Решение № 98 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5994/2007 г.

Решение № 98 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5994/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а, б. "б" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/2007 г./ Образувано е по жалба на М. на в. р., София против въззивно решение № 397/15.08.2007 на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 259/2007 г.. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, като твърди че не е материално отговорен по правоотношението. Надлежна страна е Н. с. "Гранична полиция", чийто правоприемник в хода на процеса е Н. с. "Полиция" - самостоятелна структура в МВР със статут на юридическо лице съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМВР. Ответникът по касация А. Д. Д. не взема становище по реда на чл. 218г ГПК /отм. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. С обжалваното решение въззивният съд е осъдил М. на в. р., София да заплати на А. Д. Д. сумата от 10 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на службата му като наборен военнослужещ, както и лихва, считано от 30.07.2001 г. до окончателното изплащане на главницата, както и съдебно-деловодни разноски от 1000 лв. Съдът, като е преценил увреждането, конкретните обстоятелства по развитие на болестта и лечението, възрастта на пострадалия и прогнозите за здравословното му състояние, е стигнал до извода, че справедливото обезщетение за причинените му неимуществени вреди е 10 000 лв. Въззивният съд е приел от правна страна, че иска намира правното си основание в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, към който ред препраща чл. 249, ал. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Материално отговорена страна е М. на в. р., в чиято структура е Националната с. "Полиция", а тя е правоприемник на активите и пасивите на НС "Гранична полиция". Съдът се e позовал на ЗМВР обн. ДВ бр. 17/24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г. Решението е правилно като краен резултат. Единственото оплакване, на което се основава касационната жалба, е липсата на пасивна материално-правна легитимация по този иск за М. на в. работи. Развитите от касатора съображения, наистина са съобразени със законодателството при подаване на исковата молба, и в хода на процеса, но до влизане в сила на ЗИД ЗМВР ДВ бр. 69/2008 г. Между страните не се спори, че пострадалият войник е бил на с. към Регионална гранична с. - Гоце Д. Тя, към датата на деликта, при действието на отменения ЗМВР / Обн., ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г/ е част от структурата на Н. с. "Гранична полиция", която е самостоятелно юридическо лице и по силата на чл. 94 от Закона за МВР е специализирана, охранителна и оперативно- издирвателна полицейска с. за охрана и контрол. Тя, заедно с Българската армия осъществява отбраната на държавната граница, териториалното море и въздушното пространство на страната. Нейната структура и функции са уредени в ЗМВР, който в чл. 210 препраща към ЗОВС и уставите на въоръжените сили относно правата и задълженията на военнослужещите на наборна военна с. при преминаване на службата им. Следователно, посочената национална с., като самостоятелен правен субект, отговаря за причинената на Д. вреда. Обстоятелството, че е пряко подчинена и е част от структурата на друго юридическо лице - МВР, не прави последното, страна в спорното материално правоотношение. В хода на процеса Н. с. "Гранична полиция" е прекратена и по силата на ЗМВР, обн. ДВ бр. 17/24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г., нейните активи и пасиви са поети от Н. с. Полиция", също самостоятелно юридическо лице. До прекратяването му, именно то се явява и надлежната страна - ответник по материалния спор, предмет на настоящото дело. С последваща законодателна промяна - § 108 ЗИД ЗМВР ДВ бр. 17/2008 г., активите и пасивите на Н. с. "Полиция", която е прекратена, са преминали в М. на в. работи. Следователно, в резултат на законово правоприемство, материално отговорният субект по деликтното правоотношение е министерството - касатор. Следователно, решението, постановено направо против него, се явява законосъобразно. В съдебно заседание касаторът навежда нови възражения за недопустимост на съдебното решение. Те също са неоснователни. Въззивният съд не се е произнесъл по нещо различно от сезираното - в диспозитива на съдебния акт е пренесъл част от мотивите, като е възпроизвел съображенията /на базата на множеството заболявания и увреждания причинени на ищеца в резултат на заболяването/ при, които е достигнал до извод за размера на обезщетението от 10 000 лв. Оформлението на съдебния диспозитив в случая, при така предявения иск, не е съобразен с изискванията на чл. 189 ГПК (отм.), но това не се отразява върху валидността, а и върху правилността на решението. В специалния Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България е уредена административната процедура по обезщетяване, като изрично е открита възможността за търсене на вреди направо по исков ред. Той е и единствения възможен, когато, както е в случая отказано доброволно плащане по облекчения административен ред. Нормата на чл. 249, ал. 6 ЗОВСРБ и чл. 69, ал. 1 от Наредбата за плащанията, препращат към общия ред, под който се разбира общия материален закон, който в случая е ЗЗД и общия исков ред в граждански процес, включително чрез предявяване на граждански иск в наказателния процес, когато увреждането е причинено от престъпление. Съдът правилно е приложил и разпоредбите на деликта, но неточно е квалифицирал претенцията по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вместо чл. 49 ЗЗД. Приложението на неотносима материално -правна норма сочи на неправилност, не и на недопустимост на решението, както поддържа касатора, но в случая не е налице и незаконосъобразност на въззивното решение. Апелативният съд се е произнесъл по предмета, по който е сезиран, очертан чрез исковата молба с насрещните страни, правопораждащите юридически факти и искане. Разгледал е елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, като е обсъдил събраните доказателства във връзка с относимостта им към правната норма. В случая, съдът е ангажирал отговорността на ответника не като пряк причинител на вредата, нито е изследвал вина. Следователно, налице е неточно цитиране на приложимата материално-правна норма и то само в мотивите на съдебния акт, но не и неправилно прилагане на материалния закон - в случая чл. 49 ЗЗД. Решението е съобразено с релевантната за спора разпоредба. При тези съображения и поради изчерпване на касационните оплаквания, които се явяват неоснователни, следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно като краен. То следва да се остави в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение