Решение № 7138 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13626/2020 г.

Решение № 7138 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13626/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ен Пи Си Трейд" ЕООД, представлявано от управителя Н. П., подадена чрез процесуален представител адв. Т., против Решение № 5742/22.10.2020 г., постановено по адм. дело № 6462/2020 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С515-0405444 от 08.06.2020 г., на Началник Отдел "Оперативни дейности" – София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, и дружеството е осъдено да заплати на Национална агенция по приходите /НАП/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че липсват фактически и правни основания за издаване на заповедта за ПАМ, както и мотиви за продължителността на наложената ПАМ, който е в противоречие с принципа за съразмерност. Посочва, че провереният обект не е "търговски обект" по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, тъй като от него не се извършват продажби, а е в процес на узаконяване на статута му на данъчен склад. Наличното дизелово гориво не е за продажба, а за зареждане на камионите на дружеството, чиято дейност е свързана с международен превоз на стоки. Същото е било заредено от собствена бензиностанция, поради което не е налице ощетяване на държавния бюджет. По подробно изложени в жалбата доводи иска отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед. Ответникът – началник Отдел "Оперативни дейности" – София при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-С515-0405444 от 08.06.2020 г. на Началник Отдел "Оперативни дейности" – София при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "г" ЗДДС спрямо "Ен Пи Си Трейд" ЕООД, гр. София, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – складова база за светли горива, находяща се в гр. София, ул. "Професор Иван Георгов" № 1, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 118, ал. 8 ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 21.05.2020 г. в 17: 40 часа при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла н § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – складова база за светли горива, находяща с в гр. София, ул. "Професор Иван Георгов" № 1, стопанисван от "Ен Пи Си Трейд" ЕООД, е извършено нарушение чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и чл. 118, ал. 8 ЗДДС, а именно – относно находящите се в обекта 8 бр. резервоари за светли горива, към датата на проверката, дружеството не е регистрирало и подавало данни към НАП чрез е-услугата "Подаване на данни за наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива за собствени нужди". Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0405444/21.05.2020 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма при правилно приложение на материалния закон, административнопроизводствените правила и целта му. Изложени са мотиви, че в конкретния случай, нарушението е индивидуализирано с подробни, ясни и конкретни фактически белези, като същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Прието е, че надлежно е мотивиран срокът, за който се налага процесната ПАМ, както и че при постановяване на заповедта не се е стигнало до нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК. Решението е правилно постановено. Съгласно разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда и начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП. В нормата на чл. 118, ал. 8 ЗДДС е предвидено, че данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4. Разпоредбата на чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/2006 г., предвижда задължение за лицата по чл. 118, ал. 8 ЗДДС, които извършват зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да подава данни в НАП за наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на глава девета "б". В процесния случай, релевантните по делото факти и обстоятелства са изяснени. От приложената административна преписка, безспорно се установява, че при извършена на 21.05.2020 г. проверка на складова база за светли горива е констатирано, че дружеството извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, без да изпълни задължението си да регистрира и отчита зареждането по реда на чл. 59 в от Наредба № Н-18/2006 г. Този факт, не се оспорва от "Ен Пи Си Трейд" ЕООД, като защитната му теза се изразява в това, че провереният обект не е "търговски обект" по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, тъй като от него не се извършват продажби, а е в процес на узаконяване на статута му на данъчен склад. Наличното дизелово гориво не е за продажба, а за зареждане на камионите на дружеството, чиято дейност е свързана с международен превоз на стоки. Същото е било заредено от собствена бензиностанция, поради което не е налице ощетяване на държавния бюджет. Видно от съдържанието на цитираните като нарушени разпоредби на чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и чл. 118, ал. 8 ЗДДС, не се изисква проверяваният обект да представлява търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР на ЗДДС. За да се приемат за нарушени цитираните норми не се изисква нито да се извършват продажби в обекта, нито да е налице доказано ощетяване на държавния бюджет. С оглед изложеното, в настоящия случай правилно съдът е приел, че е налице противоправно поведение, водещо до налагане на ПАМ. Приложените по делото доказателства безспорно доказват извършването на нарушение на чл. 118, ал. 8 ЗДДС и чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, които изискват от обект, в който се извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива да се регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата. В конкретния случай извършването на нарушението е документирано с протокол за извършена проверка, изготвен от двама инспектори по приходите в присъствието на управителя на дружеството. Същият е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и съдържанието му не е оспорено, съответно – опровергано. Напротив, констатациите в него се подкрепят от приложените писмени доказателства. Следва да се споделят изводите на съда, че в заповедта са изложени достатъчно мотиви за налагане на принудителната административна мярка. Съдът правилно е преценил, че органът е мотивирал прилагането на определения ПАМ за срок от 14 дни. С оглед на обстоятелството, че при установената фактическа обстановка органът действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за ПАМ, то наведените доводи /значимост на нарушението, превенция на нарушения от този вид/ касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. В случая не се установява нарушението да е било отстранено – доказателства за това по делото не са ангажирани от оспорващия. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Конкретните факти по спора правилно са преценени от първостепенния съд като такива, обосноваващи продължителност на срока 14 дни, т. е. половината от максимално допустимия. Установено е неизпълнение на регламентирано в правна норма задължение от страна на търговеца. При положение, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за това, че е привел дейността си в съответствие с изискванията на наредбата преди или след издаването на оспорената заповед, не може да се приеме, че целта на мярката за преустановяване на нарушението, регламентирана в чл. 22 ЗАНН, не може да бъде постигната, нито, че срокът й е прекомерен и несъобразен с принципа на пропорционалност и с тежестта на нарушението. Процесната ПАМ е наложена с превантивна цел - преустановяването на поведението, водещо до неподаване на данните по чл. 118, ал. 8 ЗДДС и привеждане на дейността в обекта в съответствие с посоченото нормативно изискване. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение