Решение № 14509 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3731/2014 г.

Решение № 14509 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3731/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петко Тодоров Москов против решение № 47 от 06.02.2014 г., постановено по адм. д. № 861/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Петко Тодоров Москов против заповед № з-3425/31.10.2013 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година. За да постанови този резултат Административен съд гр. Пазарджик е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма в съответствие с чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, като административният акт съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на цитираната норма. Доводът на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на предписаната от закона форма, е неоснователен. Фактът, че в заповедта е посочено, че служителят е нарушил чл. 35 от Инструкция № Iз-1711/15.09.2009 г. не обосновава извод за нарушение на предписаната от закона форма, тъй като в административният акт изрично е посочено, че Москов е допуснал нарушение на чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР (отм.) - нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на доведено или задържано лице. Законосъобразен е и изводът, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По несъмнен начин поделото е установено, че със заповед от 09.08.2013 г. дисциплинарно наказващият орган е разпоредил извършване на проверка по повод постъпили данни за нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателя. Назначил е дисциплинарно разследващ орган, определил е срок за извършване на проверката до 30.08.2013 г. и е разпоредил за резултатите от проверка да се изготви справка. Москов е запознат със заповедта, което е удостоверил с подписа си. На 29.08.2013 г. дисциплинарно разследващият орган е изготвил справка, в която е приел, че Москов е извършил нарушение на служебната дисциплина и е предложил на дисциплинарно наказващият орган да наложи на служителя дисциплинарно наказание "мъмрене". Последният е запознат със справката и е отбелязал, че е съгласен с изнесеното в нея. На 09.09.2013 г. материалите от дисциплинарното производство са постъпили при директора на ОД на МВР Пазарджик, който е разпоредил същите да се изпратят на отдел "Човешки ресурси". Началникът на "Човешки ресурси" е изразил становище, че неправилно дисциплинарно разследващият орган е определил вида на дисциплинарното наказание, тъй като разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР (отм.) предвижда за извършеното нарушение да се наложи дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен". В резултат на това дисциплинарната преписка е върната на РУП Пазарджик за отстраняване на допуснатите нарушения. На 17.10.2013 г. дисциплинарно разследващият орган е изготвил нова справка, с която е предложил на дисциплинарно наказващият орган да наложи на Москов дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен". На следващата дата е изготвено и предложение. Жалбоподателят е запознат със справката и предложението, дал е писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващият орган. От изложеното следва, че при постановяване на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 225 - чл. 231 от ЗМВР (отм.) и чл. 223 - чл. 245 от ППЗМВР (отм.). Доводът на касатора, че дисциплинарното наказание е наложен извън двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.), е неоснователен. Нарушението и нарушителя са станали известни на дисциплинарно наказващият орган на 10.09.2013 г., когато при същия са постъпили материалите от проведеното дисциплинарно производство. От събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателят за периода 09.10.2012 г. - 09.10.2013 г. не е ползвал законоустановен отпуск в т. ч не е ползвал и отпуск по болест. Следователно заповедта е следвало да бъде издадена най- късно до 10.11.2013 г. Последната е издадена на 31.10.2013 г., поради което е спазен срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, а именно на 06.08.2013 г. около 18.30 - 18.40 ч. е допуснал бягство на задържано лице. За това нарушение нормата на чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР императивно предвижда налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен". Ето защо като е направил извод за материална законосъобразност на оспорената заповед съдът е постановил решение, съответно на материалния закон. Неоснователен е доводът на касатора, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като по длъжностна характеристика служителят не е имал задължения, свързани с охраната на задържаното лице. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че в резултат на действията на жалбоподателя, който е допуснал задържаното лице да се разхожда по коридора и впоследствие не е заключил помещението, в което се намира задържаното лице, са довели до бягството му. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното и съдебното производство доказателства. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни твърдения в тази насока не са направени. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,