Решение № 7695 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5782/2018 г.

Решение № 7695 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5782/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "И. И. Р. Е. И." ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 279 от 22.02.2018 г., постановено по адм. дело № 1952/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с коeто е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУ 5213014634/27.04.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при О. Ц., потвърден с Решение № 40/14.06.2017 г. на началник - отдел "МТД" при община Ц.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е съобразил, че разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ предвижда размерът на таксата за битови отпадъци да се определя в условията на евентуалност и в посочената в закона последователност. Сочи, че следва да се вземе предвид последното изменението на нормата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, което макар и да не е влязло в сила, очертава разбирането на законодателя, че определянето на ТБО въз основа на данъчната оценка на имота или отчетната му стойност е несправедливо. Навежда довода, че разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в О. Ц. противоречи на нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което да се отмени атакувания АУЗД, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Началник - отдел "МДТ" при О. Ц., чрез процесуален представител, с писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - Б. е законосъобразността на Акт за установяване на задължение по декларация № АУ 5213014634/27.04.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при О. Ц., потвърден с Решение № 40/14.06.2017 г. на началник - отдел "МТД" при община Ц., с който за "И. И. Р. Е. И." ЕООД, гр. С. са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2017 г. общо в размер на 18 929.24 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Оспореният административен акт е издаден на основание декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0213003110/21.07.2010 г., подадена от оспорващото дружество по отношение на недвижим имот, находящ се в с. Л., общ. Ц., м. "Смайлов чаир", представляващ УПИ с площ от 9 479.00 кв. м. С Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 0212000088/08.02.2008 г., юридическото лице е декларирало собствеността си върху горепосочения имот и отчетната му стойност в размер на 4 732 310.68 лв. След съпоставка на тезите и възраженията на страните, първоинстанционинят съд е приел, че спорът се концентрира върху дължимостта на определената такса за битови отпадъци, касаеща компонентите сметосъбиране и сметоизвозване. В тази връзка той е съобразил, че органът по приходите е установил стойността на таксата битови отпадъци въз основа на декларираната от дружеството отчетната стойност на имота. Нейният размер е потвърден и от експерта по проведената ССчЕ, заключението по което е кредитирано като обективно и компетентно дадено от съда. Вещото лице е посочило, че размерът на компонентите, формиращи ТБО, е математически правилно изчислен и е съобразен с промилите, определени в Наредбата на Общински съвет Ц., приложение № 2, за нежилищни имоти на фирми, общо 4 промила, разпределени по дейности/компонентите, формиращи ТБО/, а именно: 1.8 промила-такса за сметосъбиране и сметоизвозване - 8 518.16 лв.; 1.4 промила-такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 6 625.23 лв. и 0.8 промила-такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения - 3 785.85 лв. Първоинстанционният съд е съобразил, че условие за заплащане на компонентите "сметосъбиране" и "сметоизвозване" е реалното предоставяне на тези услуги от общината. Съгласно заповед на кмета на общината № РД-01-662 от 18.10.2016 г., местността "Смайлов чаир" /къмпинг "Корал"/, където е ситуиран процесният имот, е включен в районите, в които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. В приложение № 1, неразделна част от заповедта, е описано разположението на сметосъбирачните съдове -тип "Бобър" по населени места в общината за 2017 г., като на територията на с. Л. те са 187 бр., 10 бр. от които са разположени в местността "Смайлов чаир". В приложение № 2 към същата заповед е посочена честотата за сметоизвозване на съдовете по населени места в О. Ц. за 2017 г., като в с. Л. тя е три пъти седмично за периода м. ноември-м. май, а за периода м. юни-м. октомври - ежедневно. Представена е още извадка от схема за разположението на контейнерите в местностите "Караагач", м. "Рибарницата" и "Смайлов чаир" в землището на с. Л.. Тези доказателства, както и приетата от общинския съвет план-сметка за дейност "Чистота" за 2017 г. по чл. 66 от ЗМДТ и множеството представени пътни листи на сметосъбиращите автомобили, в които е посочен маршрут с. Л., а в някои и изрично къмпинг "Корал", са мотивирали съда да приеме, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване са реално предоставени от Общината. По аргумент от чл. 71, т. 2 ЗМДТ решаващият състав е счел, че за да възникне задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината да е определила вида и териториалния обхват/границите/ на услугата, както и имотът на лицето да попада в границите на територията, за която общината е определила, че ще предоставя и фактически е предоставила услугата. В тази връзка той е съобразил, че имотът е ситуиран в района на местността "Смайлов чаир"/къмпинг "Корал"/ и съгласно заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, същият попада в зоната на територии, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване. Приел е, че почистването на обществените територии не е необходимо да бъде в близост и около имота на задълженото лице, а е достатъчно услугата да се предоставя в границите на района, определен в заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Поради това е формирал извода, че тази такса е дължима от оспорващия. До същото крайно заключение съдът е достигнал и спрямо определените задължения по компонента- обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения. Посочил е, че те не са дължими единствено и само когато липсва депо за обезвреждане на битови отпадъци, а в случая сметта е извозвана в претоварна станция К.. Посочил е още, че съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В чл. 3, ал. 3, т. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в О. Ц. е предвидено, че от такса "сметосъбиране" и "сметоизвозване" се освобождават лицата, които са подали декларация по образец в отдел "МДТ" на общината до 31.12. на предходната година, с която са заявили, че няма да ползват имота. Предвид липсата на такава декларация, решаващият състав е счел, че дружеството не може да бъде освободено от заплащане на такса за посочените два компонента. В обобщение е приел, че оспореният АУЗД е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор, че търговското дружество не е подало декларация, че имотът няма да се ползва през 2017 г. На 08.02.2008 г. от касатора е подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (отм.), в която е посочил вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. По силата на законовата делегация, съдържаща се в чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет е приел наредба, с която е определил и администрирал местните такси и цени на услуги, като по аргумент от с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ той е определил и реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В редакцията на чл. 71 от ЗМДТ (ДВ, бр. 101 от 2013 г.), приложима към 2017 г., две от предвидените основания за неплащане на такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване е услугата да не се предоставя от общината или неизползването на имота през цялата година кумулативно с изискването да е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Отново с нормата на чл. 9 ЗМДТ на общинския съвет е делегирано правомощие да определят с наредбата ред за освобождаване от заплащане на таксата от лица, които не ползват услугата, като в съответствие с нея Общинският съвет на О. Ц. е уредил такава възможност с нормата на чл. 3, ал. 3, т. 5. Неподаването на изискуемата се декларация обаче има своите правни последици, а именно - дължимост на таксата при реално предоставяне на услугата, независимо от обстоятелството дали имотът е фактически ползван или не. Несподелима е тезата на касатора, че в рамките на настоящото съдебно производство следва да се осъществи косвен съдебен контрол за съответствието на разпоредби от Наредбата с чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Действително, визираната норма посочва основния способ за определяне на размера на таксата чрез установяване на количеството битови отпадъци. При законовата делегация по чл. 9 от ЗМДТ обаче, общинският съвет е органът на власт, който има правомощието с подзаконов нормативен акт да създаде правилата за определянето на таксата битови отпадъци. Принципно и на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ размерът на таксата се определя в годишен размер с решение на общинския съвет, което има характер на общ административен акт, а оспорването му е допустимо в преклузивния срок по чл. 179 от АПК. Дали обаче е възможно или невъзможно общинският съвет да определя таксата според количеството на отпадъците, е въпрос за материалната законосъобразност на наредбата, а не на оспорения АУЗД. Релевантно в настоящото производство е, че общинският съвет е избрал друг подход - размерът е определен в Наредбата на основание Решение № 22/15.12.2011 г. за изменение и допълнение на Наредбата и е диференциран според субектите и вида на имота. Приложимата редакция на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ изрично регламентира възможността размерът на таксата да се определи върху основа, определена от Общинския съвет, в съответствие с което в чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата е прието размерът на ТБО за нежилищен имот, собственост на фирма, да се определя върху по- високата измежду отчетната стойност на активите по счетоводни данни към 31.12. на предходната година и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2. След като в хода на процеса дружеството не е представило доказателства за различна отчетна стойност на актива към 31.12.2017 г. от вече декларираната и същата е потвърдена от експерта по ССчЕ, то правилно първоинстанционният съд е приел, че като по- висока от данъчната оценка именно тази стойност е определящата основа. Наведените доводи във връзка с приетото изменение на чл. 67 от ЗМДТ, което влиза в сила от 01.01.2020 г., не могат да дерогират действието на приложимите разпоредби от ЗМДТ и Наредбата на О. Ц. в относимата им към 2017 г. редакция. Ето защо, като е достигнал до извод за неоснователност на оспорването на процесния АУЗД, Административен съд - Б. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените разноски в касационното производство, възлизащи на сумата от 825 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение