Решение № 6387 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2015 г.

Решение № 6387 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "М. Ч." ЕООД гр. Долни Чифлик, против решение № 1292/8.06.2015 г., постановено по адм. д. № 1195/2015 г., по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 180 от 3.04.2015 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Варна, с която на основание чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закон за храните (ЗХ) е наредено спиране на реализацията на храни. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяването на друго по съществото на спора, с което административният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - директорът на ОДБХ - Варна, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Административният съд - Варна е отхвърлил жалбата на "М. Ч." ЕООД срещу заповед № 180 от 3.04.2015 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Варна в частта, с която е разпоредено на "М. Ч." ЕООД да изтегли 200 кг бяло брашно от специализиран обект за търговия на дребно с хляб и тестени изделия, находящ се на адрес в гр. Варна, ул. "Георги Бенковски" № 7, стопанисван от фирма "С. 2000" ООД и я унищожи по екологичен начин, съгласно изискванията на ЗУО. За да постанови този резултат съдът е приел, че е извършено нарушение по смисъла на § 1, т. 67 ЗХ, констатирано по съответния ред от контролните органи, за което е приложена принудителната административна мярка. Приел е, че при издаването на оспорената заповед са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. Съдът е установил, че при извършена проверка на 20.03.2015 г. в 15.00 часа от контролни органи към ОБДХ - Варна в супермаркет, находящ се в специализиран обект за търговия на дребно с хляб и тестени изделия в гр. Варна, стопанисван от фирма "С. 2000" ООД е констатирано, че в складовото помещение на обекта дружеството съхранява 200 кг /8 чувала х 25 кг/ бяло брашно с партиден номер L10.03.2015, произведено на 10.03.2015 г. от дружество "М. Ч." ЕООД. Същото е придружено с етикет и експедиционна бележка от 12.03.2015 г., без номер, а по-късно представена и фактура № 0000001275/26.03.2015 г. Към датата на произведената партида брашно /10.03.2015 г./ е имало действаща заповед за спиране дейността на обекта № 91/19.02.2015 г. от ОДБХ - Варна, т. е. описаната партида е била произведена при условия, негарантиращи безвредността на продукта и неговата проследимост, което от своя страна крие риск за здравето на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗХ компетентните органи имат право да спрат реализацията на храни, които пряко или косвено застрашават здравето на хората и да разпореждат те да бъдат върнати, отнети, унищожени, преработени или използвани за други цели. Наличието на произведена партида брашно в период, в който е действала заповед за спиране дейността на процесния обект поставя в риск здравето на гражданите, които като консуматори на този продукт следва да купуват и консумират храни и суровини с неясен произход и качество. Правилно съдът е приел, че административният орган законосъобразно е приложил ПАМ по чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗХ, с което се изпълняват целите на закона. Спирането от реализация на определени храни е принудителна административна мярка пряко насочена към изпълнение на основната цел на Закона за храните - защита здравето и интересите на потребителите. По своя характер тя е преустановителна - цели да бъде преустановено вече започналото и продължаващо правонарушение - реализацията на храни, които пряко или косвено застрашават здравето на хората. Според разпоредбата на т. 67 от § 1 ЗХ, "храна, която не е безопасна за консумация от потребителите е храната, която уврежда или може да увреди здравето на хората или е негодна за консумация, като при определянето й като такава трябва да се вземат предвид: а/ условията за нормалната й употреба от и на всеки етап от производството, преработката и предлагането на храната; б/ информацията, предоставена на потребителите, включително информацията на етикета или друга общодостъпна за потребителя информация за предпазване от специфични вредни за здравето ефекти на определена храна или група храни." От изложеното следва, че храната, която не е безопасна за консумация от потребителите е винаги негодната храна по смисъла на т. 34 ЗХ. Посочената в заповедта стока е придружена с експедиционна бележка от 12.03.2015 г. - без номер и е произведена на 10.03.2015 г., когато е действала заповед № 91/19.02.2015 г. Така описаната партида е била произведена при условия, негарантиращи безвредността на продукта и неговата проследимост, което от своя страна крие риск за здравето на потребителите. Правилно е първоинстанционното заключение, че твърдението за извършено окачествяване на брашното от лабораторията на РЗИ- Варна във връзка със заповед № 91/19.02.2015 г. е неотносимо, тъй като, видно от приетите по делото като доказателства - декларация за съответствие от 16.02.2015 г., декларация за произход от Г. Г., протокол за изпитване № ЛИК-П 293/27.02.2015 г., брашното, което е изследвано, е с партиден номер 1602, който не е идентичен с намерената партида брашно в специализиран обект за търговия на дребно с хляб и тестени изделия "С. 2000" ООД с партиден номер L10.03.2015. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Варна съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд