Решение № 16461 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8766/2011 г.

Решение № 16461 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8766/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Наши ТВ" ЕООД - гр. Бургас срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 66/07.06.2011 г., издаден от председателя на Съвета за електронни медии - гр. София за определени годишни регистрационни (лицензионни) такси на дружеството по чл. 102 ЗРТ във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) за периода 01.042009 г. - 30.06.2009 г. в размер на 1 000 лв.; 01.07.2009 г. - 30.09.2009 г. - 1 000 лв.; 01.10.2009 г. - 31.12.2009 г. - 1 000 лв. и 01.01.2010 г. - 24.03.2010 г. - 922,22 лв. или общо в размер на 3 922,20 лв. Твърди, че за посочените периоди посочената обща сума не е дължима, тъй като дружеството не е осъществявало дейност по ЗРТ, като за това обстоятелство бил уведомил Съвета за електронни медии (СЕМ) с нарочни писма и в тази връзка бил поискал освобождаване от държавни такси. Сочи, че спирането на дейността на телевизионния оператор е наложено поради финансови затруднения на дружеството. По молбата му СЕМ се е произнесъл с решение № 133/24.03.2010 г. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразен обжалвания административен акт. Ответникът по жалбата Съвета за електронни медии - гр. София чрез процесуалния си представител юриск. Георгиева я оспорва и моли съдът да я отхвърли и да се потвърди оспорения административен акт по съображения, подробно изложени в представената писмена защита. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, I отделение счита, че оспорването е подадено от надлежно легитимирана страна - адресат на административния акт и в срока, предвиден в чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Установено е по делото, че с решение № 97/15.07.2008 г. по подадено от "Наши ТВ" ЕООД заявление СЕМ е регистрирала и е издала удостоверение за регистрация на дружеството като търговски оператор с общ (политематичен профил), като начинът на разпространение е по кабелен път и чрез сателит на територията на страната. Няма спор между страните по делото, че "Наши ТВ" ЕООД е излъчвал телевизионна дейност, като началото й е поставена на 01.01.2009 г. Видно от приложеното по делото писмо, вх. № 19-00-184/24.02.2010 г. от генералния директор на телевизионния оператор Игор Березовский до СЕМ е поискано заличаване на телевизионния търговски оператор поради настъпили финансови затруднения. Отново с писмо, вх. № 19-00-184/07.04.2010 г. дружеството е поискало от СЕМ да бъде освободено от заплащането на годишни такси за надзор, тъй като вече е заличен с решение № 133/31.03.2010 г. от СЕМ. С решение № 133/24.03.2010 г. СЕМ е заличил регистрацията на телевизионния оператор "Наши ТВ" ЕООД. Видно от АУПДВ годишните такси за надзор са начислени до датата на заличаване на телевизионния оператор - 24.03.2010 г. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че оспорването е неоснователно. Годишните такси за надзор на основание чл. 102 ЗРТ и чл. 12, ал. 1, т. 2 ТТРТД обхващат периода, през който телевизионния оператор е излъчвал своята телевизионна програма, т. е. за процесния период таксите са дължими. Няма доказателства по делото, които да подкрепят твърдението на жалбоподателя, че за процесния период, за който с АУПДВ са му начислени годишни такси за надзор, той не е осъществявал дейност. След като е установено по делото, че след заявяване от жалбоподателя до СЕМ за прекратяване на дейността му и искането му за заличаване, СЕМ се е произнесъл, то правилно е прието и в АУПДВ, че таксите са дължими до датата на заличаването - 24.03.2010 г. Следователно, след като дружеството е осъществявало телевизионна дейност, то дължи и таксите за надзор от СЕМ. Само в случаите, когато оператора има програмен лиценз (регистрация), но фактически не е изпълнявал разрешената му от СЕМ радио- или телевизионна дейност, то тогава следва да се приеме, че и регулаторния орган не е осъществявал надзор. Този извод се налага поради това, че таксата като държавно вземане, се заплаща само ако е осъществена услуга или, както е в случая осъществен надзор от държавен орган - регулаторния орган. След като по делото се установява, че жалбоподателят е осъществявал телевизионна дейност, то до момента на заличаването му от регистъра на СЕМ, жалбоподателят е задължен за заплащане на годишните регистрационни такси за надзор. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена - чл. 172, ал. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане, на СЕМ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 375,33 лв., изчислено съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за определяне минималния размер на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,