Решение № 15052 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12009/2016 г.

Решение № 15052 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12009/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. С. при ЦУ на НАП и от [фирма], чрез пълномощника адв. Т. Г. срещу Решение № 5744 от 29.08.2016 г. по адм. дело № 10909/2014 г. по описа на Административен съд С. град, І отделение, 6 състав в съответните му части.

Касаторът – директорът на дирекция "ОДОП" – гр. С. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която отменен Ревизионен акт № 231403663 от 09.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С. относно определения размер на отговорността на дружеството по чл. 177 от ЗДДС за данъчен период м. 09. 2012 г. за горницата над 8820 лева до пълния размер от 1 3820 лева и за данъчен период м. 11. 2012 г. за сумата от 6 700 лева, като излага доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда за незаконосъобразност на РА в посочената част, като счита, че от доказателствата се установява по категоричен начин наличието на предпоставките за ангажиране на [фирма] по чл. 177 от ЗДДС и за процесните данъчни периоди, като наличието на фискални бонове от регистрирано фискално устройство /както е приел първоинстанционният съд/ не оборва приетото от приходните органи за наличие на знание, че данъкът по фактурите няма да бъде внесен. Иска отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът – [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Т. Г. обжалва решението, в която жалбата на дружеството срещу РА е отхвърлена, като се позовава на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда за наличието на предпоставките по чл. 177 от ЗДДС за ангажиране на отговорността му, като счита, че не е доказано, че доставките, по които е определена солидарната отговорност, са свързани пряко или косвено с невнесения данък, както и липсва субективният елемент у получателя по доставката съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС относно знанието, че данъкът няма да бъде внесен. Иска отмяната на решението в обжалваната му част ведно с отмяната на РА. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" – гр. С. при ЦУ на НАП и за неоснователност на касационната жалба на [фирма].

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" – гр. С. е основателна, а касационната жалба на [фирма] - неоснователна.

Предмет на оспорване пред АССГ е законосъобразността на Ревизионен акт № 231403663 от 09.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., изменен и потвърден с Решение № 1754 от 03.10.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. С.

С процесния РА на [фирма] е ангажирана отговорност по чл. 177 от ЗДДС по 31 бр. фактури, издадени от [фирма] за данъчни периоди м. 12. 2010 г., м. 09. 2011 г., м. 04. 2012 г. и м. 07. 2012 г. до м. 02. 2013 г. с общо начислен ДДС в размер на 81 621, 59 лева / след изменението на РА с решението на директора на дирекция "ОДОП" – гр. С. за данъчни периоди м. 12. 2010 г. и м. 09. 2011 г. /.

Установено е в хода на ревизията, че ревизираното лице /РЛ/ е получател по подробно описаните 31 бр. фактури, като същото е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит през съответните данъчни периоди. Съгласно проверка в информационния масив на НАП задълженията за ДДС за данъчните периоди не са внесени от издателя на фактурите [фирма]. Констатирано е, че [фирма] е получател на стоките и услугите по фактурите и ги е осчетоводило по съответните счетоводни сметки, като доставките по тях са отразени от него в отчетните регистри като такива с право на пълен данъчен кредит. Прието е, че е налице връзка между невнесения данък от доставчика и приспаднатия данъчен кредит от [фирма].

Според приходните органи са налице основанията за ангажиране на солидарната отговорност на получателя по чл. 177 от ЗДДС, като са установили конкретни факти и обстоятелства за наличието на свързаност между РЛ и неговия доставчик и за обосноваването на знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен.

При постановяване на обжалваното решение АССГ е приел, че: 1. РЛ е получател по процесните фактури, издадени от [фирма], упражнил е правото на данъчен кредит, 2. доставчикът му има задължения към РБ, вкл. по ЗДДС за съответните данъчни периоди, като е налице влязъл в сила ревизионен акт, издаден по отношение на доставчика за установени задължения по ЗДДС и съответно, не е внесъл ефективно задълженията си за посочените данъчни периоди; 3. Касае се за едни и същи фактури, които доставчикът е включил в СД за съответния месец и произтича задължението му по ЗДДС за периода, а получателят е ползвал в същия данъчен период данъчен кредит по тях. Съдът е обосновал извод за свързаност между дружествата доставчик и пряк получател по облагаемите доставки, което оставя без съмнение наличие на знание у тях за неплащането на данък, като изчерпателно е посочил съответните факти и обстоятелства, установени в хода на ревизията в тази насока. За да отмени РА в една част, АССГ е установил, че по част от фактурите / фактури № 242 от 30.09.2012 г., фактури № 247 от 29.11.2012 г., № 248 от 29.11.2012 г., № 249 от 29.11.2012 г. / необосновано приходните органи приемат, че липсват доказателства за плащане по тях, доколкото от събраните в хода на съдебното производство доказателства е видно, че фискалните бонове към тях са издадени от регистрирано и действащо фискално устройство на доставчика.

Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо, но частично неправилно.

1. По касационната жалба на [фирма]

Обосновано първоинстанционният съд е приел кумулативното наличие на предпоставките за прилагане на института на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС, а именно: наличие на облагаема доставка, приспаднат данъчен кредит от получателя по тази доставка, невнесен данък от доставчика, идентичност на доставките и знанието за купувача/ получателя/, че данъкът няма да бъде внесен.

В процесния случай е установено, че РЛ е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит по 31 бр. фактури, издадени от [фирма] с предмет външна услуга – труд, продажба прежда, изработка конфекция на ишлеме, наем на производствен цех, изработка на жилетки – труд, наем на помещение, консумативи за ел. енергия, изработка на пуловери, чрез включването им в дневниците за покупки за м. 12. 2010 г., м. 09. 2011 г., , м. 04. 2012 г., м. 07. 2012 г., м. 08. 2012 г., м. 09. 2012 г., м. 10. 2012 г., м. 11. 2012 г., м. 12. 2012 г., м. 01. 2013 г. и м. 02. 2013 г. Безспорно е, че задълженията за ДДС за процесните данъчни периоди не са внесени от доставчика [фирма].

Правилно и в съответствие с доказателствата, събрани в хода на ревизията е прието от АССГ, че е налице свързаност между двете дружества – получател и доставчик, а именно: - наличието на един и същ адрес на управление и кореспонденция на двете дружества; - извършването на счетоводното обслужване на двете дружество от едно и също лице [фирма], като лицето М. П. фактически е извършвало действия, свързани с изпълнение на задълженията на дружествата по ЗДДС; - управителите на двете дружества са съпрузи, като управителят на [фирма] е упълномощен от съпругата си в качеството й на управител на РЛ да представлява същото с пълен обем на представителна власт, както и да оперира с банковите сметки на дружеството; същият е посочен и като разпоредител на банковите сметки на РЛ. При тези факти обосновано съдът е приел свързаност между двете дружества, макар че не е налице някоя от хипотезите, изброени в § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК за "свързани лица". В тази връзка неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че установените от приходните органи и възприети от съда факти за свързаност между получателя и доставчика по процесните фактури не могат да обосноват наличието на знание по смисъла на чл. 177, ал. 2 от ДОПК. За да бъде приложен институтът на солидарната отговорност, е необходимо ревизиращите да докажат, че РЛ е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Правилно е прието доказаност на знанието по смисъла на чл. 177, ал. 2 от ДОПК предвид съвкупното проявление на установените факти, че двамата управители на дружествата са съпрузи, както и че счетоводното обслужване е извършвано от едно и също лице, както и че управителят на РЛ е упълномощил управителя на доставчика за представлява дружеството с пълен обем представителна власт и да оперира с банковите сметки на същото.

Следователно, обосновано и при правилно прилагане на материалния закон първоинстанционният съд е приел РА за законосъобразен в съответните му части.

1. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" – гр. С. при ЦУ на НАП

Решението в така обжалваната му част е неправилно. В мотивите на съдебния акт е налице вътрешно противоречие, доколкото от една страна, е прието наличието на връзка между двете страни по фактурите, обосноваваща знанието по отношение на изпълнението и неизпълнението на задълженията по ЗДДС от същото дружество, като едновременно с това съдът посочва, че е опровергано посоченото като доказано вече знание за невнасяне на данъка по 4 от фактурите / фактури № 242 от 30.09.2012 г., фактури № 247 от 29.11.2012 г., № 248 от 29.11.2012 г., № 249 от 29.11.2012 г. /. Недоказването на плащане по фактурите / на ДО и ДДС/ е преценено от приходните органи като допълнителна индиция за наличието на предпоставките по чл. 177 от ЗДДС за отговорността на РЛ. В този смисъл дори и да се приеме за доказан факта на плащане чрез приложените фискални бонове по описаните 4 бр. фактури, този факт не оборва заключението на приходните органи и на съда за доказаност на всички обективни и субективни предпоставки по чл. 177 от ЗДДС. Въпреки наличието на доказани връзки между дружествата – получател и доставчик като сигурна индикация за субективния елемент от първата хипотеза на отговорността по чл. 177 от ЗДДС, съдът необосновано е игнорирал тази индикация по отношение на описаните 4 бр. фактури само с мотива за доказано плащане по тях, изключващо знанието, че данъкът потях няма да бъде внесен. Следователно, в тази част решението е необосновано и неправилно, като следва да се отмени и се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА.

С оглед изхода на спора, в полза на директора на дирекция "ОДОП" – гр. С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 941 лева за касационната инстанция / относно уважената касационна жалба/ и допълнително в размер на 551, 65 лева за първата касационна инстанция / с оглед материалния интерес по делото и отхвърлянето на жалбата на [фирма] срещу процесния РА/. На втория касатор не се дължат разноски предвид отхвърлянето на касационната му жалба.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение