответните гръцки дружества и са превозени директно до склада на РЛ - във всички ЧМР като място за получаване е посочен адреса на "Габер 1" ЕООД - Стопански двор, гр. Септември, България. Както правилно е отбелязал съдът, установените нередности при декларирането на доставките на ВОП от доставчиците не означава, че не е осъществена процесната пряка доставка. Приетите по настоящото дело документи с административната преписка в тази насока не са оспорени по надлежния процесуален ред, а обстоятелствата във връзка с доставките са изяснени чрез заключението по т. 1 от ССЕ за дружество Агро M2 Олио И Пелетс Ди Орландо" ЕООД. Извършената касационна проверка на останалата част от мотивите в обжалвания съдебен акт води до заключение за правилност на крайното решение за отхвърляне на жалбата на Габер 1 ЕООД в съответната ѝ част. Не се констатират наведените касационни оплаквания и нарушения на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата относно отказът с РА да бъде признато право на данъчен кредит в размер на 26 003,56 лв. по 29 броя фактури от Пеев и Въргов ООД и в размер на 1 029 лв. по фактура 010 88/27.11.2018 г. от Голдън Комерс ЕООД, както и относно начислените лихви за просрочие в размер на 346,40 лв. за просрочие при внасяне на данъка по фактури от Родопи 3 ЕООД. В обобщение, дължима е отмяна на първоинстанционното решение в частта, отхвърляща оспорването срещу РА по отношение на допълнително определените задължения за корпоративен данък за внасяне за 2017 г. за разликата от 915,85 лв. до 10 717,09 лв. и за 2018 г. за разликата от 630,45 лв. до 16 280,17 лв., ведно със съответните лихви за просрочие и непризнатото с акта право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 49 474,70 лв. по фактури, издадени от Агро M2 Олио И Пелетс Ди Орландо" ЕООД, Нерей 33 ЕООД, Дисталори ЕООД, Радо Гранит Строй ЕООД и Ембо Строй 2018 ЕООД през съответните данъчни периоди в обхвата на ревизионното производство. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Предвид така приетото от касационната инстанция, решение 302/19.04.2022 г., постановено по адм. д. 166/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик следва да бъде отменено и в частта му за разноските, като въпросът се разреши окончателно от настоящия състав на съда. Претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за възлагане на разноските изцяло в тежест на жалбоподателя на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК е неоснователна по изложените по-горе правни доводи. На касационния жалбоподател се дължат претендираните разноски съразмерно на уважената част от жалбата в общ размер на 9 278,83 лв. за всички съдебни инстанции, при съобразяване посочения по-горе предмет на спора и доказателства за внесени ДТ за първоинстанционно и касационно обжалване общо 1 096,61 лв., депозит за вещо лице - 450 лв. и адвокатско възнаграждение по представените договори за правна защита и съдействие общо 11 400 лв., които следва бъдат заплатени от НАП. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждението съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че същото не надхвърля минималните размери по Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На НАП (§ 1 т. 6 от ДР на АПК) се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 19 778,36 лв. за двете съдебни инстанции, изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и ДТ за касационно обжалване в размер на 1 046,62 лв. С оглед на конкретния материален интерес и по съразмерност на НАП се дължат разноски в общ размер на 5 900 лв. като след компенсация в полза на Габер 1 ЕООД следва да бъдат заплатени разноски в размер на 3 379,12 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо и второ вр. чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,