Решение № 15795 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11247/2016 г.

Решение № 15795 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11247/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. А. - съдебен заседател при Окръжен съд гр. В. Търново, срещу решение № 276/08.08.2016 г., постановено по адм. дело № 415/2016 г. на Административния съд гр. В. Търново. Поддържа доводи за неправилност, поради допуснато нарушение на материалния закон. Иска отмяна на решението. Ответникът - Териториално звено Областна дирекция "Охрана - В. Т. към Главна дирекция "Охрана" МП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Първоинстанционното производство е по реда на чл. 257 АПК. С обжалваното решение на Административният съд гр. В. Търново е отхвърлен предявения от М. П. А. иск с правно основание чл. 256 АПК срещу Териториално звено ОД "О.-В. Т." към ГД "Охрана" при Министерството на правосъдието. Исковата претенция е съдът да задължи ответника да издаде на лицето карта за достъп за сградата на Окръжен съд гр. В. Търново и налагане на глоба на директора на ГД "Охрана" В. Т. по реда на чл. 302 и сл. АПК. Решаващият състав е анализирал чл. 66, ал. 2, чл. 210 - 213 и др. от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, Правилата за вътрешния ред, пропускателният режим и сигурността в съдебните сгради и обекти, утвърдени със заповед на министъра на правосъдието на основание чл. 36, ал. 12 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието /УП на МП/ т. 3.1 и т. 3.2 /л. 16 от първоинстанционното дело/. Извел е извод, че претенциите за издаване на карта за достъп до зоната за сигурност в съдебната палата в гр. В. Търново от ТЗОД "Охрана" към ГД "Охрана" на МП не се основават на регламентирано такова право, произтичащо пряко от нормативен акт. В заключение съдът е приел, че не са установени наличие на основанията по чл. 256 АПК и по съображения в този смисъл е отхвърлил иска. Решението е правилно. По смисъла на чл. 256 АПК административният орган се сезира с искане за фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Това неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закон, подлежи на оспорване по реда на чл. 257 АПК. Правилно съдът е приел, че съгласно посочените правила достъпа до зоната за сигурност се определя от ръководителите на съответните институции, помещаващи се в тях /т. 3.2/ - в процесния случая от председателя на Окръжния съд гр. В. Търново, срещу когото не е насочена претенцията по чл. 256 АПК. В тази връзка по делото са приложени изричен отказ за издаване на служебна карта от председателя на Окръжния съд гр. В. Търново /л. 24 от първоинстанционното дело/ и подробен отговор от този орган до жалбоподателя относно организацията на пропускателния режим в съдебната палата, възможният достъп с оглед на т. 13 и сл. от посочените по-горе правила /л. 29/. Върховният административен съд споделя извода на решаващия състав, че за ОД "Охрана" към ГД "Охрана" на МП не възниква задължение по силата на закона да извърши фактически действия за осигуряване на карта за непрекъснат достъп до зоните за сигурност в съдебната палата съобразно процесното искане. В касационната жалба се излагат доводи, че съгласно чл. 66, ал. 2 ЗСВ правата и задълженията на съдебните заседатели и съдиите били равни, оттук следвало и задължението за ответника. Неоснователно е позоваването на цитираната разпоредба във връзка с предявената претенция. С чл. 66, ал. 2 ЗСВ се регламентират еднакви права и задължения за съдебните заседатели и съдиите с оглед на участието им в състава на съда, в случаите, определени със закон, когато в състава участват съдебни заседатели, което е видно от систематичното място на текста в ЗСВ глава IV "Съдилища". С тази разпоредба не се регламентират всички права и задължения на съдебните заседатели, което е сторено с раздел II на Глава IV, в част от текстовете в раздел V на глава 9 и др. от ЗСВ. В относимите норми на ЗСВ /приложими към момента на предявяване на иска/ не се съдържат задължения на ответника за извършване на претендираните фактически действия. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 75а ЗСВ /в сила от 09.08.2016 г./ Пленумът на ВСС прие Наредба № 7/28.09.2017 г. за съдебните заседатели. С тази наредба, както се отбеляза, приета въз основа на законова делегация, се уреждат условията и редът, по който се определя броят на съдебните заседатели и резервните за всеки съд, етичните правила за поведението им и други организационни въпроси, свързани с дейността им. Съгласно чл. 31 от посочената наредба легитимирането на съдебните заседатели при влизане в сградата на съда и при участие в съдебни заседания се осъществява по начин и със средства, определени от председателя на съда, в който са избрани. Доколкото за съдебен заседател би могло да възникнат опасности от извършване на неправомерни действия, е налице възможност за незабавно сезиране на съответните органи на МВР, МП и прокуратурата с оглед чл. 216, ал. 2 ЗСВ. Доколкото в случая не е налице фактическо бездействие от страна на директора на ГД "Охрана" В. Т., то обосновано и при правилно прилагане на материалния закон, административният съд е отхвърлил искането на М. А. като неоснователно. По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение