Решение № 13471 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5322/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител, против решение 1580/11.04.2024 г., постановено по адм. дело 267/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено издаденото от органа Решение 3206/22.02.2024 г. в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на С. М. Ф., гражданин на Сирия. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му в обжалваната част. Ответната страна - С. М. Ф., гражданин на Сирия, чрез адвокат П. Желев в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С оспореното в настоящото производство решение АС - Хасково е отменил по жалба на С. М. Ф., гражданин на Сирия, Решение 3206/22.02.2024 г. на председателя на ДАБ в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца, и преписката в тази част е върната на органа за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. В останалата част, а именно с която е отхвърлена жалбата на С. М. Ф. против административния акт с постановен отказ за предоставяне на бежански статут, съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. М. Ф., гражданин на Сирия, против Решение 3206/22.02.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в т.ч. писмо рег. М-3058/25.01.2024 г. по регистъра на ДАНС, издадено от директора на специализирана дирекция М -ДАНС. От фактическа страна по делото е установено, че С. М. Ф. е подал две молби за предоставяне на международна закрила - до ДАБ чрез СДВНЧ София, Дирекция Миграция от 25.10.2023 г. и чрез РПЦ [населено място] към ДАБ вх. 7219 от 01.11.2023 г. Установено е, че С. М. Ф. е с етническа принадлежност [заличен текст], неженен, [заличен текст], с професия общ работник, с начално образование, неженен. На 06.12.2023 г. с чужденеца е проведено интервю, в което той е изложил кога е напуснал Сирия, както и причините за напускането на страната, като преследване спрямо лицето не е установено. Във връзка с молбата на сирийския гражданин за предоставяне на международна закрила, е получено писмо от ДАНС, че агенцията възразява срещу предоставянето на международна закрила в Република България на С. М. Ф., тъй като разполага с информация, отразена в справка рег. RB202001-001-03/Т-6-387/19.01.2024 г., че лицето представлява заплаха за националната сигурност. Цитираната в писмото на ДАНС справка обаче не е част от административната преписка по издаване на акта на заместник председателя на ДАБ, нито е приобщена към доказателствения материал по делото. След получаване на становището на ДАНС, председателят на ДАБ е издал атакувания отказ, по мотиви, че независимо, че спрямо сирийския гражданин са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут при условията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, отрицателното становище на ДАНС го задължава да откаже да предостави международна закрила на чужденеца. При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът счел жалбата за неоснователна по отношение на отказа за предоставяне статут на бежанец и за основателна в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Изложил съображения, че в тази част решението на ДАБ противоречи на решение от 22.09.2022 г., постановено от Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ по дело С-159/21, тъй като отказът на органа да предостави на сирийския гражданин хуманитарна закрила е обусловен единствено от даденото от ДАНС немотивирано становище. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав приема за правилен оспорения съдебен акт. Не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговата отмяна. Основният спор по делото, повдигнат с касационната жалба, всъщност е кой е следвало да попълни доказателствата по делото със справката на ДАНС, в която се съдържа информация за чуждия гражданин административният орган или съдът. Правилен е крайният извод на съда, че административният орган е нарушил административно-производствените правила, като не е изяснил изцяло спора от фактическа страна, което е пречка за правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че административният орган няма право да събира и обсъжда класифицирана информация, а следва да възприеме и да се съобрази с предоставената му от ДАНС информация. Съгласно чл. 3 от Закона за класифицираната информация, административният орган може да се снабди с такава след разрешение за достъп и при спазване на принципа необходимост да се знае . В случая, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКИ, такава информация може да бъде предоставена на лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп. Вярно е, че преписката е останала непопълнена с относимата към спора справка, цитирана в писмо рег. М-3058/25.01.2024 г. на ДАНС, а именно в нея би трябвало да се съдържа конкретната информация дали и защо даденото лице представлява заплаха за националната сигурност. Изцяло в правомощията на административния орган е служебното събиране на доказателства и тяхната преценка, съгласно чл. 35 и чл. 36 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Обстоятелството, че в събирането на доказателства се включва и достъпът до класифицирана информация не означава, че последната не трябва да бъде събрана, а че административният орган следва да премине през съответната процедура за получаване на достъп до информацията. Действително, като се е позовал на писмото на ДАНС, без да провери и обсъди конкретните факти, довели до отрицателното становище за предоставяне на международна закрила, административният орган е допуснал процесуално нарушение. Това следва не само от решението на Съда на ЕС по дело С-159/21, а и от посочените по-горе процесуални норми на българското законодателство. Правилно при формиране на правните си изводи административният съд е отчел даденото в заключението на СЕС по дело С-159/21, тълкуване на относимите към правния спор разпоредби от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила /Директива 2013/32/ЕС/ и Директива 2011/95/ЕС от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанец или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/, въведени в българското законодателство чрез разпоредбите на ЗУБ. Според възприетото от СЕС в решението му по дело С-159/21, чл. 4, § 1 и § 2, чл. 10, § 2 и § 3, чл. 11, § 2 и чл. 45, § 3 от Директива 2013/32 във връзка с чл. 14, § 4, б. а и чл. 17, § 1, б. г от Директива 2011/95 не допускат национална правна уредба, съгласно която, когато органи със специализирани функции /какъвто орган безспорно е ДАНС/, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнеме предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище. При липса на цитираната по делото справка на ДАНС, нито административният орган, нито съдебните инстанции са в състояние да формират извод налице ли са били основанията за изключване на лицето от международна закрила, т.е. проверката за правилно приложение на материалния закон е невъзможна, защото по преписката липсват доказателства. Съществено нарушение на административно-производствените правила е всяко нарушение, което, ако не беше допуснато, би довело до друго решение на административния орган, както и когато това нарушение води до накърняване правото на защита на засегнатото лице. Ако се окаже, че справката, в която се съдържа необходимата информация за чужденеца, не съдържа достатъчно данни, за да се приеме, че той съставлява заплаха за националната сигурност, това, при формираните в решението на председателя на ДАБ изводи за наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, би довело до извод за необходимостта от предоставяне на статут. Ако справката съдържа достатъчно данни, че лицето съставлява заплаха за националната сигурност, пропускът да се събере това доказателство още в административното производство би довело до накърняване правото на защита на чужденеца, тъй като той няма да е запознат с конкретните факти, във връзка с които се приема, че е недостоен да получи статут, за да ангажира ефективно съдебната си защита. Следователно, каквото и да е съдържанието на справката, бездействието на административния орган да я приобщи към преписката и надлежно да я обсъди, съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила. При наличие на такова, правилно съдът е отменил решението в разглежданата част и е върнал делото за ново произнасяне. По изложените съображения, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,