Решение № 5151 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1519/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе чрез юрк. Якимов срещу Решение 7586/05.12.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 7655/2023 г., с което, по жалбата на И. Юсеф, гр. София, [улица], [адрес], чрез адв. Кечев, е отменено издаденото от касатора Решение 32-175404/10.05.2023 г. към митническа декларация (МД) MRN 20BG004300001670R8/13.03.2020 г. По подробно изложени в жалбата съображения в подкрепа на заявените отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт се отхвърли с присъждане на разноските за двете съдебни производства. При условията на евентуалност се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, И. Юсеф, чрез адв. Кечев, в съдебно заседание и в писмено становище по съществото на спора отрича нейната основателност. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му бъдат присъдени направените в настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: Пред Административен съд София-град е оспорено Решение 32-175404/10.05.2023 г. към МД с MRN 20BG004300001670R8/13.03.2020 г., издадено от директора на ТД Митница Русе, с което е определена нова митническа стойност на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 (МКС/Кодекса) в размер на 34 601,52 лв. за стоката, декларирана с МД с MRN 20BG004300001670R8/13.03.2020 г.: употребяван лек автомобил марка Мерцедес, модел GLE550Е, шаси 4JGDA6DB5JB030741 и са установени допълнителни задължения за мито 2337,36 лв. и ДДС 5142,20 лв. Първостепенният съд е приел за установено, че на 13.03.2020 г. от вносителя И. Юсеф с МД с MRN 20BG004300001670R8/13.03.2020 г. за режим допускане за свободно обращение е деклариран употребяван катастрофирал пътнически автомобил марка Мерцедес, модел GLE550Е, шаси 4JGDA6DB5JB030741 с фактурна стойност 5 800 щатски долара (USD). Към момента на приемане на МД размерът на митническата стойност е определен съобразно чл. 70, § 1 МКС на база договорната стойност по фактура за продажба, издадена от Ted Technology, САЩ. Извършен е последващ контрол след вдигане на стоката цел проверка на точността и пълнотата на информацията, отразена в митническата декларация. Заместник директорът на Агенция Митници е поискал чрез Посолството на САЩ съдействие от Департамента за вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана и от други компетентни служби/агенции за извършване проверка на търговските сделки и на точността на данните в представените документи към приложени митнически декларации за внос на автомобили от САЩ заедно с документите към тях, позовавайки се на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации. Според приложени към писмо, получено в Агенция Митници с вх. 32-359976/21.10.2022 г. документи, съдържащи електронна информация за износа (EEI) на автомобили, предоставена от Служба Митници и гранична охрана на САЩ, декларираната от Ted Technology при износа от САЩ на 23.01.2020 г. стойност на автомобил с номер на шаси, идентичен с този, деклариран в МД с MRN 20BG004300001670R8/13.03.2020 г., е в размер на 24 000 USD. На основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка със съмнения относно декларираната митническа стойност от ответника по касация са изискани допълнителни документи, свързани със сделката за покупката на автомобила в подкрепа на декларираната митническа стойност, в отговор на което са представени обяснения за състоянието на автомобила към момента на вноса, обусловило възприемането на цената му. Митническият орган е посочил в решението си, че резултатите от направената проверка по линия на международното сътрудничество и представените констатации потвърждават съмненията, че декларираната стойност на внесения автомобил не представлява неговата действително платена или подлежаща на плащане цена при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, поради което митническата стойност не следва да се определи по метода на договорната стойност. В изпълнение на чл. 74, § 1 от МКС същата следва да се определи по един от методите, регламентирани в чл. 74, § 2 от същия, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по които може да се определи митническата стойност. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а) от МКС, за наличие на "идентични стоки", т. е. стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им, митническият орган е достигал до извод, че не може да се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като е невъзможно да докаже такава предвид техническото състояние на автомобила. Приложимостта на метода е обусловена от установяване, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяната във всяко отношение: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която е произведена и декларираната стока, допуснати до свободно обращение в същия момент и по същото време. Не е открита достатъчно пълна и изчерпателна информация, която да съответства на тези показатели. По приложението на следващия резервен метод по чл. 74, § 2, б. б) от МКС е прието, че внесеният автомобил е с различна степен на амортизация, поради което е практически невъзможно да се установи сходна стока със сходни характеристики. Митническият орган е аргументирал извод, че и третият вторичен метод (по чл. 74, § 2, б. в) от МКС) е неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни такива. След като е преценил, че митническата стойност на автомобила не би могла да бъде определена и по метода по чл. 74, § 2, б. г), доколкото няма предоставена информация от вносителя за неговата себестойност, поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, като последна възможност за определянето й е прилагането на чл. 74, § 3 от МКС въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава трета Стойност на стоките за митнически цели от МКС. Така въз основа на прилагане на метода на последната възможност митническата стойност на автомобила е определена чрез възлагане на експертна пазарна оценка. При горната фактическа установеност първостепенният съд е обосновал изводи, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не съответства на материалния закон. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Настоящият касационен състав не споделя извода на административния съд, че касаторът не е изпълнил задължението си да обоснове наличието на основателни съмнения, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от Дирекция Митническо разузнаване и разследване при Министерство на вътрешната сигурност на САЩ чрез аташето на службата в София е за декларирана в износната МД цена на автомобила, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др. и не са представени платежни документи, тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). СЕС има предвид МИС например, която съгласно чл. 24 от Регламент (ЕО) 515/97 представлява централизирана система от база данни и е достъпна чрез терминали, разположени във всяка една държава членка, в която се съдържат данни от изброените в този текст категории и в която съгласно Съображение 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/346 компетентните органи на държавите членки въвеждат информация за съответните събития. Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Това задължение означава, че посочените органи следва да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). В процесната МД автомобилът е описан като катастрофирал. В административната преписка не се съдържа протокол, изготвен от компетентните митнически органи и по установения в закона ред (чл. 84ж ЗМ препраща към ДОПК), който да доказва извършен оглед на стоката преди вдигането й, съответно да удостоверява липсата или наличието на повреди и вида им. Не се установява по делото вносителят да е представил документи, установяващи претърпяната от автомобила щета. Въпреки че МКС се основава на система на деклариране (т. 53 от решението на СЕС от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB), митническият орган не определя митническа стойност за така описания автомобил в МД, а излага мотиви, според които в националната митническа информационна система (МИС3А) не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесната поради специфичните повреди. Следователно той не оспорва, че превозното средство е претърпяло щети. Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на автомобила е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е. с подобни параметри, е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ е налична или не е налична информация и ако е налична, да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него действия той е следвало да състави протокол по чл. 50 ДОПК във вр. с чл. 84ж ЗМ. В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС. Бе посочено, че съгласно чл. 74, § 3 от МКС когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от МКС, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в т. 51, т. 54 и т. 55 от което приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. По тези съображения настоящият касационен състав приема, че като не е положил дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи по чл. 74, § 2 от МКС чрез издирване и анализиране на всички възможни източници на информация, митническият орган необосновано е пристъпил към прилагане на чл. 74, § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. Без оглед на изложеното, основателни са доводите на ответника по касация, че експертната оценка на внесения автомобил е извършена без същият да е огледан, за да се прецени състоянието му дали е катастрофирал, дали е ремонтиран и доколко е съпоставим с автомобил, който никога не е имал подобна щета. Оценка, извършена близо три години след вноса на превозното средство въз основа на снимки и стойности от онлайн автокъщи и магазини не може да се възприеме като сочеща достоверна информация за стойността му. При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само ответникът по касация, каквито са направени за заплащане на 1200 лв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Кечев на 11.03.2024 г. Възражението за прекомерността му е неоснователно предвид обема и качеството на осъществената от адвоката процесуална защита. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,