Решение № 4614 от 12.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1285/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Технически университет Варна против решение 1483 от 01.11. 2023 г. по адм. дело 435/ 2023 г. на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на университета против заповед 0323 от 31.01.2023г. на заместник кмета на община Варна. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт в оспорената част е постановен в противоречие с материалния закон. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Ответникът заместник- кмет на община Варна и ответницата Л. Босева оспорват касационната жалба, като ответницата Босева претендира и присъждане направените разноски. Ответниците министър на регионалното развитие и благоустройството и В. Великов К.В ЕООД, гр. Варна не оспорват касационната жалба и претендират съответно юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за които съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Варна в обжалваната част е постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед 0323/31.01.2023 г. на заместник- кмета на община Варна, с която на основание чл. 190, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ на ответницата Л. Босева е разрешено прокарване на временен път с ширина 3.50 м. до ПИ с идентификатор 10135.2555.2633 по КК на гр. Варна, като се премине през ПИ с идентификатор 10135.2555.21, УПИ- I, кв. 2 по плана на гр. Варна, държавна собственост, предоставен в управление на Технически университет Варна. По делото е установено, че имотът на ответницата Босева, ПИ с идентификатор 10135.2555.2633 по КК на гр. Варна, до който е разрешено прокарване на временен път, попада в УПИ I технически университет, кв. 2 по плана на гр. Варна. Имотът е неурегулиран и за него не се установява започнала процедура по изработване на изменение на ПУП (доказателства за обратното от ответницата Босева не са ангажирани). С оспорената заповед е предвидено достъпът до ПИ с идентификатор 10135.2555.2633 имота да се осъществява от ул. Мир по трасе с ширина 3,50м. и дължина около 40м., преминаващо през ПИ с идентификатор 10135.2555.21, държавна собственост, предоставен в управление на Технически университет Варна. Трасето отнема 150 кв.м. от държавния имот и налага изсичането на 4 дървета, от които два ореха (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза). При тези факти изводът на решаващия съд за съответствие на заповедта с материалноправните разпоредби е незаконосъобразен. Имотът, до който е разрешено прокарване на временен път, не е урегулиран за него няма предвиден достъп по проектирани улици. Същевременно няма доказателства за започнала устройствена процедура по урегулирането му с ПУП, съответно за предвидени с проектоплан улици или за извършени проучвания. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза в този смисъл не е оспорено от ответницата Босева. Следователно имотът не попада в хипотезата на чл. 190, ал. 2 ЗУТ, предпоставките на цитирания текст не са осъществени и издадената на това основание заповед е незаконосъобразна. Не са изпълнени и изискванията на чл. 190, ал. 3 ЗУТ. Предвиденият със заповедта вариант за временен път не е икономичен, тъй като трасето не следва улици по проектоплан или извършени проучвания и засяга дълготрайни декоративни дървета. Изложеното налага заключението, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 190, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ и следва да бъде отменена. Ето защо като приема обратното и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановява неправилно решение, което в тази част противоречи на материалния закон. По тези съображения обжалваното решение в частта, в която жалбата на Технически университет Варна е отхвърлена, следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед 0323/31.01.2023г. на заместник- кмета на община Варна да бъде отменена. С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства за действително извършени разходи по водене на делото, община Варна, в която структура е административния орган, следва да бъде осъдена да заплати на касатора Технически университет Варна разноски за касационното производство в размер на 70.00лв., представляващи внесена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,