Решение № 2248 от 2.3.2023 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2019 г.

Производството е по реда на чл. 251 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Постъпила е молба от ЕкоагростройАД, [ЕИК], седалище и адрес на управление област Монтана, община Бойчиновци, [населено място], представлявано от Р. Петров, подадена чрез пълномощника адвокат И. Иванова за тълкуване на решение 13405 от 29.10.2020г. по адм.дело 13519/2019г. на ВАС, шесто отделение. Иска се чрез тълкуването съдът да се признесе за това: прогласено ли е от РИОСВ-Монтана обстоятелството просрочие на загуба на правно действие на решение 2-1/2013г. по ОВОС, издадено от министъра на околната среда и водите.. Ответната страна- Министър на околната среда и водите чрез главен юрисконсулт Д. Данева изразява становище за недопустимост на искането, тъй като решението, чието тълкуване се иска, е изпълнено. Алтернативно счита искането за неоснователно, тъй като не е налице неяснота. Ответната страна-Сдружение за аграрни и екологични проекти-ГЕО, [ЕИК], представлявано от В. Къдринов, изразява становище за неоснователност на искането. Ответната страна- Сдружение за опазване на природата, земите и хората на [населено място] и [населено място], [ЕИК], представлявано от управителя Т. Тодоров изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че компетентният контролен орган по околна среда се е произнесъл, че Решение 2-1/2013г. е загубило правно действие. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира молбата за неоснователна. С решението, чието тълкуване се иска, Върховен административен съд в първоинстанционно призводство е отхвърлил жалбата на Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], с искане за обявяване на нищожност и загуба на правно действие на Решение 2-1/2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от Министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив на пясък и чакъл от находище Гредо в землищата на [населено място] и [населено място], община Бойчиновци, област Монтана, с възложител: ЕкоагростройАД, гр. Монтана, и е присъдил разноски. Решението е оставено в сила с решение 9418 от 15.09.2021г. по адм.дело 1069/2021г. на петчленен състав на ВАС, втора колегия. Искането за тълкуване на мотивите на решението в хипотезата на чл. 251 ГПК е неоснователно. Разпоредбата на чл. 251 ГПК предвижда възможност за тълкуване на влязло в сила решение на съда, който го е постановил. Съгласно разпоредбата на чл. 172а АПК съдебното решение има задължително съдържание, като съгласно ал. 2 към него се излагат мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Или, решението е диспозитива, като не са част от него мотивите на съда. В конкретния спор съдът е отхвърлил жалбата на Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО с искане за обявяване на нищожност и загуба на правно действие на Решение 2-1/2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда, като неоснователна. Диспозитивът на решението не съдържа неясноти относно изхода на спора, поради което няма място за тълкуване на волята съда. В мотивите на съда е посочено, че разпоредбата на чл. 99, ал. 12 (преди ал. 8) от ЗООС предвижда, че решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение. Посоченото обстоятелство не подлежи на изрично обявяване с решение на съда, а се установява от компетентния контролен орган по околната среда. В настоящия случай молителят ЕкоагростройАД не е съгласен с мотивите, като иска чрез тълкуването съдът да се признесе за това: прогласено ли е от РИОСВ-Монтана обстоятелството просрочие на загуба на правно действие на решение 2-1/2013г. по ОВОС, издадено от министъра на околната среда и водите... Но това искане е предмет на инстанционен контрол, който е проведен, а не е предмет на производството по тълкуване на решението. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК подлежи само и единствено диспозитива на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на присъдено нещо, а са само елемент, но на решението (ТР 1/2001 г. по т. д. 1/2000 г. на ОСГК на ВКС). Поради това тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на самото решение, което се отъждествява с диспозитива му. В настоящия случай искателят не иска тълкуване на диспозитива на влязлото в сила съдебно решение по настоящето дело, като неясен или неразбираем, а иска тълкуване и допълване на част от мотивите му, които освен това са ясни, но с които не е съгласен, като по този начин цели съдът да достигне до различни правни изводи по съществото на спора, което е недопустимо при наличие на влезнало в сила окончателно решение. Тълкуване се прави на самото решение, въз основа на дадените мотиви, а не е възможност за нова преценка на фактите по спора или за промяна на мотивите, което би променило и волята на съда спрямо постановеното вече решение, ползващо се със сила на присъдено нещо. В случая по наведените доводи очевидно се касае за спор и претенции по изпълнението на съдебното решение и издадените във връзка с него административни актове, които са предмет на други производства по реда на АПК, но не и в процедура по чл. 251 ГПК вр. чл. 144 АПК. Поради изложеното и искането за тълкуване на решение 13405 от 29.10.2020г. по адм.дело 13519/2019г. на ВАС, шесто отделение, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Във връзка с горното и на основание чл. 176 от АПК и на основание чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение