Решение № 8371 от 5.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4715/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби - първата, подадена от Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуалния представител юриск. М. Стефанова, против Решение 8448 от 12.03.2025 г., постановено по административно дело 8154/2024 г. от Административен съд София град/АССГ/, в частта, с която се отменят т.3 и т.4 от Решение 207/05.07.2024 г. по преписка 280/2022 г. Твърди се, че в отменителната му част съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано по съображения, изложени в касационната жалба и моли същото да бъде отменено в тази му част. В открито съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпило е писмено становище на 10.06.2025 г. от процесуалния представител юриск. Стефанова, с което не възразява да бъде гледано делото в нейно отсъствие. Няма доказателствени искания. Моли касационния съд да уважи жалбата срещу първоинстанционното съдебно решение. Прави възражение за прекомерност на юриск./адвокатското възнаграждение, тъй като случаят не представлява правна и фактическа сложност. Постъпила е и втора касационна жалба - от Е. Б. П., чрез адв. Е. Фичерова, срещу горецитираното съдебно решение, с което е отменено решението на КЗД, в частта му, с която е прието за установено, че М. К., ръководител на звено Международно сътрудничество в Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ в периода 2021 - 2022 г., с действията си е осъществила тормоз по признаци лично положение и образование по отношение на Е. П. по смисъла на чл.5, вр. с ал§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. и е потвърдено решението на КЗД в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата й срещу Председателя на КПКОНПИ. Твърди се, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съдебен състав не е обсъдил и анализирал изложените от П. доводи за отмяна на решението на КЗД в частта относно липсата на нарушение на ЗЗДискр. от страна на Председателя на КПКОНПИ, а единствено е разгледал спора в плоскостта на наличие или липса на прояви на дискриминация от страна на М. К., т.е. в частта от решението на КЗД, с която Комисията се е произнесла в полза на Е. П.. Иска се от касационния съд да отмени съдебното решение и да постанови ново по съществото на спора, с което адм. акт да бъде отменен в частта му, с която не е установена дискриминация от Председателя на КПКОНПИ, като съдът приеме за установено, че има такава, съответно - да отмени решението на АССГ в отменителната му част, по отношение на т.3 и т. 4 от решението на КЗД. Претендират се направените по делото разноски. Постъпил е писмен отговор от Е. П., чрез адв. Фичерова, по подадената касационна жалба от КЗД, в който са изложени доводи за основателност на същата и моли да бъде уважена. В открито съдебно заседание касаторът Е. П. не се явява лично, представлява се от адв. Фичерова, която поддържа касационната жалба и подадения писмен отговор по касационната жалба на КЗД. Претендира разноски за държавна такса и адвокатски хонорар за касационното производство, за който представя писмено доказателство. Ответникът - М. К., в съдебно заседание не се явява, представлява се от адв. А. Чобанова, която оспорва двете касационни жалби по съображения в писмен отговор. Претендира разноски за касационното производство по списък на същите, за които представя писмени доказателства - договор за правна защита и съдействие. Ответникът по касационната жалба Председателят на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество в открито съдебно заседание се представлява от процесуален представител юриск. В. Иванова. Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество в открито съдебно заседание се представлява от процесуален представител юриск. В. Иванова. Процесуалният представител Иванова оспорва двете касационни жалби и заявява,че няма доказателствени искания. Моли касационната инстанция да остави в сила решението на АССГ като правилно и законосъобразно. Претендира юриск. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационните жалби за допустими, като подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. При извършената служебно проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и като взе предвид наведените в касационните жалби доводи, съдът намира за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба от лица, чиито интереси са били засегнати с него. Съдебното решение е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила. АССГ е приел, че решението на КЗД е издадено в съответствие с материалния закон в частта му по т.1 и т.2, с които Комисията е установила, че с действията си Председателят на КПКОНПИ не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по признаци лично положение и образование по отношение на жалбоподателката Е. Б. П. и е оставил без уважение жалба с вх. 44-00-3957/24.11.2022 г. и допълненията към нея с вх. 44-00-4159/12.12.2022 г. и 44-00-359/26.01.2023 г., в частта, в която касае оплаквания срещу Председателя на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на противозаконно придобито имущество. Със съдебното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Е. П. срещу т. 1 и т. 2 от Решение 207/05.07.2024 г. на Комисия за защита от дискриминация, петчленен заседателен състав, постановено по преписка 280/2022 г. По отношение на т.3 и т. 4 от Решение 207/05.07.2024 г. на Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка 280/2022 г., с което е прието, че с действията си М. К., ръководител на звено Международно сътрудничество в КПКОНПИ в периода 2021 - 2022 г., е осъществила тормоз по отношение на Е. П. по смисъла на чл.5, вр. с §1, т.1 от ДР на ЗДискр. по признаци лично положение и образование и на основание чл.80, ал.3 от ЗЗДискр. й е наложена глоба в размер на 250 лв. за извършено нарушение на глава Втора, раздел Първи от ЗЗДискр. по признаци лично положение и образование по отношение на жалбоподателката Е. П., съдът е приел, че адм. акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и го е отменил. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е било Решение 207/05.07.2024 г. по преписка 280/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено от 5 - членен разширен заседателен състав, с което на основание чл. 64, чл.65 и чл.66 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ е прието за установено, че с действията си Председателят на КПКОНПИ не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по признаци лично положение и образование по отношение на жалбоподателката Е. Б. П., поради което е оставена без уважение жалбата в тази й част. С обжалвания административен акт КЗДискр. е приела за установено, че с действията си М. К., ръководител на звено Международно сътрудничество в КПКОНПИ в периода 2021-2022 г., е осъществила тормоз по отношение на Е. Б. П. по смисъла на чл.5, вр. § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. по признаци лично положение и образование и на основание чл.80, ал.3 от ЗЗДискр. за така извършеното нарушение на М. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева. Административното производство е започнало пред Комисията по повод подадена жалба на Е. Б. П. от гр. София с вх. 44-00-3957/24.11.2022 г. и допълненията към нея с вх. 44-00-4159/12.12.2022 г. и 44-00-359/26.01.2023 г. срещу Председателя на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на противозаконно придобито имущество и срещу М. К., ръководител звено Международно сътрудничество в КПКОНПИ в периода 2021 г. - 2022 г. В жалбата са наведени твърдения, че е осъществена дискриминация по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по признаци лично положение и образование и са изложени оплаквания за нарушени права по Глава втора, Раздел първи, Защита при упражняване правото на труд" по чл.15 от ЗЗДикр. П. е посочила, че със Заповед ДС -243/11.10.2022 г., издадена от Председателя на КПКОНПИ, е прекратено служебното й правоотношение с Комисията на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, поради съкращаване на длъжността старши експерт в звено Международно сътрудничество при КПКОНПИ. Това според жалбоподателката представлявало прикрито уволнение, без наличие на правни основания за извършването му, още повече, че не й е било предложено да заеме други вакантни длъжности в Комисията, за които притежавала необходимите знания и опит. Не се спори по делото, че със Заповед ДС - 798/10.10.2018 г., считано от 10.10.2018 г. Е. П. е била назначена в КПКОНПИ на длъжност младши експерт в звено Международно сътрудничество . Със Заповед ДС - 258/30.10.2020 г. П. е била преназначена на по-висока длъжност - старши експерт . След повишаването й в длъжност П. била натоварена с голям обем работа, което налагало да остава на работното й място в извънработно време, включително събота и неделя. П. твърдяла, че през м. август 2020 г. в звеното била назначена М. В., на която като нов служител почти не били възлагани никакви задачи, а през м. януари и м. февруари 2021 г. жалбоподателката замествала ръководителя на звеното М. К.. В жалбата до адм. орган Е. П. посочила, че системно е била дискриминирана в работата, като през март 2021 г. й била поставена оценка за ДМС, равна на тази на колежката й М. В., въпреки че през месец февруари 2021 г. цялата работа в звеното се извършвала само от нея. На следващо място, се сочи, че на М. В. било разрешено да ползва допълнителен платен годишен отпуск за обучение за срок от 30 дни, какъвто на П. е бил отказан. За да остави без уважение жалбата на П. в частта й по отношение твърденията за извършена дискриминация от Председателя на КПКОНП, Комисията е приела, че не е извършена дискриминация по признаците образование и лично положение , тъй като прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателката се дължи на извършени промени в щатното разписание на КПКОНПИ. Налице е висящ съдебен спор по обжалване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на П., който не е приключил с влязъл в сила съдебен акт. От приетата административна преписка се установява, че П. е ползвала платен и неплатен отпуск в рамките на периода от 31.05.2021 г. до 04.10.2022 г. общо 147 дни. Т.е. на последната е предоставена възможност за подготовка на защита за докторантура, за курсове по испански език и др. обучения. В хода на административното производство е разпитан свидетелят Л. Б., който е посочил, че през декември 2019 г., до когато е бил на работа в КПКОНПИ, е имало случаи на П. да са били възлагани доста задачи , включително и по време на разрешен отпуск. Свидетелят е посочил, че П. му е споделяла за отказан отпуск във връзка с нейна молба за участие в делегация в чужбина, както и за обучение. Комисията е приела, че М. А. е извършила тормоз по признаците лично положение и образование по отношение на Е. П., тъй като прекратяването на служебното правоотношение на последната е в резултат на извършени промени в щатното разписание на КПКОНПИ, инициирани с Докладна записка на М. А. с ЦУ-01-1-184/11.10.2022 г., която не е била придружена с необходимата статистика. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на акта в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. АССГ е изложил мотиви, в които е направен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Предвид наведените доводи в касационната жалба следва да се подчертае, че твърденията на страните в производството не представляват доказателства и в случая именно касационният жалбоподател П. не е изпълнила задължението си да представи доказателства за наличие на факти, въз основа на които може да бъде направено предположение, че е налице дискриминация по посочените от нея признаци. В конкретния случай е приложима нормата на чл. 9 от ЗЗДискр, съгласно която в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Касационният жалбоподател П. не е представила такива доказателства в подкрепа на твърденията си за дискриминация, по-конкретно - по признаците образование и лично положение , извършена от Председателя на КПКОНПИ и от прекия ръководител - М. К.. На практика по делото от страна на жалбоподателя единствено са изложени твърдения в подадената жалба и уточненията към нея, както и от показанията на свидетеля Б., който обаче не установяват данни за извършена дискриминация от Председателя на КПКОНПИ и от прекия ръководител М. К.. Не се спори по делото, че служебното правоотношение на П. е било прекратено поради съкращаване на длъжността, но административният акт - заповедта за прекратяването му, е бил предмет на съдебен контрол, който не е приключил влязъл в сила съдебен акт. След като актът за прекратяване на служебното правоотношение е предмет на съдебен контрол, то подадената жалба на П. до Комисията е опит да бъде пререшен въпросът за законосъобразността му, което е недопустимо. Именно в производството по оспорване заповедта за прекратяване на служебното правоотношение следва да бъде извършена преценка на предпоставките за съкращаване на длъжността, която е заемала П., включително и за законосъобразността на докладната записка, изготвена от М. К., въз основа на която според жалбоподателката е било прекратено служебното й правоотношение. Нито в хода на административното производство, нито в съдебното не е доказано извършването на действия, с които Председателят на КПКОНПИ или М. К. да са осъществили дискриминация по отношение на П.. Последната е отсъствала от работа за периода 2021 - 2022 г. общо 147 дни, представляващи разрешен й платен и неплатен отпуск. Отделно от това същата е излизала в работно време от сградата на КПКОНПИ за извършване на дейности от личен характер - посещения на лекари, шофьорски курс и др., поради което твърденията й за осъществен тормоз и дискриминация от страна на ръководителите й са неоснователни. Твърденията на П. относно поставени еднакви оценки на нея и на новоназначената служителка М. В., при положение, че последната по твърдения на жалбоподателката изпълнявала много по - малко задачи, не отговарят на приетите писмени доказателства. На двете служителки са поставени различни оценки - съответно на жалбоподателката оценка 3 / Изпълнението напълно отговаря на изискванията /, а на М. В. - оценка 2/ Изпълнението надвишава изискванията /. Оценките на П. за период от две години - 2020 г. и 2021 г. са били потвърдени от Председателя на КПКОНПИ. Изложените подробни правни изводи от Комисията по отношение на докладната записка на М. К., въз основа на която е инициирана промяна в щатното разписание, довела до съкращаване на длъжността на П., противоречат на нормалната житейска логика. Комисията е посочила, че промените в щатното разписание са били наложени по пътя на съставяне на докладна записка, която безкритично е процедирана, без оглед на това, че нейният съставител всъщност не е представил подплатяваща статистическа информация Тя /М. К./ е съзнавала това, но целейки неутрализиране съществуването на длъжност старши експерт в повереното й звено, тя е представила на други отговорни лица, в чиято юрисдикция /спорно, както се оказва/ попада правомощието да приведе намерението в действителност . Тези правни изводи на Комисията, освен, че са нелогични, противоречат и на констатацията на административният орган, че Председателят на КПКОНПИ не е извършил дискриминация по отношение на П.. От една страна по отношение прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателката с акт на Председателя на КПКОНПИ е прието от Комисията, че не е осъществена дискриминация, а от друга страна по отношение на докладната записка на прекия ръководител на П. М. К. е прието от Комисията, че с изготвянето й е осъществен тормоз по посочените по - горе признаци. При липсата на доказателства, установяващи дискриминационно поведение от страна на ответниците по признаците образование , и лично положение правните изводи на първоинстанционния съд за липса на нарушения на чл. 4 и на чл.5, вр. с §1, т.1 от ЗЗДискр. са законосъобразни. Решението на АССГ е обосновано съдът е изяснил релевантните за спора факти, а направените въз основа на тях правни изводи са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касационните жалбоподатели Комисия за защита от дискриминация и Е. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника М. А. К. разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на общо 1500 лв., т.е. всяка от страните по 750 лв., а на ответниците КПКОНПИ и на Председателя на КПКОНПИ, доколкото са представлявани в съдебно заседание от един процесуален представител, юриск. възнаграждение в минимален размер общо 100 лв. на основание чл.24 от Наредбата за правната помощ, т.е. всеки касатор по 50 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение