Решение № 13594 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 237/2015 г.

Решение № 13594 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 237/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив против решение № 2669 от 08.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2688/2014 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответницата - Калина Тодорова Давчева, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив е отменил заповед № 317з-2085/20.08.2014 г. на директора на ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на Калина Тодорова Давчева е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в противоречие с материалния закон. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съобразно изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е незаконосъобразен и е в противоречие със събраните доказателства. По делото е установено, че дисциплинарно наказващия орган, на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР, е разпоредил извършване на проверка и е назначил комисия за извършването й. В резултат на проверката е изготвена справка, с която жалбоподателката е запозната. Същата е дала обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган, а дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Следователно при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Незаконосъобразен е изводът на съда, че при налагане на дисциплинарното наказание е нарушено изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. След като по несъмнен начин по делото е установено, че Калина Давчева е допуснала дисциплинарно нарушение, изразяващо се в нарушение на етичните правила за поведение на служителите в МВР, то нормата на чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР императивно разпорежда, че за този вид нарушение се налага дисциплинарно наказание "порицание", като същото е наложено за минималния предвиден в закона срок (чл. 200, ал. 2 ЗМВР.). Нещо повече по делото са налице доказателства, че с действията си служителката е уронила и престижа на службата, като поведението й станало достояние на граждани и други служители на МВР, за което нарушение чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР предвижда дисциплинарно наказание "уволнение". Незаконосъобразен е и изводът на съда, че в заповедта не са посочени конкретни нарушения на етичните правила. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 28.07.2014 г. около 11 ч., в стая 309, на сектор Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР гр. Пловдив Калина Тодорова Давчева - технически сътрудник в група "Административно-наказателна дейност и отчет на водачите" на сектор "Пътна полиция" след възникнал конфликт с колежката й Недялка Димитрова Танева, прераснал във физическа саморазправа, е нанесла леки телесни повреди на Танева, с което е нарушила т. 4 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно държавният служител съобразява законността на действията, които следва да предприеме, а несъмнено нанасянето на телесна повреда на друго лице е закононарушение и т. 48а, съгласно която в отношенията на държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че след възникнал конфликт между Дачева и Танева с размяна на обиди, същият прераства във физическа разправа, като всяка една от тях нанася на другата леки телесни повреди. С тези действия държавната служителка е нарушила описаните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Следователно спрямо Давчева е осъществен фактическият състав на цитираната правна норма за налагане на дисциплинарното наказание. Фактът коя от двете служителки е започнала конфликта и коя е започнала физическата саморазправа е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, след като всяка една от тях е нанесла телесна повреда на другата. Следва да се отбележи и че събраните по делото гласни доказателства не променят фактическата обстановка, установена в административното производство. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Обжалваният административен акт е издаден и в съответствие с целта на закона. След като по несъмнен начин е установено, че спрямо държавната служителка са осъществени материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание, то и акта е постановен в съответствие с целта на закона, а именно да въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения, както и възпитателно и предупредително върху останалите служители. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,