Решение № 1013 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 674/2015 г.

Решение № 1013 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 674/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. П. П., гр. Роман срещу Решение № 478 от 26.11.2014 г., постановено по адм. дело № 526/2014 г. от Административен съд - Враца. В жалбата подробно се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество. Претендират се разноските по делото пред първата съдебна инстанция. Ответната страна - Областна дирекция на МВР - Враца, чрез пълномощника си юрк. Теодора Цветкова оспорва основателността на жалбата в подробно мотивирания писмен отговор. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявеният от Валентин Петков Петков, гр. Роман против ОД на МВР - Враца иск по чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 3000 (три хиляди) лева - причинени от действия и бездействия на органите на РУ "Полиция" - Роман и го е осъдил да заплати на ответника сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за съдебното производство. За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 18.08.2014 г. в гр. Роман, използвайки телефона си, касаторът е създал впечатление у полицаите, че ги снима. Това им е дало повод да проверят дали е така и след като се убедили, че не е истина, решили да си тръгнат. Отправената от ищеца реплика, "че са гледали много филми", ги предизвикала да му направят проверка за наличие на лични документи. След като документ за самоличност не бил представен от касатора и той не им казал трите си имена и ЕГН, същите предприели действия за установяване на неговата самоличност, чрез задържането му в РУП. С цел лична безопасност му поставили белезници преди да се качи в колата, които били свалени след довеждането му в РУП - Роман. Там той съобщил имената и ЕГН си, след което били съставени акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и заповед за задържане на лице. Задържането продължило 1 час, след което бил освободен. Безспорно е установено също, че предмет на иска в производството пред първостепенният съд са незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на РУ "Полиция" - Роман към ОД на МВР - Враца, изразяващи се в грубото държане на полицаите при задържането му на 18.08.2014 г., неправомерно използване на помощни средства (белезници), неправомерно държане в сградата на РУП - Роман около 1 час, за които ищецът претендира неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, представляващи унижение, влошаване на здравословното състояние - световъртеж, главоболие, повишени стойности на кръвното налягане, психо-емоционално пренапрежение. При тази фактическа установеност и въз основа на анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът е направил извод, че полицаите са извършили контролна дейност спрямо Петков по реда на ЗМВР - за носене на документ за самоличност и след като са установили, че няма такъв, а и не оказва съдействие за установяване на самоличността му, са предприели действия за установяването й в РУП като са наложили административнонаказателни мерки по отношение на безопасността на ищеца и констатираното нарушение. Прието е още, че съставеният от органите на ОД на МВР - Враца АУАН не е бил оспорван, влязъл е в сила и е породил правни последици. Не е бил оспорен и актът за задържане, но същите актове не са предмет на исковото производство. По отношение на твърдяните незаконосъобразни действие и бездействия съдът е приел, че извършените от полицейския орган действия по установяване самоличността на ищеца, по осигуряване на неговата лична безопасност и задържането му са извършени при съобразяване на нормите на специалния закон - ЗМВР и подзаконовите актове по приложението му, поради което твърденията за тяхната незаконосъобразност са недоказани. Въз основа на това съдът е приел, че не са налице комулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата, което сочи на извод, че искът е неоснователен и недоказан. Като такъв е бил отхвърлен. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, които е анализирал в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. По същество в касационната жалба се навеждат възражения, които първостепенния съд е обсъдил подробно в мотивите си. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с тях не води до промяна на правния резултат. Отсъствието на която и да е от комулативно посочените в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки води до неоснователност на претенцията на ищеца в исковото производство по реда на чл. 203 и сл. АПК. В исковото производство по чл. 1 ЗОДОВ, вредите, като основен елемент от фактическия състав на отговорността, подлежат на доказване с относимите, допустимите и необходимите доказателствени средства и доказателствената тежест е върху ищеца, вкл. и неимуществените вреди, които се сочат от ищеца. За да пристъпи към определяне размера на обезщетението, в рамките на заявената цена на иска, съдът следва да е приел за установено, че такива вреди в действителност са претърпени, т.е. ищецът да е доказал съществуването им, което в случая не е направено - в хода на производството по делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, която е приета и неоспорена от ищеца. Съгласно заключението й причините за повишените стойности на артериалното налягане могат да се дължат и на хронични заболявания, от които страда П. От предоставените доказателства по делото не е установена пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действията по задържане и краткотрайното изменение в здравословното състояние на ищеца, както и доказани действително претърпени вреди. Предвид изложеното, възраженията направени в касационната жалба по прилагане на материалния закон и обосноваване на съдебния акт, настоящата инстанция намира за неоснователни. Съдът обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, е формулирал извод за недоказаност на твърдените от ищеца вреди, поради което и искът е приет за неоснователен. Решението е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 1 ЗОДОВ. Не се установи твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение