Решение № 4451 от 26.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравно осигурителна каса , чрез юрк. К. Йорданова, срещу Решение 6856 от 16.11.2022 г., постановено по адм. дело 6097 по описа за 2022 г. на Административен съд София-град,в частта ,с която е отменена Заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-227/06.06.2022г по т.3 от същата. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответната страна Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед ООД, (УМБАЛ Софиямед ) представлявано от управителя Й. Пелев, чрез юрк. С. Джилджов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Образувано е и по касационна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед ООД, (УМБАЛ Софиямед ) представлявано от управителя Й. Пелев, чрез юрк. С. Джилджов, срещу Решение 6856 от 16.11.2022 г., постановено по адм. дело 6097 по описа за 2022 г. на Административен съд София-град, в частта ,с която е потвърдена Заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-227/06.06.2022г по т.1 и 2 от същата. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответната страна управителят на Националната здравно осигурителна каса (НЗОК), чрез юрк. К. Йорданова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на двете касационни жалби. Касационнитe жалби са процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалби по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, ги намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е Заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-227/06.06.2022г, издадена от управителя на НЗОК, с която, на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 414, ал. 3, във връзка с чл. 412, ал.1, ал. 2 и чл. 413 и чл.422 ал.1 от Националния рамков договор РД-НС-01-4/23.12.2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД 2020 2022 г.), е наложена на жалбоподателя санкция финансова неустойка, в общ размер на 1500 лева, съответно по 500 лева за три нарушения, описани в обстоятелствената част на заповедта. От фактическа страна по делото е установено следното: Със Заповед РД-25-263 от 29.04.2022 г. на управителя на НЗОК е възложено извършване на проверка на УМБАЛ Софиямед ООД по изпълнението на договор 22-3981/27.02.2020г за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и/ или извършване на амбулаторни процедури с НЗОКи/ или извършване на клинични процедури с НЗОК. За резултатите от проверката е съставен Протокол 25-263-2 от 05.05.2022 г., в който са описани констатираните нарушения, възприети изцяло от административния орган, както следва: По ИЗ 11170/2022 отразяващо хоспитализацията на ЗОЛ Ю. Нонева ,с начална дата 01.04.2022г по КП [заличен текст] и изписана на 05.04.2022г проверката установила по история на заболяването, че ЗОЛ заплатил на касата на болницата сумата 120 лева по фактура 2000270261/04.04.2022г за самостоятелна стая за денонощие ,като към медицинската документация не е приложено заявление или декларация за допълнително поискани услуги,които се заявяват писмено от пациента. Описаното се явява неизпълнение на чл.24б от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, с което е нарушен чл.27 и чл. 30, т. 5 от НРД 2020 2022 г.. Издателят на оспорения акт, приел, че в горепосочената ИЗ по КП 50.1 са нарушени изискванията на цитираните разпоредби, както и чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО. От лечебното заведение е издадена и Фактура No2000270260/04.04.2022г. за Индивидуален сестрински пост на час на стойност 200лв. Към медицинската документация на ЗОЛ не е приложено заявление или декларация за допълнително поискани услуги, които се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразпис на услугите за Индивидуален сестрински пост на час , от което да е видно волеизявлението на пациента за желанието му да се възползва от предоставянето на пакета, както и че същият е запознат с ценоразписа на лечебното заведение. Гореописаното се явява неизпълнение на чл.24б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето, като представлява нарушение на изискването на чл.27 и чл.30, т.5 от Н. за МД за 2020-2022г. във вр. чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО. Видно от медицинската документация, както и от Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури /БЛ.МЗ-НЗОК No7/ с [рег. номер] са извършени четири диагностични процедури съответно с код [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст]; както и две терапевтични процедури[ заличен текст]. Предоставена е справка от болничната аптека, видно от която назначените лекарствени продукти са отпуснати за пациентката, като в изготвената и подписана справка от маг.фарм.Христов , обаче, липсва контрастно вещество, приложено по време на извършената [заличен текст] без, след това с венозен контраст. Гореописаното е нарушение на изискванията на чл.287, ал.1 и ал.3 от НРД за МД за 2020-2022г. във вр. с чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО. С решението си съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган в установената от закона форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата по т. 1 и 2 от оспорената заповед,а досежно т.3 от Заповедта и констатираното нарушение в тази графа,заповедта била отменена поради нарушение на материалния закон,доколкото вместо правилното правно основание за налагане на санкцията- чл.416 ал.3 от НРД ,е посочена разпоредбата на чл.414 ал.3 от НРД. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, и неправилно. На първо място по касационната жалба на управителя на НЗОК досежно отмяната на т.3 от оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Правилни са изводите на АССГ относно приложението на чл.287 ал.1 вр. ал.3 от НРД за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022г.Съгласно тези разпоредби всички медицински изделия, използвани за осъществяването на основни диагностични и оперативни процедури,които НЗОК заплаща извън стойността на КП/КПр/АПр се доставят от лечебното заведение,заприходяват се и се отпускат от болничната аптека.Правилото на ал. 3 на същата норма изисква тези действия да се доказват със съответните документи.От страна на проверяваната болница не са ангажирани доказателства,относно наличието на документ,установяващ отпускането на контрастно вещество от болничната аптека,което да е било използвано при извършената [заличен текст] на ЗОЛ,налагащо въвеждане на венозен контраст. От друга страна обаче, използваната от административния орган разпоредба на чл.414 ал.3 от НРД като основание за налагане на финансовата санкция е свързана със случаи,когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55 ал.2 т.3 от ЗЗО,определени в НРД.Използването на тази разпоредба към установено нарушение ,свързано с документооборота в лечебното заведение ,вместо правилната правна квалификация по чл.416 ал.3 НРД вр. чл.55 ал.2 т.5 от ЗЗО като част от санкционна процедура води до приложението на материален закон,който е неотносим към съответното нарушение и по този начин нарушава правото на защита на засегнатото лице да научи точно в какво нарушение и въз основа на коя законова разпоредба му се вменява в обективна отговорност. В този ред на мисли неотносими към спора в тази чу част са доводите на касатора- управител на НЗОК,че в случая правилната сакнционна норма е чл.414 ал.3 от НРД,доколкото същата се отнася до условията и реда за оказване на медицинска помощ.Граматическото и логическо тълкуване на посочената от касатора правна норма на чл.414 ал.3 от НРД в издадения админстративен акт и разпоредбата на чл.416 ал.3 от НРД ясно обосновават извода,че когато изпълнител на медицински дейности е извършил нарушение на работата с медицинска и финансова документация,както е в конкретния случай,именно тази норма следва да посужи като материално правно основание за налагане на финансова санкция.Ето защо и решението на АССГ в тази му ,отменителна за касатора Управител на НЗОК част се явява правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. На второ място съдът ще разгледа доводите на касатора УМБАЛ Софиямед ООД досежно отхвърлителната част на първоинстанционния акт по т.1 и 2 от оспорената пред съда заповед. По отношение на отразените в обжалвания административен акт две нарушения на чл.30, т.5 от НРД за МД за 2020г.-2022г., спорът се свежда до това дали лечебното заведение е изискало и получило неправомерно заплащане на допълнителни суми 120лв. за Самостоятелна стая за денонощие и 200лв. за Индивидуален сестрински пост на час без същите да са заявени писмено от пациента, който да е декларирал, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа за услугите и желанието му да се възползва от предоставянето на пакета.Националната здравноосигурителна каса заплаща за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения извършените медицински дейности по клиничната пътека, лекарствена терапия и услуги, включващи професионални грижи и диетично хранене, предоставени на пациентите по време на тяхната хоспитализация, както и медико-диагностични изследвания, медицински процедури и прегледи, необходими за удостоверяване на необходимостта от хоспитализация. Съобразно чл.30, т.5 НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени клинични пътеки, в които изрично е посочено. ИЗ No 11170/2022 отразява хоспитализацията на ЗОЛ Ю. Нонева, хоспитализирана в болничното заведение на 01.04.2022г. и изписана на 05.04.2022г. по КП [заличен текст], като по две издадени й фактури No2000270261/04.04.2022 и No2000270260/ 04.04.2022г. от нея е изискана и платена сумата от 320 лева за Самостоятелна стая за денонощие и за Индивидуален сестрински пост на час ; като проверката е установила, че към медицинската документация на ЗОЛ не е приложено заявление или декларация, от което да е видно волеизявлението на пациента за желанието му да се възползва от предоставянето на допълнителните услуги, както и, че е запозната с ценоразписа на лечебното заведение. Последното се явява неизпълнение на чл. 24б от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, според който: Допълнително поисканите услуги се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите , във вр. с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето, а именно: Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с Наредба на Министерския съвет . Така, в ИЗ No 11170/2022 по КП No [50.1] са нарушени изискванията на чл. 27 и чл. 30, т. 5 от НРД, във връзка чл. 55, ал.2, т.3 от ЗЗО. При положение, че нормата на чл.30, т.5 НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. изрично сочи, че изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени клинични пътеки, в които изрично е посочено, а цитираната клинична пътека, по която е констатирано нарушението не е посочено изрично такова изключение, то сумата, заплатена от пациентката, без да е спазен реда по чл. 24б от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, е неправомерно изискана и получена от лечебното заведение. Съгласно чл.414, ал.3 от НРД, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. В текста на процесната заповед е цитирана т.3 на чл.55, ал.2 ЗЗО, която обаче препраща към т.2, като двете описват условията и реда за оказване на отделните видове медицинска помощ по чл.45 от същия закон като съдържание на НРД. В случая, нарушения на последния , като съдържащ тези условия и ред, са посочени за всеки от двата случая, описани по-горе. При липсата на ангажирани от страна на касатора УМБАЛ Софиямед ООД доказателства,че лекуваното лице е било запознато с ценоразписа на лечебното заведение и е изразило желанието си писмено да се възползва от предоставените допълнителни услуги срещу заплащане,то и правилен се явява извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед в посочените по горе т.1 и т.2 от същата.Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществуни нарушения на административно производствените правила при издаването на заповедта за налагане на финансови санкции,свързано с компетентността на лицата,извършили проверката, както и с обстоятелството,че в заповедта на управителя на НЗОК,с която се възлага проверка на УМБАЛ Софиямед ООД не е посочено дали същата е планова или извънпланова или пълна или тематична.Видно от съдържанието на заповед РД-25-263/29.04.2022г на управителя на НЗОК възложената проверка е извънпланова и тематична,поради което и допълнителни мотиви за самата проверка,преди извършването й не биха могли да се излагат.Досежно довода,че първоинстанционният съд не е мотивирал законосъобразноста на оспорената заповед в тези й две части по отношение на размера на наложената санкция,следва да се отбележи,че в рамките на производството и при изследване на изискванията на чл.146 от АПК,АССГ е отчел обстоятелството,че максималният предвиден размер на сакнкциите от по 500 лв е обоснован със завишената тежест на неизпълнението на императивни разпоредби на НРД за МД 2020-2022г ,установяващи забрана лечебното заведение да изисква плащане и доплащане от здравноосигурени лица,постъпили на лечение по съответните клинични пътеки. Ето защо и настоящият състав на Върховния административен съд ,шесто отделение приема,че първоинстанционното решение не страда от посочените в касационната жалба на УМБАЛ Софиямед ООД пороци,поради което и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, исканията за присъждане на разноски се явяват основателни,за всеки един от касаторите,но доколкото сторените от тях разноски са идентични в производството/ юрисконсултско възнаграждение и внесена ДТ в касационото производство/,то и с оглед правилата на чл.143 от АПК вр. чл.78 от ГПК по компенсация не следва да се присъждат разноски в настоящето производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,