Решение № 13954 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2012 г.

Решение № 13954 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния си представител, срещу Решение № 7233/22.05.2012 г., постановено по адм. д. № 14094/2011 г., по описа на Върховен административен съд - Пето отделение, с което е отменена заповедта му с № РД 10-1403/04.10.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Зоя Младенова Йорданова - началник на Регионалния инспекторат по образование (РИО), гр. Видин, с ранг V-ти старши. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Ответникът - Зоя Младенова Йорданова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Върховният административен съд, петчленен състав - Втора колегия, за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от първоинстанционната инстанция фактическа обстановка. С обжалваното решение ВАС, пето отделение, е отменил Заповед № РД 10-1403/04.10.2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 при спазване на изискванията на чл. 91, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да постанови този резултат, тричленният състав на ВАС след подробно и детайлно обсъждане на заповед № РД 10-1403/04.10.2011 г. е стигнал до извода, че наказващият орган, е компетентен да издаде заповедта, спазил е установената форма на акта, както и действащите материалноправни разпоредби и административно-производствените правила. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и е разгледал оспорената заповед по същество. Прието е, че заповедта е издадена при погрешна преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 91, ал. 1, т. 1 от ЗДСл за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, като не са обсъдени и не са взети предвид и обстоятелствата по чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗДСл - цялостното служебно поведение на държавния служител. Върховният административен съд - петчленен състав, Втора колегия, споделя изцяло фактическите и правните изводи на ВАС, Пето отделение, залегнали в мотивите на съдебното решение. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че тричленният състав на ВАС е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил посочените нарушения и доводите на страните по тях, като за всяко едно е изложил аргументирани мотиви. Правилно съдът е приел, че с чл. 8, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната (Наредбата) е дадена възможност за изготвяне на заповедта за командироване до 3 (три) дни след завръщането. При отчитане на командировъчните два от трите липсващи реквизити са били попълнени и порокът е бил саниран. Единственото нарушение, което е допуснато е по отношение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредбата - мястото на командироването, което правилно съдът е приел, че представлява умишлено неточно изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, но без вредни последици. Съдът правилно е посочил, че тежестта му е незначителна, тъй като се касае за частично неточно изпълнение, а не за пълна липса на такова. Допуснатото нарушение не води до вредни последици, тежестта му е незначителна и не се налага прилагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Неправилно е твърдението на жалбоподателя, че наказаната Йорданова не е спазила правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). Както съдът е посочил, така и настоящата инстанция намира, че по делото не е установено нито едно от изброените в заповедта нарушения на КПСДА. Не е доказано, че поведението на Йорданова е несъвместимо с добрите нрави и етичните правила, установени в обществото и заложени в кодекса. Касаторът твърди, че при постановяването на решението ВАС не е спазил процесуалните правила, тъй като в съдебно заседание не е приел и допуснал да се приложи по делото протокол от изслушването на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл на свидетел по настоящото производство, както и че не е издадено съдебно удостоверение, чрез което да се установи дали Изворския манастир разполага с печат, който може да бъде поставян на командировъчни заповеди. Правилно съдът е приел, че протоколът от изслушването по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл представлява обяснения на свидетелката, които са били събрани в друго административно производство и е недопустимо да бъде приет в настоящото, тъй като не е изготвен при условията и реда на АПК. По отношение на съдебното удостоверение е посочено, че по делото няма спор за това дали Изворският манастир разполага с печат и поради тази причина правилно искането е оставено без уважение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че наказаната не е осъществила с поведението си от обективна и субективна страна състава на дисциплинарното нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По делото е направено искане от процесуалния представител на Зоя Младенова Йорданова за присъждане на разноски за касационната инстанция. С оглед правните изводи, същото се явява основателно и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерството на образованието, младежта и науката следва да й заплати сумата от 500.00 (петстотин) лева разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС,