Решение № 1017 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4005/2016 г.

Решение № 1017 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4005/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 18 от 24.02.2016 г., постановено от Административен съд Т. по адм. дело № 203/2015 г., с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/6002 от 15.10.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по марка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за кампания 2014 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" в частта за извършената редукция на субсидията по мярката в размер на 10 635, 60 лв. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът "Елкофал" ООД, представляван в производството от адв. Стоянов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски, направени за производството пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/6002 от 15.10.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по марка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за кампания 2014 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта за извършената редукция на субсидията по мярката в размер на 10 635, 60 лв. За да отмени оспореният административен акт, съдът е приел, че процесното УП, в част му за направеното намаление по мярка 214 "АЕП", за които е кандидатствал жалбоподателя, не съдържа мотиви за причината за направената редукция на субсидията за финансово подпомагане. Съдът счита, че административният орган е изписал само правни основания за извършените намаления, като по този начин не може да се проконтролира правилно ли е определена сумата. На следващо място съдът е приел, че оспореното УП е издадено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на адм. производствените правила. Според съда не е извършена проверка на място от ДФ "Земеделие", който безпристрастно да отговори дали е налице техническа грешка в ИСАК или е налице действително неспазване на съставения план за сеитбообращение на земеделските култури от страна на жалбоподателя. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че следва да откаже част от исканата субсидия. С обжалваното УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214" Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. ДФ"Земеделие" е отказал подпомагане на площи, посочени в таблица № 2 до размер на 1, 56 ха като недопустими, тъй като на основание чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. недопустимата площ е в рамките до 3 % към установената площ и до 2 ха. На следващо място, в колона 9 е посочено, че намаление на исканата субсидия с 10635.6 лв. се прави с оглед на неспазени изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност, което е било установено след извършени административни проверки и проверки въз основа на предоставена информация от ДФ"Земеделие" от външни институции, съгласно чл. 68 от Наредба № 11/06.04.2009 г., както и чрез проверки на място от Технически инспекторат към РА с изготвен контролен лист. Редукцията е наложена съгласно т. 8.2 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена със заповед № РД-09-508/24.07.2014 г. на МЗХ на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Настоящата инстанция счита, че позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Основателно се явява и релевираното от касационния жалбоподател възражение, в посока неправилно тълкуване от страна на съда на материалноправните разпоредби на чл. 16 от Регламент 65/2011 г. Видно от назначената по делото СТЕ излизащите площи извън специализирания слой за 2014 г. са правилно определени, като изключение прави 0.01 ха в БЗС 20938-9-4-1, но тази площ е минимална в сравнение с общата заявена за подпомагане площ и не оказва влияние на процента на наддеклариране. За всеки един от парцелите с установена площ извън специализирания слой е направено дешифриране на ЦОФК, резултатите от което са описани в аналитичната част на СТЕ. В този смисъл правилно административният орган е приел, че 1.56 ха, представляващи 0.26 % от заявената площ за участие са наддекларирани, поради което е отказал финансиране за тях. На последно място следва да бъде посочено, че неправилно съдът е приел, че не е извършена проверка на място от ДФ "Земеделие", който безпристрастно да отговори дали е налице техническа грешка в ИСАК или е налице действително неспазване на съставения план за сеитбообращение на земеделските култури от страна на жалбоподателя. Съгласно Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, обхващаща и мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 (АЕП), земеделските стопани регистрират и очертават земеделските площи в общинските служби по земеделие, като въвеждането на данните за заявлението и регистрирането на земеделските площи се извършват в присъствието на кандидата, който накрая подписва подаденото заявление. В настоящия случай заявлението е подписано от ответника, с което последният е потвърдил действията на длъжностното лице в общинската служба, поради което законосъобразно административният орган е констатирал разминаване между заявлението и съставения план за сеитбообращение на земеделските култури. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на "Елкофал" ООД срещу Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/6002 от 15.10.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по марка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за кампания 2014 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ"Земеделие". При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение