Решение № 12330 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2025 г.

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен секретар на Агенция Пътна инфраструктура против решение 16829 от 16.5.2025 г. по адм. дело 12950/2024 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед ЧР-СП-1396/10.11.2024 г. на настоящия касатор, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл във вр. с чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на С. А. П., на длъжността главен експерт в отдел Управление на собствеността , дирекция Административно обслужване, човешки ресурси и управление на собствеността . Касаторът поддържа, че съдебният акт е неправилен. Твърди че била налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, поради което правилно било прекратено служебното правоотношение с ответницата в настоящото производство. Освен това органът бил упражнил притежаването от него потестативно право в условията на оперативна самостоятелност да прецени кои служители да бъдат освободени и които да запази в екипа си. Моли решението да бъде отменено, жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски. Ответникът С. А. П. оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. С. П. е заемала по служебно правоотношение по смисъла на ЗДСл длъжността главен експерт в отдел Управление на собствеността , дирекция Административно обслужване, човешки ресурси и управление на собствеността . С отменената от АССГ заповед на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното й правоотношение. Правилно е прието, че независимо, че формално отговаря на изискванията за форма по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, оспорената заповед всъщност не съдържа факти, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Изложените в заповедта обстоятелства изразяващи се: в липса на качества да изпълнява заеманата длъжност; липса на инициативност, комуникативност, ефективност и резултатност при изпълнение на служебните й задължения; че чрез действията и бездействията си служителката възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи; че създава конфликти между колегите си в отдела, като това нарушава нормалния работен процес; че служителят показва тенденциозно отношение към някои служители в отдела, което накърнява личното им достойнство; могат да бъдат съобразени при атестирането на служителя, но не разкриват факти, водещи до обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Налице е противоречие между фактическото и правно основание за издаване на административния акт и при тази колизия оспорената заповед е издадена без мотиви, които да обосноват прекратяването на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. В случая материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са осъществени. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква съгласно константната съдебна практика /както правилно е отбелязано и в касационната жалба/, да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, поради нова фактическа обстановка, независеща от волята на двете страни в правоотношението. Изложените в заповедта съображения, подробно цитирани по-горе, не сочат такива факти, а са предпоставка /ако са налице/ за евентуално дирене на дисциплинарна отговорност заради допуснати нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл и слаба оценка при атестиране. Както бе посочено обстоятелствата, на които се позовава органът по назначението не корелират с посоченото в административния акт правно основание. Като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд София град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата от процесуалния представител на ответника - адвокат Н. Стоянов, следва да се осъди Агенция Пътна инфраструктура да заплати на адвокат Н. Стоянов, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.7.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, сумата 1 000.00 лв. разноски за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,