Решение № 3541 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1930/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния представител юрк. А. Йорданов и от В. С. Ц., чрез адв. З. Димитрова, против Решение № 39772/28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8493/2025 г. по описа на Административен съд София – град, в съответните отменителна и отхвърлителна части. Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221024002616-091-001/07.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София и потвърден с негово Решение № 657/02.07.2025 г., по отношение на установените задължения за 2020 г. в размер на 10 561,48 лв. и лихви в размер на 4 541,55 лв. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията засягат изводите на съда за необлагаемост на дохода от продажба на недвижимия имот в гр. София, [ж.к.] през 2020 г. Развити са съображения за неприложимост на изключенията по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, предвид осъществяваната стопанска дейност от ревизираното лице. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната му част и потвърждаване на РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване, съгласно приложения списък на разноските. Ответникът по тази касационна жалба – В. Ц., чрез процесуалния си представител, я оспорва с депозирани писмени бележки и в хода на делото, с молба да бъде отхвърлена като неоснователна. Касаторът – В. Ц., обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА по отношение на установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ в общ размер на 92 883,93 лв. и лихви в размер на 28 599,80 лв. Твърди, че съдебният акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва заключението за извършване на сделки с недвижими имоти по занятие с цел получаване на постоянен доход, тъй като за всяка от процесните 2018 г. и 2022 г. е бил продаден по един жилищен имот. Същите изводи се налагат за сключената разпоредителна сделка от съсобствениците през 2019 г. с предмет идеални части от поземлен имот, както и за самостоятелните обекти в сградата в гр. София, кв. Орландовци. Отбелязва липсата на установявания по делото за подобрения в състоянието на имотите или реклама, чрез използване на специализирани сайтове и посредници при продажбите. Формулира искания за отмяна на първоинстанционното решение и РА в съответната част, както и за присъждане на сторените разноски съгласно представените доказателства и списък с разноски. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства по делото, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от легитимирани страни по делото срещу съответната неблагоприятна за всяка от тях част от първоинстанционния съдебен акт и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С РА № Р-22221024002616-091-001/07.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, на В. С. Ц. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на 26 880,58 лв. и законна лихва в общ размер на 11 838,75 лв., както и за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 103 443 лв. и законна лихва в общ размер на 33 141,35 лв. Така издаденият РА е отменен с Решение № 657/02.07.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП по отношение на резултатите за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. и потвърден за установените резултати за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г., като жалбата е оставена без разглеждане в останалата ѝ част. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София – град е бил РА в потвърдената част от решаващия орган. Установените факти по делото обхващат процесуалните действия в хода на ревизионното производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221024002616-020-001/30.05.2024 г. Съгласно констатациите на органите по приходите, през ревизираните периоди жалбоподателят е местно физическо лице и данъчно задължено по смисъла на чл. 6 за придобитите доходи от източници в Република България и в чужбина. На следващо място съдът е посочил данните относно семейното положение и сключените сделки с недвижими имоти от В. Ц. и М. Б. - с валиден граждански брак до 27.02.2019 г. Изложението в тази връзка следва описаната фактическата обстановка на стр.стр. 3-7 от Решение № 657/02.07.2025 г. на ДД ОДОП София, вкл. относно формирането на данъчните резултати за отделните периоди. След анализ на събраните доказателства органите по приходите приемат, че сделките са извършени с цел реализиране на печалба от РЛ, действащ като търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ и независимо от липсата на регистрация, съответно доходите подлежат на облагане по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Като доказателства по делото са приобщени препис-извлечение от акт за смърт от 14.11.2021 г., писмена декларация от управителя на „МЛ Строй“ ЕООД и обяснения от жалбоподателя за нуждите от закупуване на апартаментите в гр. София, ж.к. Стрелбище и на ул. „Ралевица № 73Б. По приложението на материалния закон първоинстанционният съд е достигнал до крайно заключение за незаконосъобразност и е отменил РА в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2020 г., отхвърляйки оспорването в останалата му част. За да постанови този резултат съдът е потвърдил извода на приходната администрация, че с оглед на обема и броя на извършените продажби на недвижими имоти В. Ц. е осъществявал стопанска дейност без регистрация като търговец по реда на ТЗ. Според мотивите в решението с РА правилно са определени задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите 2018 г., 2019 г., 2021 г. и 2022 г. Неотносим за преценката по въпроса е фактът, че ревизираното лице е осъществяло по една сделка в годината, тъй като това не е единственият критерий, за да се приеме същата за необлагаема. Като неоснователни са обсъдени и твърденията, че някои от имотите са закупени и използвани, за да може Ц. да полага грижи за майка си. При изчисленията на данъчните основи с РА са били съобразени всички обстоятелства, свързани с продажбата на имотите в режим на съсобственост или еднолично, както и при отсъствие на хипотезите по чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „б“ ЗДДФЛ. Изключение е налице само за продажбата от В. Ц. и М. Б. на недвижимия имот през 2020 г., където са изтекли повече от три години и сделката е необлагаема, предвид изричната регламентация на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДФЛ. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно и допустимо, но частично неправилно. Оплакванията в двете касационни жалби касаят тълкуването и приложението на материалния закон по повод на изяснената фактическа обстановка, която не е обект на спор по делото. Настоящият касационен състав намира за необосновани и вътрешнопротиворечиви изводите на първостепенния съд по главния въпрос, а именно дали осъществените от В. Ц. сделки с недвижими имоти през ревизираните периоди от 2018 г. до 2022 г. вкл., могат да се считат за търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ, респективно подлежат ли на данъчно облагане по реда на чл. 48, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Основателни са оплакванията на касатора В. Ц. по същество за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП е неоснователна. В случая съдът е възприел безкритично тезата и констатациите на ревизиращия екип (стр. 8-10 от РД № Р-22221024002616-092-001/20.11.2024 г.), че „подробно описаните“ над 20 сделки извън времевия обхват на ревизията обуславят по категоричен начин извода за извършване на стопанска дейност от жалбоподателя. Освен тяхната неотносимост към процесните данъчни периоди с оглед годишния характер на облагането по ЗДДФЛ, част от констатациите в доклада сочат за уреждане на отношения между съсобственици, тъй като са разпоредителни сделки с предмет ид. ч. от недвижими имоти. Обстоятелствата в тази насока не са обсъдени при постановяване на решението по спора. Съгласно чл. 1 ТЗ, „търговец“ по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките по ал. 1, т. 1 - 15, или ал. 3 - образува предприятие, което по обем и предмет изисква неговите дела да се водят по търговски начин. Според съдебната практика дадена дейност може да се квалифицира като икономическа, когато се осъществява редовно и срещу възнаграждение, като броят и мащабите на продажбите не са определящи. Съгласно т. 36 от решение на Съда на ЕС по съединени дела С-180/10 и С-181/10, обикновеното упражняване на правото на собственост от неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа дейност. Както приема Съдът на ЕС в т.т. 38-39 от цитираното решение, фактът, че преди прехвърлянето заинтересованото лице е осъществило разделянето на имота на парцели, за да може да получи от него най-добрата обща цена, сам по себе си също не е определящ, както и продължителността на периода, през който са извършени посочените действия или размерът на получените като резултат от тях приходи. Всъщност всички тези обстоятелства могат да се впишат в контекста на управлението на личното имущество на заинтересованото лице. Това обаче не е така, когато заинтересованото лице предприема активни действия за продажбата на земя, като използва средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги. При преценката по основния въпрос първоинстанционният съд не е съобразил възприетите критерии в практиката на ВАС и на Съда на ЕС. По делото не се установява В. Ц. да е участвал активно на имотния пазар, използвайки реклама и/или подобрения в обектите или по-общо средства, подобни на тези, използвани от друг търговец в областта. Настоящият касационен състав не споделя становището, че декларираните в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ от ревизираното лице продажби на един недвижим имот годишно, някои от които в режим на СИО, характеризират дейността като спекулативна и по занятие, нахвърлящи обикновеното упражняване на правото на собственост от неговия титуляр. В подкрепа на този извод са фактите, свързани с продажбата на апартамента в [жк], [адрес] ([НА] от 14.09.2018 г.) през 2018 г. при равни квоти между В. Ц. и М. Б.; на 551/3364 ид. ч. за всеки от двамата от поземлен имот в [населено място], [местност] през 2019 г.; аналогично – за имота в гр. София, [жк], [адрес]; за обособените части от партерния етаж на четириетажната сграда в гр. София, [адрес] при равни квоти за двамата през 2021 г.; или за едноличната продажба от Ц. на ателие в гр. София, [адрес]. Разрешението по т. 38 от посоченото по-горе решение на Съда на ЕС е приложимо към сделките през 2021 г., касаещи придобития чрез публична продан през 2015 г. имот – първи партерен етаж (бивш битов комбинат). Очевидно решаващият съд не е следвал единни критерии и последователен подход, както при определянето на дейността на жалбоподателя като търговска по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 14 ТЗ, така и при отмяната на РА в частта на установените с него задължения за 2020 г. Нормата на чл. 13, ал. 5 ЗДДФЛ предвижда изрично, че разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, включително като едноличен търговец, както и за физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които определят облагаем доход по чл. 26. Предвид изложеното Решение № 39772/28.11.2025 г. на Административен съд София – град следва се отмени, като неправилно и необосновано в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. Ц. срещу РА по отношение на установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ в общ размер на 92 883,93 лв. - главници, ведно със законните лихви за периодите 2018 г., 2019 г., 2021 г. и 2022 г. и да бъде постановено друго, с което РА да се отмени. В останалата си част решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. При този изход от делото Решение № 39772/28.11.2025 г. на АССГ следва да бъде отменено и в частта, с която В. Ц. е осъден да заплати на Дирекция ОДОП София (вместо на НАП съгласно § 1, т. 6 ДР АПК) юрисконсултско възнаграждение в размер от 8 596,07 лв., като въпросът се разреши от настоящия състав на съда поради извършената компенсация от административния съд. С оглед на своевременната претенция и представените доказателства на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в общ размер на 8 342,74 евро. При определянето на разноските са съобразени и доказателствата за платените държавни такси в общ размер на 502,09 евро за първоинстанционното и касационното производство, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1 840,65 евро за първоинстанционното, съответно в размер на 6 000 евро за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо и пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,