Решение № 13285 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1073/2014 г.

Решение № 13285 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1073/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "ФБМ - Фахри Исмаил" - гр. Кърджали с посочен съдебен адрес в гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Георги Пейчинов срещу решение № 2681/28.11.2013 г., постановено по адм. дело № 771/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против РА № 091202908/10.10.2012 г. и РА № 1235626/17.10.2012 г. за поправката му, издадени от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 95/30.01.2013 г. (а не 30.10.2013 г., както е посочено в първоинстанционното решение) на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за допълнително начислен ДДС в размер на 16 688,09 лв. и лихви - 10 560,09 лв., както и допълнителни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - 214,22 лв. и за 2006 г. - 859,50 лв. и лихви в общ размер от 736,49 лв. и допълнително установени задължения за вноски за ЗО, ДОО, ДЗПО-УПФ в общ размер от 1 885,15 лв. и лихви в общ размер от 1 943,64 лв., а също и в изменената част на решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 740,04 лв. и лихви - 211,89 лв.. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението на съда представлява дублиращо решение на решаващия орган, както и че не е доказано, че стоките са получени от него. Касаторът твърди, че в тежест на приходните органи е било да докажат, че стоките по издадените фактури са получени от него, тъй като не е достатъчно само позоваването на фактурите и писмените обяснения на доставчиците. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания и най-вече тези по соченото отменително основание - съществени нарушения на съдопроизводствените правила са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Кънчев, който е представил и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез депозираната по делото писмено възражение от юриск. Петя Гинина я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение като краен резултат. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Ревизионното производство е било по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, поради което и данъчната основа е определена след анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК и са определени задължения за едноличния търговец, както по ЗДДС, така и по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, а също и по КСО и ЗЗО. За да отхвърли жалбата в частта по ЗДДС, първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи, че всички издадени от фирмите доставчици - "Метро кеш енд кери България" ЕООД, ЕТ "Сефа-Севдие Юсеин", "Марио-73" ООД, ЕТ "Айнес-Н. Мехмед", "Дема Комерс" ЕООД, ЕТ "Хюхютах-Х. Тахир", "Хлебопроизводство" АД, "Булмилк тонус" ООД, "Кавен Орбико" ЕООД и "Авенди" ООД фактури на ЕТ "ФБМ-Фахри Исмаил", са осчетоводени от доставчиците, но не и от техния получател. Според съда установено е в ревизионното производство чрез насрещни проверки, че тези доставчици са отразили издадените на жалбоподателя фактури в дневниците си за продажби, в справките-декларации и фактурите при тях са осчетоводени, както и е налице изписване на стоките от съответната материална сметка, както и е налице разплащане в брой. Според съда след като доставчиците са отчели приход, реализиран от продажбите на стоките по процесните фактури, то са налице получени, но неосчетоводени фактури, респ. стоки от ревизираното лице. Макар да не са представени договори за доставките, съдът е приел, че стоките са доставяни до обекта на ревизираното лице, където се намира търговския му обект - магазин за хранителни стоки с транспорт на доставчиците. Освен това прието е въз основа на установените от ревизията факти и обстоятелства, че жалбоподателят е получил процесните стоки, които са обичайни за търговската му дейност, продал ги е на клиенти и не е отчел нито покупките, нито продажбите, както и че при установяване размера на неотчетените покупки ревизиращите органи са приложили декларираните от жалбоподателя средни надценки, съобразно негово обяснение, дадено в хода на ревизията. Според съда правилно с ревизионния акт на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС е начислен дължимия ДДС по посочените доставки. В частта по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за данъчни периоди от 2005 г. до 2010 г. вкл. първоинстанционният съд отново е възприел констатациите на приходните органи, че процесните фактури от доставчиците, цитирани по-горе не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице и затова търговецът е обложен с данък върху доходите. Според съда правилно приходните органи са констатирали, че сумите, получени като разлика между неотчетените приходи и разходи за 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. по покупките от доставчиците, следва да участват при формиране на основата за облагане с преки данъци по реда на чл. 122 ДОПК. Съдът е счел, че правилно данъчната основа е формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като са взети предвид недекларираните приходи и съответстващите им разходи за процесните ревизирани години. Отчетено е от съда, че при съпоставките по години са взети предвид получените суми от съпругата на ревизираното лице - Бахрие Иляз Исмаил, както и са съобразени разходите за издръжка, платените суми за осигуровки и данъци и разходи за придобиване по давност на имот и такива за наем. В частта по КСО и ЗЗО съдът е приел, че след като ревизираното лице в качеството му на едноличен търговец е самоосигуряващ се дължи осигурителни вноски за фонд ДОО, ДЗПО-УПФ и за ЗО за целия ревизиран период 1.01.2005 г. - 31.12.2010 г. Съдът е изложил мотиви, че след като за ревизираните години едноличният търговец не е декларирал изцяло доходите си от търговска дейност и са налице укрити приходи, върху тях се дължат осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. Съдът се е позовал на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, според която осигурителните вноски се изчисляват за всеки месец върху разликата между избрания осигурителен доход и средномесечния осигурителен доход за периода, през който е осъществявана търговската дейност. Съдът е направил извод, че материалният закон е приложен правилно от ревизиращите органи и не са налага корекция. Обжалваното решение е правилно постановено. В частта по ЗДДС законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че "Метро кеш енд кери България" ЕООД, ЕТ "Сефа-Севдие Юсеин", "Марио-73" ООД, ЕТ "Айнес-Н. Мехмед", "Дема Комерс" ЕООД, ЕТ "Хюхютах-Х. Тахир", "Хлебопроизводство" АД, "Булмилк тонус" ООД, "Кавен Орбико" ЕООД и "Авенди" ООД са издали на ревизираното лице ЕТ "ФБМ-Фахри Исмаил" фактури, които не са намерили счетоводно отражение в неговото счетоводство. Приходните органи в табличен вид са описали стоките, които са вписани в процесните фактури, като за част от тях, които са за промишлени стоки, са приели, че не са за търговската дейност на ревизираното лице, предвид, че той има магазин за хранителни стоки в гр. Кърджали и не са участвали при формиране на данъчната основа за облагане. Следователно, законосъобразно и ревизиращите органи и впоследствие и първоинстанционния съд са приели, че стоките, касателно хранителни стоки и цигари по издадените от посочените доставчици фактури не са отчетени от едноличния търговец, който впоследствие ги е продал и също не ги е отчел, т. е. не са отчетени нито разходи по покупката им, нито приходи по продажбата им. В хода на съдебното производство касаторът не е оборил констатациите на ревизионния акт по смисъла на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Такова оборване не е постигнато нито с разпитите на свидетелите, нито с оспорване на фактурите от посочените доставчици по реда на чл. 193 ГПК. Относно покупките от "Метро кеш енд кери България" ЕООД правилно е прието от съда, че след като жалбоподателят е подписал Общите условия на магазина "Метро", то без значение е дали пазаруването на стоки оттам е извършвано лично от него или чрез лице с карта на приносител. Освен това разпитания като свидетел от съда Себахтин Хасан е служител в предприятието на жалбоподателя (снабдител), поради което с неговите показания касаторът не е установил, че закупуваните стоки не са за дейността на неговото предприятие, предвид наличието на магазин за хранителни стоки в гр. Кърджали. Във всички издадени от "Метро кеш енд кери България" ЕООД фактури на името на ЕТ "ФБМ-Фахри Исмаил" фигурира неговия клиентски номер, поради което неоснователни са оплакванията, че стоките по тези фактури не са му доставяни. За другите доставчици следва също да се посочи, че съдът правилно не е възприел възраженията на жалбоподателя, тъй като доставките, обективирани в процесните фактури касаят стоки, които се продават в магазина му - цигари, хляб, безалкохолни напитки и др. Неправилно касаторът чрез оспорване по чл. 193 ГПК на всички издадени от "Метро кеш енд кери България" ЕООД фактури и на част от фактурите от другите доставчици е поискал доказателствената тежест да бъде върху приходните органи. След като касаторът е оспорил, че положените във фактурите подписи (където са подписани за получател), че не носят неговото име или на упълномощено от него лице или служител (в случая Себахтин Хасан), е следвало да поиска от съда назначаването на графологическа експертиза. В същото време обаче, следва да се държи сметка и затова, че въз основа на константната съдебна практика се е наложило становището, че неполагането на подпис от получателя във фактурата, не означава при всички случаи, че доставка не е осъществена. В този смисъл е и решение № 5/14.07.2004 г. по тълк. дело № 7/2004 г. на ВАС. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд в частта по ЗДДС не страда от пороците, посочени от касатора и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. В частта по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ законосъобразни са изводите на съда, че след като касаторът не е осчетоводил покупките на стоки от посочените доставчици и след това не е отразил и прихода при продажбата им (установено е от ревизията, че търговецът не е извършвал инвентаризация), то са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, предвид установеното от ревизията, че за ревизираните години той е имал по-големи разходи от приходите от предприятието му. Правилно съдът е установил, че с ревизионния акт е определена и данъчната основа за облагане с преки данъци за ревизираните години. В частта по КСО и ЗЗО правилно първоинстанционният съд е потвърдил установените вноски за ДЗПО-УПФ и ЗО. В тази част правилно е приложен материалния закон - чл. 6, ал. 8 КСО, чл. 40, ал. 1 ЗЗО във връзка с чл. 2, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Правилно е установен механизма на определяне на осигурителните вноски, а и в тази част касационната жалба не съдържа никакви оплаквания. С оглед изложеното и в частта по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, както и по КСО и ЗЗО решението на първоинстанционния съд е постановено правилно в съответствие, както на посочените материални закони, така и на съдопроизводствените правила и затова като правилно и в тези части решението следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото, на ответната дирекция не се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, макар, че е поискано, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е при адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,