Решение № 10741 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12702/2016 г.

Решение № 10741 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12702/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК, Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /Д"ОСК"/, СО, чрез процесуалния представител, против Решение № 5942/21.09.2016 г., постановено по адм. дело № 6652/2016 г. по описа на Административен съд-С. град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът по жалбата "П." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на "П." ЕООД Заповед № РД-30-334/23.09.2013 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "магазин за строителни материали", находящ се в УПИ III-1498, 1185, кв. 6, м. "НЗП "Орион" и съседни жилищни територии - част север", район "Връбница", гр. С.. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че административното производство се е развило при опорочена процедура - за административния орган съществува задължение да издаде съответния акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Административният орган е бил задължен да извърши проверка и в местната администрация - р-н "Връбница" за евентуално наличие на строителни книжа по отношение на започнатата административна процедура. В хода на съдебното производство са били представени доказателства, от които първоинстанционния съд законосъобразно е приел, че не е установено какъв точно е строежа, след като на законно основание, при наличие на изискуеми книжа и изпълнени процедури по съгласуване с различни институции по отношение на обекта, който според административния орган следва да се премахни, има издадено разрешение за монтаж на преместваем обект и становище за използване на обекта по предназначение. Същите се явяват с обратна на заповедта доказателствена тежест. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, доказателствената тежест е на административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите основания посочени в него и изпълнение на законовите изисквания при издаването му. След като административния орган не е в състояние да установи незаконност на строеж, наличието на строеж изобщо, какво точно е несъответствието с предвижданията на ПУП за търговски обект на жалбоподателя, административния орган не може да докаже и основателността на заповедта. В становището по същество административния орган е развил доводи, че предмет на оспорваната заповед е престанала да бъде обект на т. 80 от § 5 от ДР на ЗУТ, което било основание да се приеме, че е налице "строеж". Но правилно административния съд е приел, че не може да сподели тази теза, при липса на доказателства и процедура по която административния орган да е установил наличието на незаконен строеж. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. От представените в хода на съдебното производство писмени доказателства е видно, че за процесния обект предмет на оспорената заповед е налице влязло в сила Разрешение за монтаж № I-13/27.10.2005 г. на гл. архитект при р-н "Връбница" и въз основа на одобрени книжа и становища на контролни органи и експлоатационни предприятия, както и становище на гл. архитект на р-н "Връбница", с което е установено че обекта "Павилион "Магазин за строителни материали", находящ се в УПИ III - 1498,1185, кв. 6, м. "НПЗ Орион" и съседни жил. Територии, ул. "Х. К." №... гр. С. е напълно завършен и може да се използва по предназначение". Разрешението за поставяне е благоприятстващ индивидуален административен акт. Влезлият в сила акт е окончателен и стабилен административен акт, който има обвързваща сила както по отношение на неговите адресати, така и по отношение на органа, който го е издал. С издаването му индивидуалния административен акт проявява своето действие чрез пораждането на свързаните с него правни последици. Извършеното в изпълнение на акта е законно. Недопустимо е административния орган на общината да пререшава въпроса за статута на процесния обект и да го квалифицира като незаконен строеж след като гл. архитект от р-н "Връбница" е разрешил извършването му като преместваем. Издаването на заповед за премахване на обект, изпълнен въз основа на влязъл в сила административен акт, е в драстично нарушение на принципите за законност, правна сигурност и защита на легитимните правни очаквания - чл. 4 и чл. 13 АПК. На последващо място основателно решаващият съд е констатирал, че оспореният административен акт е постановен без да е изяснена фактическата обстановка и не е извършено прецизно и задълбочено доказване на необходимите факти съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК. С цитираната норма се предвижда като задължение на административния орган да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта. Законодателят ясно е определил, че доказателствената тежест в тази насока принадлежи на административния орган. Правилно инстанцията по същество е приела, че формулираните твърдения в заповедта, по правилата за разпределение на доказателствената тежест, подлежат на главно и пълно съдебно доказване на правнорелевантните факти, за да се установи истинността им относно спорното право по отношение на твърдяното наличие на незаконен строеж. Административният орган не е установил всички правно релевантни факти, което е довело до незаконосъобразни изводи. Законосъобразно съдът е приел, че не може да сподели тезата, че предмета на оспорената заповед е престанал да бъде обект по т. 80 от § 5 от ДР ЗУТ, което е основание да се приеме, че е налице строеж, тъй като няма ангажирани изрични доказателства в тази насока. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,