Решение № 2058 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9079/2013 г.

Решение № 2058 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9079/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Ел Комерс" ООД, гр. Варна, срещу решение № 790 от 27.03.2013 г. по адм. дело № 2698/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 03251100343/26.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 305 от 18.06.2012 г. на директора на дирекция на "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит за дан. периоди м. 09, 10 и 11.2011 г. в общ размер на 48 160 лв. главница и 517.17 лв. лихви и дружеството е осъдено да заплати на ответната Дирекция разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 423.54 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се уважи жалбата срещу РА. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Спорът пред административния съд се е свеждал до правото на жалбоподателя на данъчен кредит по фактури от доставчици, както следва:

1. 14 броя фактури, издадени от "Бизнес експрес" ЕООД, с предмет на доставка възнаграждение по договор от 1.08.2011 г., по които е начислен ДДС общо в размер на 6 720 лв.

1. 14 броя фактури, издадени от "Крестън Булмар - корпоративни финанси" ЕООД, с предмет на доставка възнаграждение по договор от 1.08.2011 г., с ДДС общо в размер на 15 680 лв.

1. 14 броя фактури, издадени от "Крестън Булмар - бизнес развитие" ЕООД, с предмет на доставка възнаграждение по договор от 1.08.2011 г., с ДДС общо в размер на 15 680 лв.

1. 14 броя фактури, издадени от "Крестън Булмар - легаконсулт" ЕООД, с предмет на доставка възнаграждение по договор от 1.08.2011 г., с ДДС общо в размер на 10 080 лв.

Отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по горепосочените фактури е мотивиран от страна на органа по приходите с изводи за липса на доказателства за реално извършена доставка на услуги. Органът по приходите е приел, че начисляването на данъка без да е налице данъчно събитие е неправомерно и изключващо правото на данъчен кредит при действието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу обжалвания РА, като е приел, че събраните доказателства не установяват реалност на фактурираните услуги.

Решението е правилно.

Установено е при извършена ревизия на дружеството "Ел Комерс" ООД, че е ползвано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Бизнес експрес " ЕООД, "Крестън Булмар - корпоративни финанси" ЕООД, "Крестън Булмар - бизнес развитие " ЕООД и "Крестън Булмар - легаконсулт " ЕООД по сключени договори за абонаментни консултантски услуги от 1.08.2011 г. Управител на четирите дружества - доставчици е едно и също лице - Емил Ганчев Попов, от който са приети писмени обяснения по отношение на всички дружества-доставчици. Предметът и на четирите Договори е идентичен - абонаментни консултантски услуги в областта на информационната сигурност, изброени изчерпателно в договора, както и осигуряване на разположение на компетентно лице, което да е на разположение възложителя за консултации, срещи и ангажименти.

При насрещната проверка относно "Бизнес експрес" ЕООД, че към датата на сключване на договора в дружеството има назначено едно лице Ненчо Златков на длъжност портиер - куриер - деловодител. На 18-19.08.2011 г. са назначени в дружеството още три лица на длъжност "експерт сигурност на информационни и комуникационни технологии".

За останалите три дружества "Крестън Булмар - корпоративни финанси" ЕООД, "Крестън Булмар - бизнес развитие " ЕООД и "Крестън Булмар - легаконсулт " ЕООД, посоченото лице като управител на всички дружества в писмените си обяснения е посочил, че дружествата са е част от "Крестън Интернешънъл" - глобален лидер в областта на финансовия одит, корпоративните финанси и бизнес консултациите, а основната дейност е финансови, счетоводни и данъчни анализи и консултации.

Към момента на сключване на Договорите, дружествата - доставчици Крестън Булмар - корпоративни финанси" ЕООД и "Крестън Булмар - бизнес развитие " ЕООД не са имали назначени лица, като по-късно, на 18.08.2011 г. са назначени три лица-Пламен Донев, Борис Тенчев и Олег Димов, с необходимата квалификация, които са били на трудов договор по едно и също време в двете дружества: Крестън Булмар - корпоративни финанси" ЕООД и "Крестън Булмар - бизнес развитие " ЕООД. В "Крестън Булмар - легаконсулт " ЕООД дейността се е осъществявала от адвокатите Слави Микински, Ива Баева, Татяна Христова, наети по граждански договори, сключени на 01.08.2011 г. От регистрацията им по ЗДДС, която е в периода 2001-2003 г., дружествата - доставчици не са развивали дейност.

Съдът, в потвърждение на изводите на ревизиращите органи, е констатирал, че не са представени каквито и да е доказателства относно процеса на предоставяне на услугите и неговите фактически характеристики. Административният съд е посочил, че в противоречие на поддържаната в рамките на ревизионното производство теза - за липса на материални следи от извършените услуги, в хода на съдебното производство са представени от жалбоподателя протоколи, датирани към 5.03.2012 г., които са подписани от страните по съответните договори за консултантски услуги. От съдържанието им се установява, че страните са направили изявление, че прекратяват действието на сключения договор и са декларирали, че за срока на действие на договора съответният изпълнител е консултирал възложителя по изрично посочени въпроси, сделки, процедури и т. н. Представени са доказателства за съществуването на документи, закупуване на софтуер, участие в сделки и други действия, за които в обсъжданите протоколи се твърди, че са извършени след консултации със съответните доставчици по тях. Относно тези документи съдът е приел, че те свидетелстват, че ревизираното лице е извършвало широкоспектърна икономическа дейност, но няма преки доказателства, че тези дейности са били консултирани със съответните доставчици по делото. Отделно от това се сочи, че протоколите, които косвено ги свързват с тях са частни документи, които не се ползват със обвързваща съда доказателствена сила и тяхната достоверност следва да се преценява по вътрешно убеждение с оглед останалия събран по делото доказателствен материал. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), която е възприета изцяло от съда. Вещото лице е дало заключение, че всички фактури са осчетоводени при изпълнителите по договорите, плащанията са извършени по банков път и са отразени по съответните сметки при получателя и изпълнителите. Изпълнителите по договорите, дружествата-доставчици не са осъществявали в ревизирания период консултантски услуги за други клиенти освен на тези от групата на "Ел Комерс" ООД. При преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът е посочил, че договорите са сключени без да са ясни или определяеми лица, които ще извършват конкретните интелектуални услуги. Посочил е, че липсват материални следи за извършването на услугите, като телефонни разговори, кореспонденция и други подобни. Съдът е приел, че процесните фактури не удостоверяват действителни доставки на услуги, т. е. не е налице реално извършена облагаема доставка, респ. липсва данъчно събитие, поради което е извел извод за законосъобразен отказ за признаване право на данъчен кредит. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства: Доклади от Крестън БулМар за изразяване на одиторско мнение върху финансовия отчет на "Ел Комерс" за 2010, 2011 и 2012 г., Протоколи от ОС на "Ел Комерс", сертификати и Споразумения за членство в Крестън Интернешънъл, не са пряко относими към спора и не съдържат данни за вида, съответно за реално предоставяне на услуги, за които са извършени плащания по оспорените фактури, поради което не налагат изводи, различни от възприетите от първоинстанционния съд.

Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 е чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, в негово задължение е да притежава документи, които да доказват вида на услугите и реалното им извършване. Притежаването на данъчна фактура и осчетоводяването й, не е достатъчно основание за ползване на право на данъчен кредит. Извършването на плащане по фактурите, също не е предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. При оспорена реалност на доставките на услуги по процесните фактури, доказателствената тежест е за ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки, в случая - и видът на услугите, който не е определен по всяка от издадените фактури.

Административният съд правилно е посочил, че липсват материални следи за извършването на услугите. Както в хода на ревизионното, така и по време на съдебното производство не са представени документи за възлагане на конкретни действия по услугите, като поръчки, писма, кореспонденция по електронна поща, факс или по поща и др. Представените по делото протоколи с по-късни дати, описват извършването на определени услуги, но както правилно е посочил първоинстанционният съд - няма преки доказателства, че тези дейности са били консултирани със съответните доставчици. Съдът правилно е приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил, за което решението следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, Първо отделение