Решение № 7420 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5996/2017 г.

Решение № 7420 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5996/2017 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила с вх. № 740/02.05.2017 г. касационна жалба от Г. Л. Б., адвокат от АК Б. с адрес: гр. П., като пълномощник на жалбоподателя по адм. дело № 717/2016 г. (който не е посочен поименно, но видно от цитираното дело по описа на Административен съд - Б. е П. И. А. от гр. Г. Делчев), против решение № 493 от 04.04.2017 г. по същото дело, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 03-010-РД/432/16.06.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" град Б. Касационният жалбоподател счита, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Изложените мотиви са неприемливи и в противоречие с принципите на административното право. Безспорно е установено, че заповед № 03-010-РД/432/16.06.2016 г. е повторно копие на заповед № 03-010-РД/61/13.05.2014 г., която Върховният административен съд е приел, че е нищожна, и в случая е неразбираемо дали първоинстанционият съд извършва проверка или прави ревизия на касационния съд. След като ВАС е приел, че първата заповед е нищожна, да се счита, че Административен съд Б. е на друго становище и това е меродавно за решилият по-горен съд делото, звучи някак си нелогично. Според касатора след обявяването на същата за нищожна, то едва ли благоприятната форма на изменението на закона би позволила административно наказващия орган да се ползва от обявено за незаконно административно производство и ако имаше заповед за нова проверка и бяха констатирани същите констатации, нямаше да има спор относно законосъобразността на издадения (повторно) административен акт. Заявява, че не оспорва обстоятелството, че вещото лице от назначената съдебно ветеринарно медицинска експертиза е дало заключение, че в момента на извършване на проверката в землището на град Г. Делчев е открито стопанство, което е пригодено за отглеждане на калифорнийски червеи, но в момента на извършената проверка не са открити калифорнийски червеи. В касационната жалба няма искане за отмяна на така постановеното съдебно решение, а само за осъждане на Областна дирекция Д. фонд "Земеделие" град Б. да заплати направените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за двете инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС, пълномощникът поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Заявява, че действително от 2014 г. до 2017 г. след като Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" Б. са отказали да изплатят сумата по програмата, доверителят му (П. И. А.) не се е грижил за стопанството. Счита, че и втората заповед, издадена на същото основание две години след първата - абсолютно копие, би следвало да бъде обявена за нищожна. От ответника - Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" (ОД на ДФ "Земеделие") - Б., гр. Б., чрез надлежно упълномощен процесуален представител - ст. юрисконсулт Д. Х., е постъпил Писмен отговор, в който се моли подадената касационна жалба да бъде оставена без уважение, тъй като са неоснователни наведените в нея твърдения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Обжалваният съдебен акт е подробно мотивиран и обоснован, по отношение на който не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-3 от АПК, доколкото същите не са посочени изрично, но могат да се изведат от текста на жалбата. По-конкретно изложени съображения прокурорът от ВАП предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав намира, че касационната жалба на П. И. А. от гр. Г. Делчев е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 18.04.2017 г., и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 493 от 04.04.2017 г. по административно дело № 717/2016 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - Б., на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно и чл. 143, ал. 4 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. И. А., с адрес гр. Г. Делчев, ул. "Бяло море" № 16, срещу Заповед № 03-010-РД/432/16.06.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие", Б. и с втори диспозитив съдът ОСЪЖДА жалбоподателя П. И. А. да заплати на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие", Б., сумата от 200 лева - юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а възражението за противното в жалбата, мотивирано с предходно произнасяне от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Б. със заповед № 03-010-РД/61/13.05.2014 г., обявена за нищожна, е неоснователно. Констатирал е още, че заповедта е издадена в писмена форма, като изложените фактически съображения по приложението на чл. 9, ал. 1, т. 8 вр. чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 21, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. съставляват мотивите по чл. 22 от Наредбата, респ. чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът е посочил, че оспореният адмнистративен акт е издаден след извършена проверка и анализ за установяване на фактическото съответствие с подадените документи, резултатите от които са документирани в съставения и връчен на Ангушев контролен лист за инспекцията на място, извършена в негово присъствие съобразно чл. 18, ал. 5 от Наредба № 9/03.04.2008 г., поради което при тези данни, възражението за нарушена процедура е прието за необосновано. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата, според която допустими за финансиране са кандидатите, отговарящи на условията по т. 1-13, едно от които е общият икономически размер на земеделското стопанство да е не по-малко от 4 икономически единици, като "икономическа единица" представлява коефициент, който се получава, като общата стандартна разлика на стопанството се раздели на левовата равностойност на 1200 евро - § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 9/03.04.2008 г. Съдът е отбелязъл, че при извършената контролна проверка на място е установено, че жалбоподателят не отглежда заявените при подаване на заявлението за подпомагане 240 кв. метра калифорнийски червеи. Позовал се е и на показанията на разпитаните като свидетели експерти С. и М. (зооинженер), които са извършили проверката, според които при посещението на 23.04.2014 г., те не са открили никакви следи от наличието на червеи в земеделското стопанство на А. При посещението дори не са били открити и кокони, които да съдържат червеи. Експертът по назначената съдебно - ветеринарномедицинска експертиза също не е открил наличието на калифорнийски червеи по време на огледа и не може да твърди, че са отглеждани такива към момента на проверката от 23.04.2014 г., като в устния си доклад е пояснил, че компостообразната маса в стопанството на жалбоподателя, открита към момента на извършения от него оглед на 21.02.2017 г. е възможно да е прибавена, поради което наличието й не е непременно следствие от отглеждането на калифорнийски червеи. Съдът е счел, че показанията на свидетеля на жалбоподателя Парасков не могат да бъдат противопоставени на констатациите от извършеното посещение на място на 23.04.2014 г., нито са потвърдени от други данни по делото, а освен това са общи сведения, без преки и непосредствени впечатления. Като краен извод съдът е приел, че правилно икономическият размер на стопанството на жалбоподателя е преизчислен на 0 (нула), при което като е под 4 икономически единици, заявлението е недопустимо за подпомагане и поради отсъствие на основания по чл. 146 АПК за отмяна на оспорената заповед, жалбата срещу нея е отхвърлена. При този изход на спора, съдът е присъдил на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по постъпила жалба от П. И. А. от гр. Г. Делчев, ул. "Бяло море" № 16, против Заповед № 03-010-РД/432/ от 16.06.2016 г. на Директора на ОД (Областна дирекция) на ДФ (Д. фонд) "Земеделие" - Б. С тази заповед е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на кандидата П. И. А. с ИД № на проекта: 01/112/09774 и с УРН: 611663. В заповедта е посочено, че при извършеното в присъствието на кандидата посещение на място, за което е съставен контролен лист от 23.04.2014 г., е установено, че в стопанството, намиращо се в поземлен имот с идентификационен номер 17395.100.15, представляващ животновъден обект с регистрационен № 1739560049, не са налични заявените в заявлението за подпомагане червени калифорнийски червеи, които следва да участват в изчислението на общия икономически размер на стопанството. Безспорно приложима за конкретния случая е Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., или т. н. мярка 112. Безспорно е, че кандидатът П. И. А., с основно земеделско производство на стопанството - "животновъдство", е заявил от 5.007 дка обща площ на имота в местност Мочура, 0.240 дка или 240 кв. метра земеделска площ за използване, с начин на ползване "отглеждане на червени калифорнийски червеи", за производство на биохумус, а биохумусът е включен в списъка на разрешените торове и подобрители в почвата. От заключението на назначеното по делото вещо лице - ветеринар се установява, че калифорнийските червеи са прешленести червеи, които са хермафродитни организми, т. е. притежават белези и на двата пола, но за оплождане е необходима двойка възрастни червеи, които се оплождат обикновено взаимно, като при оплождането се образува кокона, която през главовата част се отделя от възрастния червей и има лимоноподобна форма с размери 2-5 мм. Възрастните червеи могат да отделят кокони ежеседмично, като във всяка кокона има от 1 до 20-22 червейчета, които при благоприятни условия се излюпват за около 35-40 дни при вида Lumbricus rubellus и за 18-26 дни при вида Eisenia fetida. Ларвите са с дължина 0.5-1 см. и са бели на цвят, след 6-7 дни придобиват оцветяването на възрастния индивид, а до 20-ия ден нарастват активно и придобиват техните размери. При тези уточнения, имащи значение за изготвяне на експертизата, при огледа на място на 21.02.2017 г. в присъствието на жалбподателя, вещото лице не е открило калифорнийски червеи, въпреки дълбокото разравяне на 2-та броя обособени легла, където те трябва да се отглеждат. Срещу тази констатация не е възразил и е бил съгласен и самият жалбоподател, сега касатор, даже напротив, пълномощникът му заявява, че действително от 2014 г. до 2017 г. доверителят му не се е грижил за стопанството. Според вещото лице неполагането на грижи за овлажняване на почвата, както и естественото намаляване на слоя в резултат на промиването от дъждовете и отвяването на повърхностните слоеве от вятъра, дебелината на слоя е станала критично малка за предпазване на червеите от неблагоприятните климатични условия, което би довело до цялостно измиране на наличните калифорнийски червеи. Освен това вещото лице пояснява, че продължителността на живота на калифорнийските червеи при нормални условия в околната среда е 2-6 години, като при повишаване на температурата на почвата над 35 градуса С и понижаването под 1 градус С, възрастните червеи умират, но коконите оцеляват и благодарение на тях се възобновява възпроизводството. При проверката на място от двама експерти на Д. фонд "Земеделие" на 23.04.2014 г., в присъствието на кандидата П. И. А., също не са били открити калифорнийски червеи. Без значение е с какви инструменти или с ръце те са разровили земята. Самият кандидат също не им е посочил конкретно място в двете лехи, където да намерят червеи. Съставен е Контролен лист за посещението на място, в което кандидатът е направил възражение за резултатите. Жалбоподателят счита, че е следвало да се извърши повторна проверка, но без да посочи правното основание за такава предвидена в нормативната уредба. При тези факти е безспорно, че в заявените 240 кв. метра за "отглеждане на червени калифорнийски червеи" НЯМА никакви ЧЕРВЕИ, поради което общият икономически размер на земеделското стопанство на кандидата е преизчислен на 0 (нула), при което, като е по-малко от 4 икономически единици, заявлението му за подпомагане се явява недопустимо за финансиране на основание чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Очевидно жалбоподателят П. И. А. е наясно с това обстоятелство, защото пълномощникът му заявява, че основното им оплакване е, че обжалваната заповед е нищожна, защото се позовава на същите основания като предходна заповед, която е обявена за нищожна. От данните по делото се установява, че с решение № 4859 от 25.04.2016 г. по адм. дело № 602/2015 г., в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, тричленен състав на ВАС - Трето отделение ОТМЕНЯ решение № 1896 от 19.11.2014 г. по адм. дело № 485/2014 г. на Административен съд - Б., и вместо него е постановил друго, с което ОБЯВЯВА за нищожна заповед № 03-010-РД/61/ от 13.05.2014 г. на директора на Областната дирекция на Д. фонд "Земеделие" - Б. Мотивите на касационната инстанция са, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган, поради което не поражда правни последици. Това е единственото основание за обявяване на нищожност на заповед № 03-010-РД/61/ от 13.05.2014 г. Вече от компетентен според този съд административен орган, е издадена втора заповед с № 03-010-РД/432/ от 16.06.2016 г., която е със същото съдържание. Тази втора заповед не е нищожна по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК, както счита жалбоподателя, защото не е в противоречие с влязло в сила съдебно решение. И това е така, защото в решението на тричленния състав на ВАС няма мотиви по същността на правния спор, нито диспозитив, който компетентният административен орган следва да изпълни като задължителни указания. Напротив, прието е, че въпреки делегирането на правомощия, издателят на процесната заповед (първата по дата), не е разполагал с материална компетентност да издаде акт с оспорваното съдържание. Няма изложени никакви съображения по това съдържание. Затова няма законова пречка вторият административен акт, вече издаден от компетентен административен орган, да е със същото съдържание като този, който е бил обявен за нищожен. Макар и "повторно копие" на първата заповед № 03-010-РД/61/ от 13.05.2014 г., оспорената втора по ред заповед № 03-010-РД/432/от 16.06.2016 г. на същия административен орган, но вече със законово определена компетентност (а не по делегиране), не е нищожна. Правилата в административното производство по АПК за административните органи се различават от правилата на административно-наказателното производство по ЗАНН за административно-наказващите органи, на които се позовава касационния жалбоподател чрез пълномощника си. С оглед всичко изложено, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, за които няма направено възражение. Няма възражение и за размера на внесената държавна такса, но за пълнота настоящият състав намира за необходимо да отбележи следното: Неправилно след като по делото вече е била внесена държавна такса в размер на 10 лева, първоинстанционният съд е приел в Разпореждане № 1675/28.11.2016 г., че държавната такса следва да се определи с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а именно - 1% върху материалния интерес, поради което е указал на жалбоподателя П. И. А. да довнесе държавна такса в размер на 478,92 лева. В действителност производството пред Административен съд С. - град е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по процесната мярка 112 е по реда на Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., която наредба е издадена от министъра на земеделието и храните (по това време с това наименование) на основание § 35, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ определя компетентния съд за разглеждане на делата, но с друга материя - верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто предмет на обжалване в случая няма. След като делото не е по реда на ЗУСЕСИФ, недопустимо е държавната такса да се определя на основание чл. 27, ал. 6 от този закон. Затова правилно първоначално държавната такса за производството е била определена в размер на 10 лева, което е в съответствие с точка 2б, б. "а" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието. При този изход на делото в касационното производство, разноски не се дължат на касационния жалбоподател въпреки, че са поискани своевременно. На ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, при което трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в редакцията й след изменението, обнародвано в "Д. вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело ще трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,