Решение № 383 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2020 г.

Решение № 383 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Вълков, чрез процесуален представител, срещу Решение № 4112 от 23.07.2020 г. на Административен съд София-град/АССГ/, постановено по административно дело № 2320/2020 г.

С обжалваното решение съдът по жалба на Р. Наков, е обявил нищожността на Решение по т. 28 от Протокол № 39/10.12.2019 г. на Академичния съвет на Медицински университет-София, с което е одобрен избора на д-р Х. Вълков за заемане на академичната длъжност "асистент" в област на висшето образование 7. "Здравеопазване и спорт", по професионално направление 7. 1. "Медицина" и научната специалност "Гастроентерология" в катедра по гастроентерология на база УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ".

Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и съдебно заседание. Не претендира разноски.

Ответникът – Р. Наков, чрез процесуален представител в писмен отговор и писмена молба оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът - Академичен съвет на Медицински университет-София/АС на МУ-София/, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение АССГ е приел от фактическа страна, че:

-Вълков и Наков са били участници в обявения на 24.07.2019 г. с решение от 23.04.2019 г. на академичния съвет на МУ-София конкурс за трима асистенти в област на висшето образование 7. "Здравеопазване и спорт", по професионално направление 7. 1. "Медицина" и научната специалност "Гастроентерология" в катедра по гастроентерология на база УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ".

-със Заповед от 18.09.2019 г. на декана на МФ на МУ-София е назначена комисия за извършване преценка допустимостта на кандидатите, като с протокол № 7/30.09.2019 г. са допуснати до участие четирима кандидати- д-р Х. Вълков, д-р Р. Наков, д-р Т. Ангелов и д-р С. Слънков.

-със Заповед от 26.09.209 г. на декана на МФ на МУ-София, е назначена комисия за провеждане изпита на 31.10.2019 г., а писмения изпит е проведен с четиримата явили се кандидати в заседателната зала на клиниката по гастроентерология в пълна анонимност. След обявяване на оценките по номера и деанонимизиране личността на кандидатите, до устен изпит е бил допуснат кандидатът д-р Х. Вълков, получил най-висок резултат на писмения изпит.

-на осн. средната оценка от писмения и устния изпит- 5. 25 този кандидат е предложен да бъде избран за заемане на академичната длъжност асистент" по обявения конкурс, за който е съставен протокол № 9831.10.2019 г.

-с решение по т. 28 от протокол № 36/28.11.2019 г. факултетния съвет е избрал и предложил на академичния съвет да утвърди избора на д-р Х. Вълков за заемане на длъжността "асистент" в област на висшето образование 7. "Здравеопазване и спорт", по професионално направление 7. 1. "Медицина" и научната специалност "Гастроентерология" в катедра по гастроентерология на база УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ".

• с решение по т. 28 от Протокол № 39 от заседание на Академичния съвет на Медицински университет-София от 10.12.2019 г., е одобрен избора на д-р Х. Вълков за заемане на академичната длъжност "асистент" в област на висшето образование 7. "Здравеопазване и спорт", по професионално направление 7. 1. "Медицина" и научната специалност "Гастроентерология" в катедра по гастроентерология на база УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ".

Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че жалбата е допустима, а оспореното решение е нищожно като прието извън предвидената в закона компетентност на Академичния съвет.

Съдът е счел, че Закона за развитието на академичния състав в Република България/ЗРАСРБ/ и Закона за висшето образование/ЗВ0/, не предвиждат както изискване решението на факултетния съвет по чл. 23, ал. 1 ЗРАСРБ да бъде одобрявано от академичния съвет, така и задължение на факултетния съвет да предлага утвърждаването на избора на академичния съвет.

Приел е, че този извод не се променя от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 114, ал. 3 и ал. 4 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в МУ-София предвижда, че 7 дн. срок от утвърждаване на избора от съответния съвет на приемащото звено на МУ-София, ръководителят на структурното звено прави мотивирано писмено предложение до академичния съвет за одобрение на избора на класираните кандидати и кандидатите, които са се явили на конкурса се уведомяват писмено за резултата от конкурса и избора в срок до 14 дни след одобрението от академичния съвет.

Извел е заключение, че висшето училище не може да предвижда в правилниците си повече правомощия за своите органи, отколкото са предвидени в закона, при което разпоредбата от правилника е незаконосъобразна и не трябва да се прилага.

В обобщение АССГ е достигнал до извод за нищожност на оспорения акт.

Решението е правилно.

Законосъобразен е извода на първостепенния съд, че Академичния съвет на Медицински университет-София не разполага с материална компетентност да издава административни актове с които да одобрява избора на кандидати за заемане на академични длъжности, по проведените конкурси по реда на Глава трета от ЗРАСРБ, какъвто е процесния. Крайният акт, с който приключва процедурата за заемането на академичната длъжност "асистент" е решението на факултетния съвет за избор по предложение на провелото конкурса научно жури/ чл. 28, т. 3 ЗВО, чл. 22, ал. 3, чл. 23, ал. 1 ЗРАСРБ и по арг. от чл. 27 а ЗРАСРБ/- както правилно е приел първостепенния съд. В процесния случай процедурата е приключила с решението на факултетния съвет на МФ, прието по т. 28 от протокол за проведено заседание на 28.11.2019 г.

Правомощия на академичния съвет за приемане на решения от категорията на процесното не са разписани в приложимата норма на чл. 30 ЗВО, определяща материалната компетентност на академичния съвет, или в друг нормативен акт, поради което следва да се приеме, че решаването на процесния материалноправен въпрос е извън компетентността по материя на академичния съвет на Медицински университет-София. Иначе казано, за този орган липсва обективното право да издава акт, задължителен за държавата или други субекти/граждани/, от категорията на процесния. След като такъв акт е издаден трябва да се обяви неговата нищожност, както правилно е сторил първоинстанционния съд.

Следва да се отбележи, че в Правилника за устройството и дейността на МУ-София, в раздел Академичен съвет", чл. 40, където са посочени правомощията на АС, такова от вида на обсъжданото в настоящия казус не е предвидено, а разписаните правила в чл. 114, ал. 3 и ал. 4 на Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в МУ-София будят недоумение, не само като противоречащи на законодателната уредба, но и на правилника за устройството и дейността на същото учебно заведение.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Не е налице неяснота относно това кой точно акт се оспорва, съответно кой е обявения за нищожен акт, неговия характер, и вида на постановилия го орган. Последиците от обявената нищожност /административноправни или други, вкл. изразени в последващи съдебни спорове/, не са порок на съдебното решение, както се стреми да докаже касатора.

На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Предвид изхода на спора претенцията за присъждане на разноски от ответната страна Р. Наков не следва да се уважава поради липса на доказателства за сторени такива за касационната инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,