Решение № 13331 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 63/2011 г.

Решение № 13331 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 63/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП и на "Добруджа Месопромимпекс" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Генерал Тошево, ул. "Велко Ангелов", № 38, с ЕИК ххххххххх против решение № 1950/6.10.2010 г. на Варненския административен съд (ВАдмС), I-во отделение, VIII състав, постановено по адм. д. № 301 по описа за 2010 г. на този съд. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна обжалва съдебното решение в частта, отменяща РА № 900310/28.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич относно установени задължения на "Добруджа Месопромимпекс" ЕООД, представляващи ДДС за д. п. м. 12.2003 г. в размер над 1 535,95 лв. и лихвите в размер над 1 176,62 лв.; ДДС за д. п. м. 12.2004 г. в размер над 252,04 лв. и лихвите в размер над 160,80 лева. Счита, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК в следствие нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Съдът не преценил събраните доказателства в тяхната съвкупност, не е направил изводи за наличието на факти. Същевременно са игнорирани събраните по делото доказателства. Съдът възприел безкритично заключението по ССчЕ. Липсват доказателства за цените, възприети от ВАдмС. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Добруджа Месопромимпекс" ЕООД обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата на дружеството против РА. Релевира отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Не е трябвало да бъде кредитирано заключението на вещото лице в частта, с която е констатирано, че за част от произведените и продадени от дружеството продукти не е установена пазарна цена. Неправилен е изводът за недоказаност на предпоставките по чл. 29, ал. 6, т. 1 ЗДДС (отм.). Погрешните изводи на съда са в следствие необсъждане на доводи и възражения. Касаторът моли за отмяна на решението в тази негова част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби, тъй като решението е правилно. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са предявени от надлежни страни и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество те са неоснователни. За да постанови решението административният съд е установил следното: През месеците 12.2003 г. и 12.2004 г. "Добруджа Месопромимпекс" ЕООД е реализирало продукция под себестойност с фактури за продажба, описани в съдебното решение. При дружеството продукцията е отчитана по сметка 611 "Разходи за основна дейност", без да се води сметка "Продукция". Изписването на отчетната стойност става на 31.12, като не се изписва отчетна стойност към момента на продажбата (издаване на фактурата), тоест прието е, че превишаването на разходите за производство над продажната цена е към 31.12, към който период следва да се приложи разпоредбата на чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм., но приложил за периода). На основание чл. 29, ал. 5 и ал. 6 ЗДДС (отм.) приходните органи са определили основа за облагане, която е разлика между продажната стойност и отчетната стойност на реализираната продукция. По делото е изслушано и заключение по ССчЕ. Вещото лице е определило пазарните цени по метода на сравнимите, неконтролируеми цени. Съдът е направил извод за частична основателност на жалбата. Посочил е, че в тежест на ДЗЛ е да докаже обективни пазарни предпоставки, а именно, че продажната цена на стоките е пазарната им цена, определена по методите, посочени в чл. 20, т. 5, б. "а" и "б" ЗДДС (отм.). Редът и начините за прилагане на методите за обичайните пазарни цени към 2003 г. и към 2004 г. са уредени в Наредба № 5/26.02.1999 г. на министъра на финансите, за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Административният съд е цитирал чл. 5, ал. 1 от Наредбата, съгласно който методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато са налице сделки с един и същ вид стоки или услуги, осъществявани между свързани лица и същия вид сделки между независими търговци, като определянето на обичайните пазарни цени се извършва чрез анализиране и сравняване на цените и условията на сделките между свързаните лица и същия вид сделки между независими търговци. Анализиран е и чл. 8, ал. 1 от Наредбата. За целите на своя анализ вещото лице е извършило проверки относно счетоводните записвания при сходни дружества "Емил Илиев" ООД, "Транж" ООД, които са месопреработватели и "Женя Ве" ООД - търговец на едро. Определената пазарна цена от експертизата (кол. 5) е среднопретеглената величина на данните, предоставени от търговците. Съдът е кредитирал заключението на ССчЕ в частта, определяща пазарните цени на процесните стоки. В решението е посочено, че са всички артикули, за които експертът е определил пазарна цена по метода на сравнимите неконтролирани цени, с изключение на "солена сланина" и "гризки", са доказани пазарните цени по смисъла на чл. 29, ал. 6, т. 1 ЗДДС (отм.). Заключението е прието без оспорване. В изпълнение на задълженията си по чл. 160 ДОПК съдът е определил и вярната данъчна основа. Ревизионния акт е потвърден за задължения общо в размер на 3 125,41 лв., от които главница 1 787,99 лв. и лихви в размер на 1 337,42 лева. За разликата в повече общо в размер на 2 805,42 лв. актът е отменен поради незаконосъобразност. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП: Оплакванията на касатора за необсъждане на доказателства и доводи на страната са неоснователни. Първоинстанционното решение е много подробно, задълбочено са анализирани всички относими доказателства и доказателствени средства и е напълно голословно да се твърди, че при постановяването му съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният съд е формирал ясни и убедителни мотиви както спрямо приложимата нормативна уредба, така и относно начина на формиране на процесната данъчна основа. Основното оплакване на касатора е насочено към неправилното кредитиране на заключението по ССчЕ. Следва да се отбележи обаче, че заключението е било прието без оспорване. Процесуалният представител на Д "ОУИ" - гр. Варна не е задал въпроси на експерта в съдебно заседание и е недопустимо, да оспорва заключението за пръв път в касационната инстанция. Съдът е съпоставил заключението с данните, снети от други субекти - производители и търговци на месни продукти. По касационната жалба на "Добруджа Месопромимпекс" ЕООД: Касаторът по принцип признава, че категорията продукти за които е отхвърлена жалбата му, няма аналог от гледище на използваната търговска марка, но същевременно не е уточнил с кои други продукти трябва да бъде извършено сравнението. Дружеството също не е оспорило заключението, не е поискало допълнителни проверки от вещото лице с цел изясняване на въпроса за пазарната цена. Липсват касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК и решението на ВАдмС трябва да бъде оставено в сила. Независимо от резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна не се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като в него страната не е била защитавана и представлявана. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение