Решение № 12652 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7377/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на директора на Агенция Митници за отмяна на влязло в сила решение 2605/21.05.2020 г. по адм. д. 4490/2018 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), потвърдено с решение 3779/24.03.2021 г. по адм. д. 7564/2020 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение. Като правно основание на искането за отмяна е посочен чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната. Новото обстоятелство се изразява във факта, че искането на ТЕЦ Перник за възстановяване на претендирания като недължимо платен акциз, в размер на 3 026 870, 56 лв. в значителната си част - 2 264 748,50, което е 69% от общо претендирания размер, се явява по своята същност искане за държавна помощ. Предоставянето на такава помощ на ТЕЦ Перник АД не попада в хипотезата на чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), съответно на чл. 4 от Закона за държавните помощи, поради което не е налице основание за предоставяне на такава държавна помощ. В този случай е следвало да се спази процедурата по чл. 108 от ДФЕС, съгласно която тази държавна помощ следва да бъде обект на нотификация по реда и правилата на Регламент 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на чл. 108 от ДФЕС. Твърди се, че ако е била налична информацията за липса на нотификация, който да е част от фактическия материал по делото, съдът е щял да стигне до други правни изводи. Иска се да бъде допусната отмяна на влезлия в сила съдебен акт на соченото основание. Претендират се разноски. Ответникът по искането за отмяна "Топлофикация Перник АД, редовно призован, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрк. Софрониева, оспорва искането като неоснователно. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. С решение 2605/21.05.2020 г. по адм. д. 4490/2018 г. по описа на Административен съд София-град е отменен ревизионен акт BG005800-РК43-РА9/22.12.2017 г., на органи при митница Столична, мълчаливо потвърден в хода на административния му контрол от директора на Агенция "Митници", в частта с която в колона 5 на РА е определен размер на задължението за акциз 6 455 189,79 лв. на основание чл. 20, ал. 2, т. 19 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), съответно в размер на 295 789,81 лв. на основание чл. 20, ал. 2, т. 18 от ЗАДС и в частта, с която са установени задължения за довнасяне на акциз за данъчен период 01.04.2014 г. 31.12.2015 г. общо в размер на 3 658 645,24 лева и лихви за забава в размер на 1 165 467,09 лв. Това решение е потвърдено с решение 3779/24.03.2021 г. по адм. д. 7564/2020 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. В настоящия случай твърденията на искателя са, че новото обстоятелство се изразява във факта, че искането на топлоцентралата за възстановяване на претендирания като недължимо платен акциз в по-голямата си част - 69% от общо претендирания размер, се явява по своята същност искане за държавна помощ, което не е било нотифицирано (наличие на отрицателен факт) и ако съдът бе включил тези обстоятелства във фактическата и доказателствена маса по спора би достигнал до различен правен извод. Общата правна рамка на държавните помощи е уредена в първичното право на ЕС чл. 107 чл. 109 от ДФЕС. Общата забрана за предоставяне на държавна помощ предвижда, че освен когато е предвидено друго в Учредителните договори, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар. За съвместими с вътрешния пазар се считат или могат да се приемат помощите със социален характер, помощите за отстраняване на щети, помощи за икономическо насърчаване на слаборазвити региони, тези за насърчаване на изпълнението на важен за общността проект или такива в областта на културата и изкуството. Съобразно чл. 108, § 3 от ДФЕС Европейската комисия следва да бъде информирана (нотификация) в разумен срок, който да й даде възможност да представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта. В националното право приложимата нормативна уредба се съдържа в Закона за държавните помощи (обн. ДВ. бр.85 от 24.10.2017 г.). Съобразно § 1, т. 7 от ДР на ЗДП "държавна помощ" е всяка помощ, попадаща в обхвата на чл. 107, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предоставена от държавата или от общината, или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки или предоставянето на определени услуги, доколкото се засяга търговията между държавите - членки на Европейския съюз. Държавната помощ се разработва, предоставя и управлява от администратор или доминиращ публичен орган (чл. 9, ал. 1, 2), като тя се предоставя с изричен акт за предоставяне (чл. 11). Получател на помощ е всяко предприятие, за което е предназначена държавна помощ или минимална помощ, както и всяко предприятие, което пряко или косвено се облагодетелства от тази помощ, като получава под каквато и да е форма икономическа изгода, и по отношение на която са изпълнени всички елементи за наличие на помощ по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз. От така посочената нормативна уредба се налага извод, че предоставянето на държавна помощ се реализира чрез издаване на специален нормативен акт от точно определени органи. Държавната помощ се предоставя на предприятия и за дейности в точно определени сфери. В настоящия случай се твърди предоставена недължима държавна помощ, но не са представени никакви доказателства, че такава е предоставена копие на акт за предоставяне или друг заместващ административен акт по чл. 11 от ЗДП. Неправомерно получената държавна помощ, каквато се твърди, също следва да е установена с изричен акт за установяване на публично държавно вземане, по арг. от чл. 37, ал. 1 от Закона. По естеството си искателят иска от съда с произнасянето на последния, преди да отмени влезлия в сила съдебен акт, да установи наличието на предоставена държавна помощ. От практиката на Съда на ЕС, обективирана в мотивите по дело C-119/05 Lucchini, може да се изведат съображения, че към момента на постановяване на съдебното решение, ако не е заведена процедура пред Европейската комисия, такава преценка не може да се направи. По делото не е установено, нито са приложени доказателства, че Европейската комисия разследва дали България е допуснала несъвместима с Вътрешния пазар помощ по отношение на "Топлофикация - Перник" АД, поради което настоящият съдебен състав не може да извършва такава преценка в рамките на производството пред себе си, още повече в производство по отмяна на съдебен акт. За основателността на искането е необходимо страната не просто да твърди възникването на новото обстоятелство, а и да представи доказателства за това, което в случая не е сторено. На следващо място, дори и да се приеме че такъв акт за определяне на недължима държавна помощ бе приложен от искателя, той не попада в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Както вече бе посочено основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия състав или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Наред с това обаче новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Наличието или липсата на предоставена правомерно или неправомерна държавна помощ по никакъв начин не рефлектира върху основния спор, тъй като той има за предмет недължимо внесен акциз по закона за акцизите и данъчните складове. Директорът на агенция Митници би могъл да оспори изричен акт за предоставяне на държавна помощ и на действия по допуснати нарушения на българското законодателство и правото на Европейския съюз при предоставяне на държавни помощи или минимални помощи, както и за искове, свързани с предоставяне на държавна помощ или минимална помощ, на самостоятелно основание по реда на АПК, но това оспорване не би рефлектирало върху разгледания в производството пред АССГ и ВАС съдебен спор. На свой ред липсата на нотификация пред ЕК като отрицателен факт също не попада в приложното поле на чл. 239, т. 1 от АПК. Отрицателният факт не може да бъде нов факт. Също така за разлика от положителни такива, които са се осъществили и биха могли като новоузнати да попълнят доказателствената маса по основния спор, то отрицателните факти са ненастъпили такива. С оглед на изложеното, искането за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл.244, ал.1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия