Решение № 37 от 24.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 4110/2013 г.

Решение № 37 от 24.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 4110/2013 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Таня Райковска Производството е по реда на чл. 47, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 5 ЗМТА. Образувано е по иск на [фирма], [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата решение от 30.07.2013 г. по в. а. д. № 241/2012 г., в частта му, с която искът за договорна неустойка е уважен за сумата над размера от 1232,37 лв. до 8 169,31 лв. и в частта за разноските за разликата от 8746,11 лв. до 9572,19 лв. Искането за отмяна се основава на тезата, че решението на арбитражния съд в посочената му част следва да бъде отменено, поради противоречието му с обществения ред на Република България, тъй като ищецът счита, че е нарушен принципът на диспозитивното начало в процеса, доколкото с решението си арбитражният съд е уважил непредявен от ищеца осъдителен иск за неустойка за забава на плащания по три фактури № 705/23.10.2008 г.; № 722/18.12.2008 г. и № 805/08.07.2009 г., издадени по сключения договор за строителство. Въведено е нарушение на принципите на правото на защита и равенство на страните в процеса, тъй като поради невъвеждане на претенциите за неустойка по посочените три фактури, ответникът по арбитражното производство не е имал възможност да ги коментира нито с отговора на исковата молба, нито в последствие в хода на производството. Поддържа се и основание по т. 5, като се сочи че нарушението на тези основополагащи принципи по отношение на един от обективно съединените искове - този за неустойка по договор, означава недопустимост на акта и води до извод за произнасяне по непредявен иск. В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител - адв. С. К. поддържа въведените основания за отмяна и претендира разноски за съдебното производство, като представя доказателства в тази връзка. Ответникът [фирма] оспорва иска и моли за отхвърлянето му по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с въведените от ищеца основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в настоящото производство, приема за установено следното: По допустимостта на иска: Искът е предявен пред ВКС в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирани страни срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция - Арбитражен съд при Българска търговско - промишлена палата, [населено място], поради което е процесуално допустим. По основателността на исковата претенция: Отмяната на арбитражно решение по иск на страна в арбитражното производство на визираното в чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА основание е възможна и допустима тогава, когато решението противоречи на установения в страната обществен ред. Понятието "обществен ред" не е легално дефинирано в ЗМТА, но в правната доктрина и в последователната практика на Върховния касационен съд по приложението на тази норма се приема разбирането, че общественият ред се формира от основните принципи на правопорядъка в Република България. За да се счете, че е налице второто основание за отмяна, на което именно се позовава ищецът, необходимо е при разглеждането на арбитражния спор да са нарушени онези правни норми, императивни и свръхповелителни по своя характер, в които са закрепени основните принципи на българското правораздаване, каквито са принципът на законност, на равенство на страните, за състезателност в процеса, за дирене на обективната истина, за справедлив процес и др. Следователно, поради своя повелителен характер, тези принципи се явяват и пределните граници на договорната свобода, с която страните разполагат при уреждане на арбитражното производство. Когато с арбитражно решение е накърнен подобен основополагащ принцип, решението е несъвместимо с обществения ред и тази несъвместимост е регламентирана в чл. 47, т. 3 от ЗМТА като основание за отмяната му от ВКС по реда на чл. 48 и сл. ЗМТА. Предявеният в настоящото производство иск за частична отмяна на постановеното от АС при Б. решение по в. а. д. № 241/2012 г. е основан на твърдения, че по отношение на уважения за разликата над 1237,37 лв. до 8269,31 лв. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е нарушен принципът на диспозитивното начало, както и на правото на защита и равенство на страните в процеса. Настоящият състав намира, че е налице релевираното противоречие на арбитражното решение с обществения ред по следните съображения: В съдебното производство, респ. в арбитражното производство решаващият орган е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска. В действителност, решаващият орган е уважил непредявен от ищеца осъдителен иск за неустойка за забава по повод плащания по три фактури - № 705/23.10.2008 г.; № 722/18.12.2008 г. и № 805/08.07.2009 г. в размер на 6936,94 лв. С първоначалната си искова молба пред АС при Б. [фирма] е претендирало по главния иск, свързан с неизпълнение на договор, заявен като частичен за сумата 1500 лв. от 61618,38 лв. заплащане на възнаграждение по договор за строителство, въз основа на фактура № 34/08.07.2009 г. Предявен е и частичен иск за сумата 1500 лв. от общ размер 62702 лв. по фактура № 37/27.01.2010 г., както и акцесорен иск за договорна неустойка, заявен като частичен за сумата 1000 лв. от общ размер 32057 лв., с твърдения, че неустойката е формирана по повод неизпълнение на задължения по фактури № 34/08.07.2009 г. и № 37/27.01.2010 г. А. съд, по направено искане от ищеца в хода на производството, е допуснал увеличение на първоначалния главен иск от частичен за 1500 лв. на иск в пълния му размер от 61618,38 лв., съставляващ неизплатено договорно възнагражение по фактура № 34/08.07.2009 г. Ищецът е оттеглил втория, заявен като частичен иск, за 1500 лв., свързан с незаплатено възнаграждение по фактура № 37/2701.2010 г. По искане на ищеца, арбитражният съд е допуснал увеличение на иска за неустойка от 1000 лв. на 8169,31 лв. В молбата за увеличение на иска за неустойка не са изложени съображения от ищеца за формирането на тази сума, определяща размера на иска. Според експертизата, в тази сума се включват няколко пера, свързани с изчисляване на неустойка за забава по четири фактури - по фактура № 705/23.10.2008 г. за 4177,47 лв.; по фактура № 722/18.12.2008 г. за 2167,90 лв.; по фактура № 805/08.07.2009 г. за сумата 591,57 лв. и по фактура № 34/08.07.2009 г. за 1232,37 лв. След като предмет на арбитражното производство, респ. на решението по съществото на спора е бил единствено главният иск, свързан с твърдения за неизпълнен договор за строителство и за забава в плащанията по фактура № 34/08.07.2009 г. /поради оттегляне на иска по фактура № 37/, то би следвало неустойката да се свърже със забавеното изпълнение единствено по тази фактура № 34. По отношение на останалите посочени фактури, по които е прието, че е налице забавено плащане, същите не са били включени по надлежния ред в предмета на спора, тъй като по тях ищецът не е посочил, че е налице забава в плащането /виж молба на стр. 490 от арб. дело/. Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Ищецът е посочил фактите и основанието на своите претенции, в последствие част от тях са претърпели изменения, но по отношение на иска за заплащане на договорна неустойка арбитражният съд е следвало да съобрази въведените от ищеца факти, на които се основава тази претенция и при определяне на размера на претенцията да подложи критично на обсъждане експертното заключение и се произнесе единствено по претендираните от [фирма] забавени плащания по издадени въз основа на договор конкретно посочени фактури. Известно е, че принципът на диспозитивното начало изисква от решаващия орган да се съобрази с въведените от страните факти и предявените искания, без да може по свой почин да образува гражданско производство, да изменя неговия предмет или да го прекратява, преди да е дал защитата, която дължи, когато искът е допустим. Или в случая по този акцесорен иск, за разликата от 1232,37 лв. /експертно изчислена неустойка по фактура № 34/ до уважения му размер 8169,31 лв. е налице основание по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА. Посоченото нарушение на основен принцип на гражданския процес, водещ до извод за наличие на противоречие с обществения ред, предвид въведеното и доказано нарушение на гарантирани с чл. 121, ал. 1 от Конституцията принципи, и на равенството, и състезателността в процеса, разкрива и елементите от фактическия състав и на друго нарушение - по чл. 47, ал. 5, пр. 2 ЗМТА, тъй като арбитражният съд, уважавайки иска до посочения размер, в същност се е произнесъл по същество, формирайки в тази част и диспозитив в атакуваното арбитражно решение по въпрос, извън предмета на спора. Отмяната на арбитражното решение в тази му част води и до отмяна на решението в частта за присъдени разноски по съразмерност за разликата над 8746,11 лв. до 9572,19 лв. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ГПК на ищеца [фирма] ще следва да се присъдят претендираните от него и доказани по надлежния ред разноски за производството в размер на 983,14 лв. - съгласно представен списък на разноските, включващ платена държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат, преведено от търговското дружество на адвокатското дружество по банков път/ - фактура от 01.11.2013 г. и отчет по сметка, издаден от Първа инвестиционна банка/. Предвид изложеното, като счете, че са налице основания за отмяна на арбитражното решение на визираните по-горе основания, ВКС, състав на Търговска колегия