Решение № 129 от 1.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 747/2009 г.

Решение № 129 от 1.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 747/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 НПК. Постъпило е искане от осъдения Г. В. Д. за възобновяване на наказателното производство по Н. О. Х. Д. 542/04 г. по описа на РС-Добрич. По същото с присъда № 22/13.09.05 г. Г. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 3, алт. 1, т. 4, алт. 1 и 2 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК и във връзка с чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 29.09.05 г. В искането се уточнява, че съдебният акт е постановен в нарушение на чл. 254, ал. 1 и 4 НПК. В съдебно заседание пред ВКС молителят и назначеният му служебен защитник настояват искането да бъде уважено. Представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но разгледано по същество, следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, при най-благоприятна за Д. преценка за времева допустимост на направеното от него искане, при осмисляне на изложените в сезиращия върховната съдебна инстанция по наказателни дела документ и запознаване с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Производството за разглеждане по същество на делото, образувано срещу няколко подсъдими, един от които е осъденият Д., започва с дата 31.03.04 г. Към посоченото време са се прилагали правилата на НПК (отменен), които, в светлината на конкретно проведеното съдебно производство срещу молителя, не касаят съществено различен начин за разглеждане на делото пред съд, в сравнение с новия НПК. На л. 94 от съд. д. е приложена призовка, от която е видно, че Д. е получил съобщение за образуваното срещу него съдебно дело, ведно с препис от обвинителния акт. В съдебно заседание на 25.11.04 г. не е даден ход на делото, като молителят се е явил. Оттам насетне е спрял да се явява, без да сочи уважителна причина, не е намерен на посочения адрес и е обявен за общодържавно издирване. След изпълняване по надлежен ред на всички процедури, производството срещу Д. е приключило в негово отсъствие с осъдителна присъда в гореизложения смисъл. С получаване на обвинителния акт осъденият вече е бил запознат с обстоятелството, че срещу му се води наказателно съдебно производство. И, видно от материалите, той се е укрил. Твърденията, посочени в искането за възобновяване, че спрямо него не са спазени правилата на чл. 254, ал. 1 и 4 НПК, са неоснователни. И това е така, не само защото са свързани с неприлаган към процесния момент на разглеждане на делото процесуален закон, а защото и старият (чл. 362а), и новият (чл. 423, ал. 1) НПК изискват да се установи липса на познание на осъдения за висящото срещу му наказателно производство. В случая не е така, налице са предпоставките на чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК поради укриването на Д. и искането му за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение