Решение № 3658 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 680/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Аксения МК ООД срещу Решение 10482/29.11.2024 г., постановено по адм. дело 1471/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001623005574-091-001/12.04.2024г., издаден от С. Петрова - началник сектор, възложил ревизията, и В. Господинова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 266/18.06.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика / ОДОП / - гр. Пловдив, с който на дружеството, на основание чл. 177 от ЗДДС са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за данъчните периоди от м. 06.2022г. до м. 07.2023г. в общ размер на 32 774,01 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 761,46 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в ревизионното производство е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в посочване в ревизионния доклад, на стр. 12, че дружеството Адлер МК ООД не е платило дължимия ДДС по фактури издадени от Аксения МК ООД, вместо Адлер ИН ЕООД. По съществото на спора се излагат доводи, че в случая не е доказана невъзможността за събиране на задължението от основния длъжник Адлер ИН ЕООД, както и субективния елемент от фактическия състав на чл. 177 от ЗДДС, доколкото не е налице знание по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС, което да обосновава отговорност на ревизираното лице. По подробно изложени съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания РА. В условия на алтернативност се иска отмяна на обжалваното решение и РА в частта, с която са установени лихви за забава. Касационната жалба се поддържа с молба от 07.03.2025 г., с която се представят писмени доказателства. Претендират се разноски за касационното производство. Ответникът директора на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Григорова, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Пловдив е бил Ревизионен акт Р-16001623005574-091-001/12.04.2024 г., издаден от С. Петрова - началник сектор, възложил ревизията, и В. Господинова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 266/18.06.2024г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, с който на Аксения МК ООД, на основание чл. 177 от ЗДДС са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за данъчните периоди от м. 06.2022г. до м. 07.2023г. в общ размер на 32 774,01 лв., ведно с лихви в размер на 5 761,46 лв. Ревизионното производство е възложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-16001623005574-020-001/19.09.2023г., издадена от С. Петрова началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, изменена по отношение на срока с заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ Р-16001623005574-020-002/19.12.2023 г., с обхват установяване на отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от Адлер ИН ЕООД за периода 01.06.2022 г. 31.07.2023 г. Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад Р-16001623005574-092-001/15.03.2023г. Въз основа на него е издаден процесния РА, с който на Аксения МК ООД е вменена отговорност по чл. 177 от ЗДДС за данъчните периоди от 01.06.2022г. до 31.07.2023г. за дължимия данък по доставки, извършени от Адлер ИН ЕООД. При административно обжалване на РА е издадено Решение 266/18.06.2024г. от директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив, с което е потвърден оспореният в настоящото производство РА. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите съдът е възпроизвел установената обстановка и събраните доказателства в ревизионното и съдебното производство, като е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на ревизионния акт. За да стигне до този извод, решаващият състав на административния съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е получател на облагаеми доставки по фактури, издадени от Адлер ИН ЕООД; начисленият от доставчика данък е ползван от ревизирания субект като данъчен кредит чрез включване на издадените му фактури в дневниците за покупки; дължимият данък не е внесен от доставчика. За спорен е приет въпроса дали е налице последния елемент със субективна насоченост - пряка свързаност между невнесения от доставчика данък и ползваното от жалбоподателя право на данъчен кредит и знание, че няма да се внесе данъка или предположение за това. Съдът приел за обоснован извода на органите по приходите, че на жалбоподателя е било известно или няма как да не му е било известно, че данъкът няма да бъде внесен. В тази връзка е изложил мотиви за установени обективни факти и обстоятелства, както следва: информацията, с която е разполагало Аксения МК ООД, чрез упълномощеното си лице Т. за неговия доставчик Адлер ИН ЕООД, на което управител е съпругата на Т. за финансовото състояние на второто дружество е приета за индикация сочеща на знание за невъзможността да бъде внесен дължимия ДДС. Предприетите действия от страна на Аксения МК ООД за заплащане на задължение към доставчик на Адлер ИН ЕООД, както и за счетоводно намаляване на задълженията на Адлер ИН ЕООД към самия него, чрез прихващания, е прието, че навежда на извод за наличие на знание при получателя на доставката за влошено финансово състояние на доставчика по нея, съответно за невъзможността за разчитане с бюджета на дължимия от него ДДС за внасяне. Наред с това е посочено, че двете дружества са водели счетоводствата си при едни и същи фирми и счетоводители, и са декларирали, че извършват дейност на един и същ адрес. Предвид изложеното съдът е приел, че съобразно доказателствата по делото се установява, че действителните отношенията между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка, поради което установените обстоятелства обосновават извод за наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 2, предл. първо от ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорен и пред настоящата инстанция е въпросът налице ли са условия за ангажиране на отговорността на ревизираното дружество по чл.177 ЗДДС за дължим ДДС по доставки на Адлер ИН ЕООД. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал положителен отговор на спорния въпрос, което е обосновало и отхвърляне на жалбата срещу оспорения ревизионен акт. Така направените изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция като изградени в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.177, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Включването на тази разпоредба в глава ХХV от ЗДДС определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на тази отговорност е за плащане от регистрираното лице получател по облагаема доставка за дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък. Нормата на ал.2 от същия чл.177 определя, че отговорността по ал.1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117 120 от ДОПК. В конкретния случай между страните не се спори по отношение на следните обстоятелства: 1. за процесните данъчни периоди 01.06.2022 г. 31.07.2023 г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит общо в размер на 32 774,01 лв. по фактури, издадени от Адлер ИН ЕООД. 2. доставчикът не е внесъл дължимия ДДС по фактурите; 3. упълномощеното от управителя на Аксения МК ООД лице Н. Т. е съпруг на управителя на Адлер ИН ЕООД И. Т.. 4. Адресът на който се извършва дейността на ревизираното дружество и на Адлер ИН ЕООД е един и същ, като същите са обслужвани счетоводно от едно и също дружество, а първичните счетоводни документи и вторичните счетоводни регистри и на двете дружества се съхраняват в един и същи склад; 5.двете дружества имат един и същ електронен адрес за връзка с НАП - [електронна поща], на който адрес са връчвани съобщенията в хода на ревизионното производство на Аксения МК ООД. Във фактическия състав на отговорността по чл. 177, ал.2 ЗДДС липсват нормативно установени условия, при съществуването на които знанието се счита за съществуващо към релевантния момент. Затова относими към преценката за наличието му са обективни факти, чието проявление сочи, че на лицето е било известно, че данъкът няма да бъде внесен. Такива обективни фактори в случая са установени и същите правилно са преценени в съвкупност от първоинстанционния съд. Безспорно е установено по делото, че управителя на Адлер ИН ЕООД е съпруга на пълномощника на Аксения МК ООД - Н. Т.. В тази връзка следва да се посочи, че доводите изложени в касационната жалба за липса на извършвани правни и фактически действия от пълномощника Т. са неоснователни. Съгласно представеното генерално пълномощно, Т. е упълномощен да извършва широк кръг правни и фактически действия от името на дружеството и да представлява Машев в качеството му на управител на дружеството. Видно от съдържанието на пълномощното Т. същият е натоварен с множество правомощия свързани с обикновеното управление на дружеството, като има предоставени и разпоредителни такива /т.10 от пълномощно/, а в това число и права по сключване на всякакви договори от името на дружеството /т.9/, като съобразно текста на т. 9 пълномощникът може да договаря условията, цените и да изменя и прекратява същите по свое усмотрение. С пълномощното са предоставени и права за разпореждане със средствата по банкови сметки на дружеството. Освен изложеното видно, от събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства се установява, че пълномощникът Т. е извършвал фактически действия по сключване на договори от името на Аксения МК ООД, което обосновава извод, че пълномощникът Т. активно е участвал в дейността на дружеството. На следващо място, обстоятелствата, че управителят на дружеството длъжник и лицето, пълномощник на ревизираното дружество са съпрузи, двата стопански субекта са на един и същ адрес, обслужват се от едно и също счетоводно дружество, първичните счетоводни документи и вторичните счетоводни регистри и на двете дружества се съхраняват в един и същ склад и двете дружества имат един и същ електронен адрес за връзка с НАП, допълнително обосновават по несъмнен начин извод, че между тях съществуват тесни връзки и зависимости, даващи основание да се приеме, че получателят е имал знание, че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика Адлер ИН ЕООД. Изложени по-горе обстоятелства сами по себе си не водят до извод, че търговецът и дружеството длъжник се явяват свързани лица по смисъла § 1,т.3 ДР ДОПК. Те обаче обосновават наличие на обективни факти, от които следва извод, че между тях съществуват по-особени и близки отношения, надхвърлящи нормалните отношения доставчик получател, което обосновава знание у получателя на доставките, че дължимия данък няма да бъде внесен от доставчика. Неоснователен е и довода на касатора, че не е налице надлежно доказана невъзможност за събиране на задължението от основния длъжник Адлер ИН ЕООД. Неуспешното събиране на задължението за ДДС от доставчика не е елемент от фактическия състав по реализиране на отговорността спрямо прекия получател по доставките. Нормата на чл.177, ал.6 от ЗДДС предвижда, че в случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимия данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на ревизионното производство предвид допусната в ревизионния доклад техническа грешка, която не се отразява на правото на защита на ревизираното лице. Правилно съдът е потвърдил РА като законосъобразен и в частта му на установеното задължение за лихви. С решението си от 20.05.2021 г. по дело С-4/20, АЛТИ СЕС постановява, че чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с принципа на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която солидарно отговорното лице по смисъла на този член трябва да плати не само размера на ДДС, който не е внесен от платеца на този данък, но и лихвите за забава, дължими от този платец върху посочения размер, когато е доказано, че това лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, като е знаело или е било длъжно да знае, че посоченият платец няма плати този данък. Според Тълкувателно решение 4 от 10.05.2022 г. на ОСС на Върховния административен съд по т. д. 2/2020 г. обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице.По така изложените съображения, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. При липса на възражение за прекомерност от касатора, разноските за юрисконсултско възнаграждение в полза на Национална агенция по приходите следва да се присъдят в претендирания размер от 3 733 лв. Неоснователна е претенция за присъждане на разноски за процесуално представителство в първоинстанционното производство, тъй като същите са присъдени с Решение 10482 от 29.11.2024 г., постановено по адм.дело 1471/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,