Решение № 4317 от 24.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Палова, приподписана от адвокат С. Георгиев, срещу решение 755 от 09.06.2022 г., постановено по адм.д. 322/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 за кампания 2019 г. с изх. 01-6500/388 от 31.01.2022 г. издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Касаторът Палова оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдебното решение допълва мотивите органа, които са бланкетни, представляват цитирани разпоредби, некореспондиращи с позитивна правна норма и конкретните фактически обстоятелства. Заявява, че съдът анализира факти и норми, които не са били посочени от органа. Поради установено застрахователно събитие, което не е намерило пълно съответствие с дефиницията на форсмажор по § 1, т. 9 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., засадените орехи погинали и били подменени с нови през 2013 г., което не им позволило да плододават преди края на петгодишния период. През 2017-2018 г. също погинали и част от тях били подменени през 2019 г. След отнемате на разрешението на сертифициращия орган Кю Сетрификейшън, Палова сключила договор с Космосерт АД, което не разполагало с необходимите данни. Твърди, че през 2017 г. е произвела 400 кг. ливадно сено, удостоверено с нарочен сертификат, което прави издадения акт частично незаконосъобразен по отношение на тази култура. По изложените съображения иска отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него акт за прекратяване на биологичен ангажимент. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез юрисконсулт Д. Марчева, представя писмена молба в което оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение с потвърждаване на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 г., изх. 01-6500/388 от 31.01.2022 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., поради неспазване на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от същата наредба. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си. Анализирал е посочените в акта материалноправни разпоредби на Наредба 4 от 24.02.2015 г., послужили като основание за прекратяване на ангажимента и представените доказателства. Достигнал е до извод, че С. Палова не е изпълнила изискването за подпомагане въведено с чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., тъй като до края на периода не е ангажирала изискуемите доказателства за произведена биологична продукция, а представянето на документи с посочването на нулеви количества произвеждани растителни продукти не може да изпълни изискването на закона относно удостоверяване на производството. Предвид горното е прието, че е налице посоченото в акта основание по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/2015г. за прекратяване на ангажимента по мярка 11 и правилно е приложен материалният закон. По отношение представения сертификат от 2017 г. за произведен биологичен продукт 400 кг. ливадно сено съдът счита, че същият не е достатъчно доказателство за да се направи извод за цялостно изпълнение на поетия ангажимент по направление "биологично растениевъдство", защото законодателят не е предвидил възможност, чрез представяне на доказателства за изпълнение на поет ангажимент само за един продукт или група продукти да се приеме, че е налице изпълнението на задължението по чл. 33, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. по отношение на всички заявени от търсещия финансиране продукти. По твърденията за погиване на насажденията през 2012 г. и засаждане на нови през 2019 г. е счетено, че това не променя извода за неизпълнение на поетия ангажимент, тъй като наличието на посочените обстоятелства е следвало да бъде установено в процедурата по издаване на съответния сертификат. Така постановеното решение е правилно. При вярно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Основният и безспорно установен факт, предопределящ крайния правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт е, че касаторът Палова не притежава надлежен документ - сертификат или писмено доказателство, които да удостоверяват произведена биологична продукция, съгласно изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Съгласно чл. 6 от тази наредба, биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и Заявление за плащане". Безспорно е, че като земеделски производител, Палова е поела ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", като 2015 г. е първата година на поетия ангажимент, а 2019 г. е последната пета година от същия. Задължението по чл. 33, ал. 1, т. 2 от наредбата е следвало да бъде изпълнено от нея до 30 октомври на петата година от ангажимента. От представените по делото удостоверение за съответствие изх. 3010190262/30.10.2019 г., писмено доказателство с на протокола 2910190104 от 29.10.2019 г. и двете издадени от Космосерт АД, сертификат за съответствие 01/BG120/00224/16 от 01.09.2018 г. на "Кю Сертификейшън", сертификат за съответствие 01/BG120/00210/17 от 01.09.2017 г. на "Кю Сертификейшън" и сертификат за съответствие 01/BG120/00089/15 от 01.09.2015 г. на "Кю Сертификейшън", не се установява произведена продукция от орехи и ливадно сено. Изрично в тези документа е посочено, че и двете култури са без добив. Следователно самите контролни органи КосмосертАД и "Кю Сертификейшън" са посочили липса на произведена съответна растителна продукция. Представеният сертификат за съответствие 01/BG120/00152/16, издаден на 01.09.2016 г. от "Кю Сертификейшън", също не може да обоснове произведена продукция с биологично качество независимо, че в него освен липса да добив от орехи с посочени 0 кг., е посочен добив от 400 кг. ливадно сено. Мотивите на Административен съд Бургас по отношение на него следва да бъдат допълнени. Съгласно изрично въведеното изискване на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., сертификатите се представят в годината на издаването им. Посоченият сертификат за 2016 г. е представен едва след края на петгодишния период на 22.11.2019 г., след устното уведомяване на Палова по настоящото административно производство, че сертифициращите документи за 2019 г. не отговарят на изискванията. Следователно с него не може да се обоснове наличието на биологична продукция през втората година на ангажимента 2016 г., тъй като не е представен в нормативно предвидения срок - до 30 октомври на петата година от ангажимента и в годината на издаването му. По отношение на твърдяното погиване на растенията орехи и настъпил форсмажор, от представения протокол на застрахователя за оглед и определяне степента на увреденост на земеделските култури от застрахователно събитие, се установява, че това е извършено на 30.05.2012 г. След като застрахователното събитие е настъпило преди да бъде поет биологичния ангажимент през 2015 г., същото не може да послужи за оправдание на липсата на произведена продукция със съответно качество и не може да бъде противопоставено на административния орган. Следователно правилни са изводите на административния орган и на първоинстанционния съд за липсата на изискуемия сертификат за съответствие по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Така подпомаганото лице не е изпълнило посочените изисквания на наредбата, тъй като не е удостоверило произведена биологична продукция. Касационният състав счита за неоснователно възражението, че обжалваният административен акт е немотивиран. Мотивите са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата и на заинтересованите лица да узнаят причините за издаването на акта и съответно ефективно да упражнят правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверката за неговата законосъобразност. В процесния административен акт са посочени достатъчно ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства наложили издаването му. Най-главното от тях е, че подпомаганото лице не притежава сертификат удостоверяващ, че всички одобрени площи да са преминали периода на преход и е произведена биологична продукция. Този изрично изложен мотив представлява обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в хода на проверката, както и формираните правни изводи за приложение на определената правна норма. Административният орган е спазил изискването при издаването на акта да посочи хипотезата която счита, че е осъществена, а в случая тя е тази по чл. 33, ал. 1, т. 2 на цитираната наредба. По този начин не е била застрашена както ефективността на защитата на адресата на акта, така и възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК така, както изисква чл. 168, ал. 1 от АПК. Обосновано съдът е констатирал, че посочените от ответника разпоредби на чл. 15, ал. 3, т. 3, вр. чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. съответстват на описаните в акта фактически основания, което сочи на правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган и материална законосъобразност на оспорения пред съда акт. По изложените съображения настоящият обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. При този резултат на делото на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение