Решение № 4416 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4110/2015 г.

Решение № 4416 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4110/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) против решение № 235 от 5.02.2015 г., постановено по адм. дело № 1240/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, с която са отменени заповед № НК-4/25.04.2014 г. и заповед № ОСОС-39/25.04.2014 г. издадени от касационния жалбоподател и последният е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорените административни актове да бъде отхвърлена. Ответникът - Димитър Петков Папуджиков, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С решението, в обжалваната му част, първоинстанционният съд отменя заповед № НК-4/25.04.2014 г. и заповед № ОСОС-39/25.04.2014 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с първата от които на Димитър Папуджиков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а с втората е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "главен инспектор" в отдел "Граничен контрол" при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр. Бургас. За да постанови този резултат Административен съд Бургас приема, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и е в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушения, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения от Папуджиков, като за проверявания период - 1.01.2012 г. - 31.12.2013 г. служителят е бил началник отдел "Граничен контрол" и главен инспектор, без да е посочено кои от нарушенията в какво качество са извършени. Нарушенията са квалифицирани по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) като в заповедта е посочено, че някои от допуснатите нарушения са вменени като задължения на служителя като заемащ длъжността главен инспектор в отдел "Граничен контрол" при ОДБХ, като липсва конкретизация кои са били те. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, която следва да съдържа: описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая в заповедта тези реквизити липсват, като нарушенията са посочени общо и не са конкретизирани. Не е конкретизирано и кое нарушение през кой от цитираните в заповедта периоди е извършено, поради което не може да се прецени по отношение на кои от нарушенията дисциплинарната отговорност е погасена. Нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. императивно регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая дисциплинарната отговорност на Папуджиков може да се ангажира само за периода от 12.03.2013 г. - 25.04.2014 г., като се има предвид размера на отпуска ползван от служителя през 2012 г. и предвид разпоредбата на чл. 94, ал. 1, вр. ал. 3 ЗДСл. Следователно в случая за периода 1.01.2012 г. - 12.03.2013 г. дисциплинарната отговорност на Папуджиков е погасена и не може да се ангажира съгласно правилото на чл. 94, ал. 1 вр. ал. 3 ЗДСл. Освен това, както бе посочено по-горе в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е посочено кое нарушение кога е извършено, което води до невъзможност да се установи кога са извършени описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и за кои от тях може да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Липсата на законовите реквизити по чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. препятства, както правото на защита на служителя, така и възможността на съда да прецени кое от дисциплинарните нарушения е погасено по давност и за кое може да се ангажира дисциплинарната отговорност на Папуджиков. Посоченото нарушение води и до невъзможност да се прецени спазване на изискването на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Следователно в нарушение чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. заповедта не съдържа описание на извършените от Димитър Папуджиков нарушения с точна дата, място и обстоятелства, при които са допуснати, не са посочени и доказателствата, които ги установяват, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В заповедта е налице общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. На следващо място, както правилно отбеляза и административният съд в заповедта липсва конкретизация относно служебните задължения, които са виновно нарушени от служителя. Бланкетната формулировка "неосъществяване на ефективен и необходим контрол" лишава от една страна държавния служител да организира адекватно защитата си, а от друга препятства съда да осъществи контрол по законосъобразността на издадената заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че дисциплинарно наказващия орган следва да посочи какви са конкретните действия, които служителя не извършва и кога конкретно са осъществени те. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон и на събраните по делото доказателства. С оглед отмяната на заповед № НК-4/25.04.2014 г. на изпълнителния директор на БАБХ като незаконосъобразна, то правилен се явява изводът направен от съда за отпадане на основанието за издаване и на другата заповед № ОСОС-39/25.04.2014 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение на Папуджиков като последната също правилно е отменена с обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт. Доводите в касационната жалба, че служителят извършва дисциплинарните нарушения в периода, посочен в заповедта, в качеството му на главен инспектор, са неоснователни. В административния акт изрично е отбелязано, че до 4.06.2012 г. Папуджиков е началник отдел "Граничен контрол", а след тази дата е назначен на длъжност "главен инспектор", като със заповед от 18.06.2013 г., считано от 19.06.2013 г. на служителя е възложено да изпълнява и функциите на началник отдел "Граничен контрол" за срок от шест месеца до 19.12.2013 г. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Предвид изложеното обжалваното решение е правило. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се осъди Българска агенция по безопасност на храните да заплати на Димитър Петков Папуджиков сумата 600 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,