Решение № 7620 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9274/2010 г.

Решение № 7620 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9274/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Надя Димитрова Лозанова, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, срещу решение № 936 от 3.05.2010 г. по адм. дело № 1603 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна, в частта, с която по жалба на "Добруджа месопромимпекс" ЕООД е отменен РА № 800427 от 9.02.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Добрич, потвърден с решение № № 199 от 7.05.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна относно определено задължение за ДДС за сумата над 285.72 лв., главница и над 242.34 лв., лихва за данъчен период м. 09.2002 г.; за сумата над 136.115 лв., главница и над 113.91 лв., лихва за данъчен период м. 10.2002 г. и за сумата над 818.37 лв., главница и над 675.27 лв. за данъчен период м. 11.2002 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Добруджа месопромимпекс" ЕООД не ангажира становище по нея. Депозирана е и касационна жалба от "Добруджа месопромимпекс" ЕООД, като с протоколно определение от 26.01.2011 г. по настоящото производство същата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, поради просрочието й и производството по делото е прекратено. По повод обжалването на това определение е образувано адм. дело № 3188 по описа за 2011 г. на ВАС, I колегия, петчленен състав и с определение № 5992 от 29.04.2011 г. то е оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба от ревизираното дружество "Добруджа месопромимпекс" ЕООД срещу РА № 800427 от 9.02.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № № 199 от 7.05.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна. Актът е издаден в резултат на осъществена ревизия в негово лице по повод прилагането на ЗКПО (отм.), на ЗДДС (отм.), на ЗОДФЛ (отм.), на КСО, на ЗЗО и на ЗГВРСНР. По административен и съдебен ред той е обжалван в частта по прилагането на ЗДДС (отм.), в резултат на което са му определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 3 323.52 лв., на основание чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 09., м. 10, м. 11.2002 г. и е начислена лихва за забава в размер на 2 780.25 лв. При ревизията е установено, че през процесните три данъчни периода дружеството е извършвало облагаеми доставки при данъчна основа по-ниска от себестойността на произведената продукция. Административният орган е извършил анализ на събраните в хода на производството първични и вторични счетоводни документи, както и на счетоводни регистри на дружеството. Изискани са и доказателства за наличие на обективни пазарни предпоставки, които предпоставят продажбата да се извършва по цени по-ниски от себестойността на произведените месни произведения. Такива доказателства са представени по отношение на определени продукти, но за други ревизирани периоди. Направена е преценка и ревизиращият орган е приложил чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.), поради което е начислил допълнително ДДС върху разликата между себестойността на съответните произведени продукти и данъчната основа при продажбата им. За м. 09.2002 г. е начислен ДДС в размер на 1 437.15 лв., за м. 10.2002 г. е начислен ДДС в размер на 316.37 лв. и за м. 11.2002 г. в размер на 1 450.33 лв., съответно и лихви за забава в размер на 1 219.52 лв., на 264.75 лв. и на 1 295.98 лв., на посоченото основание - чл. 29, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС (отм.). По делото е изслушано заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която е приета и кредитирана от съда. Експертът е определил пазарните цени на процесните стоки по метода на сравнимите неконтролирани цени. За стоките, за които е установено, че пазарната цена надвишава продажната цена, вещото лице е определило данъчна основа за облагане с ДДС, като върху разликата между пазарната и продажната цена е определен размера на данъка. Съдът е отграничил основният спорен момент, а именно дали към момента на осъществяване на доставките от ревизираното и задължено лице са били налице обективни пазарни предпоставки по чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС (отм.), които не дават възможност да се приложи чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.), респ. да се осъществи доначисляване на ДДС върху разликата между данъчните основи при продажба и при придобиване на стоката, респ. от себестойността на стоката при производство. Обсъдена е разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.), в приложимата редакция. Прието е за неоснователно възражението, че при изготвянето на експертизата, с оглед кредитирането й, не е преценена правилно редакцията на чл. 29, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съдът се е аргументирал с чл. 42, ал. 2 от ППЗДДС (отм.), според която разпоредба в приложимата редакция се смята изпълнено условието по цитираната законова норма, а именно, че са налице обективни пазарни предпоставки, които регистрираното лице докаже по безспорен начин, ако се докаже, че пазарната цена на стоката е определена по някои от методите по чл. 20, т. 5, б. б. "а" и "б" от ЗДДС (отм.) и тя е по-ниска от стойността на придобиване или себестойността на произведената стока. Това се констатира от експерта за някои от процесните стоки, като същият е определил пазарните цени на същите по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци към момента на осъществяване на доставките. Така съдът е кредитирал заключението и е приел, че за стоките, за които е установена пазарна цена по-ниска от себестойността, но по-висока от продажната цена, следва да се определи данъчна основа за облагане в размер на разликата между пазарната цена и продажната цена. По отношение на стоките, за които пазарната цена е по-висока от себестойността, следва да се съобрази отчетната стойност, поради забраната за влошаване на положението на жалбоподателя при обжалване по чл. 160, ал. 5 от ДОПК. По отношение на стоките, за които пазарната цена е по-ниска от себестойността, но и по-ниска от продажната цена, то следва да се съобрази продажната цена. При тези съображения съдът е приел, че жалбата е частично основателна. В касационната жалба основното възражение е по повод кредитирането на заключението на експерта, понеже то е изготвено при преценяване на цените на стоки само на търговците "БМВ" ООД и ЕТ "Тръст 92", като са ползвани само счетоводни документи, които изхождат от тях и тези на ревизираното лице - жалбоподател. Същото е неоснователно, доколкото са ценени като доказателства в съвкупност и тези, представени в административното производство, като са преценявани и данните, взети от вещото лице от счетоводствата на посочените търговци, видно от заключението на същото. Освен това експертното заключение е прието без възражения или оспорвания с искане за поставяне на допълнителна задача или разширяване на експертизата. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение