Решение № 12678 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5164/2017 г.

Решение № 12678 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5164/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С Решение № 1816/20.03.2017 г. по административно дело № 11515/2016 г., Административен съд С.–град е отхвърлил жалбата на Т. Маринова, в качеството й на законен представител на дъщеря си М. А., против Заповед № ЗСПД-2798/30.09.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Л., потвърдена с Решение № 22-РД06-0051/27.10.2016 г. на директора на РДСП- С.-град. Т. постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Т. Тодорова по съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Изтъква се един основен аргумент, а именно, че първоинстанционният съд не е взел под внимание обстоятелството, че макар и издадено на 27.05.2016 г., експертното решение на ТЕЛК е влязло в законна сила на 30.06.2016 г., поради което и тази е датата, от която следва да се брои тримесечният срок по чл. 8д, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 6 от ЗСПД. Моли решението на съда да бъде отменено и делото решено по същество, като се приеме, че депозираното от Т. Тодорова заявление на 21.09.2016 г. е подадено в предвидения в чл. 9, ал. 6, изр. първо срок от ЗСПД и месечната добавка следва да се отпусне от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в решението на ТЕЛК. Ответникът по касация- директор на ДСП- Л., в съдебно заседание, чрез юриск. Ланджев, оспорва жалбата, като в писмен отговор излага подробни съображения. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца и чл. 4 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца, във връзка с чл. 8д от ЗСПД, е отпусната на Т. Тодорова месечна помощ за детето М. А. в размер на 240 лв. за срок от 01.09.2016 г. до 31.05.2019 г. Считайки, че месечната помощ за дъщеря й е следвало да бъде отпусната от по-ранна дата – от първо число на месеца, през който е определена датата на инвалидността, Тодорова е атакувала заповедта пред горестоящия орган. С решение № 22-РД-06-0051/27.10.2016 г., директорът на РДСП- С.- град е отхвърлил жалбата, приемайки, че заповедта на органа е законосъобразна, тъй като заявлението- декларация по чл. 8д ЗСПД е подадено след законоустановения тримесечен срок, поради което и отпуснатата месечна добавка е от началото на месеца, през който е подадено заявлението, а именно- месец септември 2016 г. Това решение е обжалвано пред Административен съд С.- град, чийто съдебен акт е предмет на настоящия контрол. Обжалваното пред касационната инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора в решението си. М. А., дъщеря на касаторката, е [дата на раждане] и е дете с трайни увреждания, като е безспорно, че живее постоянно в страната и не е настанена за отглеждане извън семейството. С експертно решение (ЕР) № 1394/094/27.05.2016 г. на ТЕЛК, на детето са определени 75% вид и степен на увреждане без чужда помощ, със срок до 01.05.2019 г. и дата на инвалидизиране 07.05.2015 г. ЕР е връчено на майката на 30.05.2016 г., като на 21.09.2016 г. тя е подала заявление-декларация за отпускане на процесната помощ. Съдът материално законосъобразно е отхвърлил сезиралата го жалба, като е аргументирал теза, че оспорената заповед е постановена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решаващият съдебен състав е приел, че в случая тримесечният срок по чл. 8д, ал. 8 от ЗСПД тече след датата на ЕР на ТЕЛК-27.05.2016 г., поради което и заявлението й за отпускане на месечна семейна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания по чл. 8д от ЗСПД се явява подадено извън срока. Решението е правилно. Спорът е правен по тълкуването и прилагането на нормата на чл. 9, ал. 6 от ЗСПД, отменена към настоящия момент, но действала през спорния период и обвързана с разпоредбата на чл. 8д от ЗСПД. Съгласно чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗСПД определя, че месечната добавка по чл. 8д се отпуска за срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в решението, но не повече от три години назад, считано от месеца на издаване на решението, ако заявлението-декларация е подадено в тримесечен срок от датата на решението. Волята на законодателя в последната цитирана разпоредба е, за меродавен момент, от който тече обсъжданият тримесечен срок, да се счита датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, а не датата на неговото получаване или влизане в сила, въпреки че в конкретния случай дори и от датата на получаване, срокът е пропуснат. Изложеното налага извод, че началната дата на помощта правилно е определена от административния орган като дължима от 01.09.2016 г., а претенцията на Тодорова за отпускането й от по по-ранен момент е неоснователна. От гореизложеното може да се направи извод, че тезата, която според касатора сочи на неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,