Решение № 1364 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10511/2020 г.

ВАСVI отделение03.02.2021 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Георгиева от [населено място] срещу решението по т. 13. 1. от протокол № 31 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 17.09.2020 г., с което И. Димитров е назначен на длъжност "съдия" в Софийски градски съд - гражданска колегия. ОСЪЖДА Л. Георгиева от [населено място] да заплати на Висшия съдебен съвет юрисконсултско възнаграждение в размер от 100. 00 лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1364 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10511/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Л. Георгиева от [населено място] срещу решението по т. 13. 1. от протокол № 31 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 17.09.2020 г., с което И. Димитров е назначен на основание чл. 160 във връзка с чл. 186 а, ал. 4 от ЗС, на длъжност "съдия" в Софийски градски съд - гражданска колегия, с ранг "съдия в АС. С жалбата си Л. Георгиева в качеството й на участник в конкурса до етап "устен изпит" заявява, че оспорва конкурса и иска от съда да отмени провеждането му поради съществено нарушаване на административнопроизводствените правила на чл. 19, ал. 1 и 3 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Развитите подробни съображения, отнасящи се до законосъобразното провеждане на писмения изпит, са свързани с изтегления казус и оценяването на участниците. Ответникът Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е оспорил жалбата като недопустима и неоснователна в писмено становище. Заинтересованата страна И. Димитров от [населено място] е оспорил жалбата като неоснователна в подробно писмено становище. При извършената служебна проверка за процесуална допустимост на производството Върховният административен съд, шесто отделение, намери следното: Конкурсът за първоначално назначаване на 1 (една) свободна длъжност "съдия" в Софийския градски съд – гражданска колегия е обявен на основание чл. 180, ал. 1 и чл. 178, ал. 1 от ЗСВ с решение по т. 9 от протокол № 32 от 08.10.2019 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС). С решение по т. 1. 1. от протокол № 39/25.11.2019 г., прието на основание чл. 182, ал. 1 от ЗСВ, Комисията по атестирането и конкурсите на СК на ВСС е допуснала Л. Георгиева до участие в конкурса. На проведения на 19.06.2020 г. писмен изпит – решаване на казус – тя е била оценена с 4. 69 и допусната до устен изпит. На проведения на 30.06.2020 г. устен изпит е получила средна оценка 3. 65, поради което на основание чл. 185, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ не е участвала в класирането на кандидатите, извършено от конкурсната комисия. Некласираният участник няма изрично уредено със закона право на жалба по административен или съдебен ред срещу поставената му на писмения или устния изпит оценка от конкурсната комисия или срещу извършеното от конкурсната комисия класиране на участниците по чл. 186, ал. 1 от ЗСВ. СК на ВСС не е издала изричен акт, с който е отказала назначаване на некласираните участници и който би подлежал на оспорване по реда на АПК. Решението за назначаване на кандидат на обявената една свободна длъжност "съдия" в Софийския градски съд по подразбиране обективира отказ за назначаване на същата длъжност на останалите участници в конкурса. С приемането на решение за назначаване на участник в конкурса на обявената свободна длъжност конкурсната процедура приключва и единственото средство за съдебна защита, с което некласираният участник разполага, е оспорването на крайния акт на СК на ВСС. С оглед на гореизложеното оспорващата Л. Георгиева е лице с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателката оспорва законосъобразното провеждане на конкурса с доводи, свеждащи се до несъответствието на изтегления казус за писмен изпит с чл. 19, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. На основание чл. 19, ал. 3 във вр. с ал. 1 от посочената наредба при провеждането на конкурс за първоначално назначаване в окръжните съдилища конкурсните комисии съставят 5 казуса от наказателноправните науки и 5 казуса от гражданскоправните науки, като същите следва да са по казуси, по които няма противоречиви решения и има произнасяне на касационната инстанция. Неоснователно е твърдението на оспорващата, че изтегленият казус е свързан с материя, по която няма единна съдебна практика и липсва произнасяне от касационната инстанция. Поставени са общо девет въпроси за разрешаване, от които само за въпрос № 4 се е очаквало произнасяне от ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2020 г. Относно отговора на този въпрос конкурсната комисия е пояснила, че възприема аргументирани становища и в двете посоки. Изтегленият казус е относно гражданскоправен спор по Закона за задълженията и договорите и обстоятелството, че ответникът е административна структура (кметство), не променя правното му естество. Нито един от поставените въпроси не засяга административноправна материя. Оплакването за съществени административноправни елементи в гражданскоправния казус не е съобразено и с осъществявания от гражданския съд съдебен контрол съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК): съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление; съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол; по законосъобразността на административните актове съдът може да се произнася инцидентно, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. При спазване на чл. 184, ал. 1 от ЗСВ конкурсната комисия е извършила чрез решаване на казуса проверка на знанията на кандидатите в гражданскоправната материя. Осъществяваният контрол за законосъобразност на приетото от СК на ВСС решение за назначаване на участниците в конкурса не включва разрешаване на казуса от писмения изпит и произнасяне по даденото от конкурсната комисия решение съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. Дейността на конкурсната комисия е оценъчна, а не административна, поради което оценките за професионалните качества на кандидатите не подлежат на оспорване. Не се твърдят и не се установяват допуснати очевидни грешки от конкурсната комисия при оценяването на отделните кандидати на писмения или на устния изпит, причинени от обективни фактори като объркване и смесване на писмените работи, нарушаване на анонимността, съкращаване на времетраенето на изпита, тенденциозни или неетични въпроси, погрешно изчисляване на крайните оценки и др. Необходимо е да се има предвид, че оспорващата е преминала успешно писмения изпит с оценка 4, 69, но не е участвала в класирането на кандидатите, тъй като на устния изпит е получила оценка, по ниска от добър "4, 00" – чл. 185, изр. 2 от ЗСВ. Искането й за отмяна на решението на СК на ВСС за назначаване на един от класираните кандидати и за връщане на конкурса на етапа в чл. 13, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. е лишено от основание, доколкото липсват и данни, че конкурсната комисия е била съставена в нарушение на чл. 183, ал. 2 от ЗСВ. Оспореният акт за назначаване на класиран кандидат на обявената свободна длъжност "съдия" в Софийски градски съд е приет от компетентния орган при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100. 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 3 от ЗСВ Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2