Решение № 1642 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1933/2016 г.

Решение № 1642 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1933/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Сварог" ЕООД, представено от адв. П. К., срещу решение № 2323/04.11.2015 г. на Административен съд В. по адм. д. № 627 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-08-1401083-091-01/15.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В.. Предмет на инстанционен контрол по частна жалба на "Сварог" ЕООД е и определение № 9/04.01.2016 г. по административно дело № 627/2015 г. за допълване на решение № 2323/04.11.2015 в частта за разноските с осъждане на дружеството да заплати на ответника деловодни разноски в размер 4 559 лева. Доводите при оспорването на решението са за противоречието му със съществените съдопроизводствени правила. Според касатора познавателната дейност на първостепенния съд не е обхванала всички доказателствени източници, което е опорочило крайният му извод за липса на доставка по фактурата, за която е упражнено отречето с РА право на приспадане на данъчен кредит. В жалбата е предложена интерпретация на фактите по спора, основана на собствена преценка на доказателствените средства. Неправилността на определението за допълване на решението в частта за разноските се обосновава с факта на обжалването на решението. Иска се отмяна на решението и на РА, а евентуално отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Иска се отмяна и на определението за разноските. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС В. ревизионния акт, издадени от орган по приходите при ТД на НАП В., е установено в тежест на "Сварог" ЕООД задължение за ДДС размер 123 800 лева и лихви за забава в размер 10 516.46 лева заради отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в размера на данъчното задължение, упражнено в д. п. м. 11.2013 г. по фактура № 2010000182/26.11.2013 г., издадена от "Валсимет" ЕООД с предмет на доставките стоки - гатер комплект и заточваща система за гатер и услуги - монтаж и обучение. Утежняващият административен акт е мотивиран с доводи за липса доставки на стоките и услугите по фактурата. Според приходната администрация без доставка не възниква данъчно събитие и изискуемост на данъка, а съответно и право на данъчен кредит. Начисляването на данъка е определена като неправомерно с последиците по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Органите по приходите са основали изводите си на установявания за връзките между операторите по веригата от доставките; стойността на гатера към момента на придобиването му от предходния доставчик през 2006 г., пълната му счетоводна амортизация към момента на продажбата на прекия доставчик, многократното завишаване на цената на конкретната доставка /дори съпоставена с пазарната/, нелогичността на движението на гатера от с. С. да гр. Д. и обратно до с. С. в обект, стопанисван от РЛ, но нает от предходния доставчик. Отречено е предходният доставчик да е свои заточващата система, а прекият да притежава ресурс за извършване на услугите. Упражнявайки съдебния контрол върху РА в пределите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд е изключил допускането на съществени нарушения на процесуални правила; установил е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма. Фактическите установявания на съда следват тези на администрацията. Изводите по фактите са основани на събраните в ревизионното производство доказателства и на тези приобщени в хода на съдебното дирене. Съдът е приел заключения на ССЕ относно счетоводното отчитане на стопанската операция, пазарната цена на стоките по фактурата и начислената от предходния доставчик амортизация. Констатациите му са за придобиване от "Валсимет" ЕООД на гатер комплекта от "Дажбог" ЕООД по договор за продажба от 10.11.2013 г. Фактурата за продажбата е издадена на 20.11.2013 г., като ДО е 190 000 лева, а ДДС 38 000 лева. Плащането е по банков път от 27.11.2013 г. Съществуват документи за предаване на гатера на 20.11.2013 г. и за транспортирането му на същата дата от превозвача "Ем С и Карго" ЕООД от с. С. до гр. Д.. "Дажбог" ЕООД е придобило гатера през 2006 г. на цена 1 000 евро. Не е установено физическото движение на заточващата система предвид липсата на документи у предходния доставчик "Дорзи старлайт" ЕООД. Не е удостоверено извършването на ремонт на гатера и заточващата система от оператора "М-Каел" ЕООД, както и мястото и времето на обучението. По приетите в хода на съдебното дирене заключения на ССЕ пазарната цена на гатера към 10.11.2013 г. е 70 474 лева, а на заточващата система 6 967 лева /без ДДС/; към момента на продажбата на гатер системата от "Дажбог" ЕООД набраното изхабяване е в размера на отчетната стойност. Според първостепенният съд сделката между "Валсимет" ЕООД и "Сварог" ЕООД е привидна и прикрива продажбата между "Дажбог" ЕООД и "Сварог" ЕООД. Получателят е имал представи относно привидността на доставката от "Валсимет" ЕООД, доколкото едноличният собственик на капитала на "Дажбог" ЕООД П. Д. С. е бил назначен на работа в "Сварог" ЕООД от март 2012 г. и към момента на проверките; СД за м. ноември 2013 г. на "Дажбог" ЕООД и на "Сварог" ЕООД са подадени от брата на П. С. Д. Стоянов, който е бил служител на "Дажбог" ЕООД; едноличен собственик на капитала на "Сварог" ЕООД е бивш служител на "Дажбог" ЕООД, а твърдяното движение в пространството на гатера е от с. С. до гр. Д. и отново до с. С. към наетия от РЛ обект, собственост на "Дажбог" ЕООД. Решаващият извод на съда е за липса на доставка, а съответно и на предпоставките за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Решението е допълнено в частта за разноските, като е съобразен материалния интерес и отхвърлянето на оспорването на РА. Решението и определението за разноските са правилни. Не се основава на съдържанието на първоинстанционното решението доводът за пропуск на съда да включи в познавателната си дейност по оценка на доказателствените средства всички събрани в извънсъдебната и съдебната фази на производството, а на процесуалния закон - очакването за убедителност на доказването с частните свидетелстващи документи на релевантния за правото на приспадане на данъчен кредит факт на осъществяване на доставката. Касаторът не сочи доказателствените източници, чиято преценка не се съдържа в мотивите на съдебния акт /арг. чл. 235, ал. 2 ГПК/, та това да е засегнало убедителността на фактическите констатации. Съдът не се е ограничил с възпроизвеждане на установяванията на органите по приходите, а е предложил собствена интерпретация на фактите. Приложил е коректно правилата за доказателствената тежест, приемайки за неосъществен факта на доставките по издадената от "Валсимет" ЕООД фактура, доколкото той е благоприятен за ДЗЛ, а установяването му е неубедително. Не е подценена доказателствената стойност на приемо-предавателните протоколи, транспортните документи и писмените обяснения, както и доказателственото значение на фактическата власт на жалбоподателя върху стоките по доставките и на плащането по веригата от доставките. Очакването на касатора е да се възприеме фактическият му довод за местонахождение на стоките в с. С. във владение на "Дажбог" ЕООД до 20.11.2013 г., когато са превозени до промишлена зона гр. Д., за да се своят от "Валсимет" ЕООД, а оттам са транспортирани обратно до с. С. на 30.12.2013 г., където да се монтират в склад собственост на "Дажбог" ЕООД, но нает от "Сварог" ЕООД. Междувременно цената на дървообработващата техника е нараснала с 300 000 лева и разплащането по веригата от доставките е станало в един и същи ден на 27.11.2013 г. Липсата на място за съхранение на вещите в с. С., което да е различно от наетия от "Сварог" ЕООД дърводелски цех, както и на място в гр. Д., където те да са престояли за времето от 20.11.2013, т. до 30.12.2013 г., разколебава доказването с товарителницата на "Е. С. К." ЕООД и обясненията на управителя на превозвача на установяването на владение върху тях от прекия доставчик. Връзките между предходния доставчик и получателя; естеството на вещите и тяхното ситуиране в собствен за предходния доставчик, но нает от получателя дърводелски цех; предмета на дейност на получателя и плащането по веригата доставки в един и същи ден сочат на относителна симулация. Привидна е сделката между "Валсимет" ЕООД и "Сварог" ЕООД, а действие е породила прикритата между "Дажбог" ЕООД и "Сварог" ЕООД. Предаването на владението върху вещите е осъществено чрез промяна на основанието на фактическата власт, упражнявана върху тях от купувача в наетия от продавача цех /traditio brevi manu/. Оспорването на първоинстанционното решение не прегражда възможността на постановилия го съд да го допълни по реда на чл. 248 ГПК в часттта за разноските, щом го е сторил в срока за оспорването /ал. 1 на чл. 248 ГПК/. Правилните съдебни актове следва да се оставят в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 3 419.25 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 и по аналогия с чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение