Решение № 2933 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1723/2009 г.

Решение № 2933 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1723/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Георги Янчев Папазов от гр. Харманли срещу Решение № 857 на Министерския съвет на РБ от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Харманли (обн. ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.) постановено на основание чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС в частта, с която са отчуждени 0,147 дка от ПИ № 77181.12.65 по кадастралната карта на гр. Харманли и 0,032 дка от ПИ № 77181.12.65.1 - сграда търговски обект с обща площ 0,275 дка, намираща се в процесния отчуждаван поземлен имот. В жалбата се поддържа, че определеното в обжалваната част на административното решение дължимо парично обезщетение за отчуждените части от процесните поземлени имоти в общ размер на 91 880 лева е занижено и противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за заплащане на собствениците на равностойно парично обезщетение за принудително отчуждения имот за държавна нужда - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 от АПК. Претендира и съдебните разноски. Ответникът по жалбата - Министерският съвет оспорва основателността на жалбата. Заинтересованите страни Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на финансите и Национална компания "Железопътна инфраструктура" чрез процесуалните си представители оспорват основателността на жалбата, като изразяват становище за правилност и обосновават на извършената оценка от тройната съдебна - оценителна експертиза като определена по реда на § 1а, т. 2 от ДР, във вр. с чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като обсъди допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна (адресат на административното решение) и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Преценявайки законосъобразността на обжалваната част от административното решение, обсъждайки основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, становищата на заинтересованите страни и въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 857 на МС от 2008 г. е отчуждена част от 0,147 дка от ПИ № 77181.12.65 с обща площ 1,184 дка по кадастралната карта на гр. Харманли, и 0,032 дка от ПИ № 77181.12.65.1 - сграда търговски обект с обща площ 0,275 дка, намираща се в процесния отчуждаван поземлен имот. От приложената като доказателство към административната преписка "Пазарна оценка на земеделските земи, находящи се в землището на гр. Харманли", изготвена на 21.07.2008 г. от оценител - изпълнител по сключен договор между инвеститора на обекта и търговско дружество "Унивест" ООД, се установява, че за отчуждените части от процесните имоти е определена цена за земята 4 557 лева, а за построената в нея сграда - 87 323 лева на базата пазарните цени взети от реални сделки с имоти с подобни характеристики в близост до отчуждавания . Такива сделки не са описани в експертната оценка. От заключенията на вещо лице Найденов, изготвени по допуснатите от съда първоначална, както и от тройната съдебно - техническа експертиза, е определено обезщетение по "Сравнителния метод", като са използвани източници на информация пазарни свидетелства, данни от сделки със имоти в урбанизирана територия, вписани в службата по вписванията, изходящи се в гр. Харманли, приложени по делото, отговарящи на изискванията на § 1а от ДР на ЗДС, и крайна осреднена цена от тях. Резултатът от анализа на посочените свидетелства за реализирани и вписани сделки с терени в района на оценявания имот е определена стойност за кв. м. земя в размер на 41,30 лева, а за отчуждаемата част от имота 6071 лева. Подобренията в имота са определени по метода на вещната стойност за подобренията - от предположението за взаимна обвързаност между вероятната пазарна цена на оценявания обект и всички разходи, направени за неговото създаване, като се оценени на 913 лева. Обезщетението за сградите - автомивка и кафене е определено по удвоената данъчна оценка на сградите е определено на 155 168 лева. По този начин общата сборувана стойност на дължимото обезщетение за процесните имоти възлиза на 162 152 лева. Заключението не е оспорено от страните и е възприето от съда, като обективно и компетентно дадено по поставената задача. По изложените съображения настоящият състав, приема, че стойността на дължимото на жалбоподателите равностойно парично обезщетение, следва да бъде съобразена именно с размера, определен въз основа заключението на тройната СТЕ, прието от съда. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Направено е възражение за тяхната прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК , във вр. чл. 144 АПК. От приложените по делото доказателства се твърдят направени такива в размер общо на 5 900 лв., от които 300 лв. - депозит за вещо лице и 5 600 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. От представените писмени доказателства по делото е видно, че са направени следните разноски: 1.Договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение за процесуално представителство, в размер на 5 600 лв. и внесена сума от 2 300 лв. при подписване на договора. За разликата до 5 600 лева доказателства за реално заплатен хонорар не са представени и 2. бордеро за внесен депозит 300 лева за експертиза. Условие за настъпването на последицата от ангажиране на отговорността за разноските, освен изходът на делото, е реално да са понесени такива от страната, за която изходът от делото е благоприятен, в случая това е за Георги Янчев Папазов и той да е направил своевременно искане за това до съда. Дължимия хонорар, определен по реда на чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата Наредба, следва да бъде определен в неговия минимум на 3 230 лева. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е за 5 600 лв., а реално внесената сума - 2 300 лв., следователно реално е заплатен по-малък хонорар от минимално дължимия, поради което и възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,