Решение № 11465 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4881/2010 г.

ВАСI отделение06.10.2010 г.докладчик Теодора Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 179 от 29.01.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2714 по описа за 2009 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11465 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4881/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Наргис-Ерхан Фахредин", чрез адв. Светлин Стрелков, против Решение № 179 от 29.01.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2714 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 270900094/23.07.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Шумен, потвърден с Решение № 509/11.09.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са определени ДДС в размер на 42 300,76 лв. главница и 6 240,85 лв. лихви за данъчни периоди 06-07.2005 г.; м. 09.2006 г.; м. 02.2007 г.; м. 05-08.2008 г. и м. 10.2008 г. по доставки на "Геотранс груп" ЕООД, "Ти Ем Си груп" ЕООД, "Балкантранс 2000" ЕООД и "Макро трейд" ЕООД на дизелово гориво и масло. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за нереалност на фактурираните доставки, при съществени нарушения на процедурата по документиране на констатациите на РА и по специално връчването на искане за представяне на документи по чл. 32 ДОПК на доставчика. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отменен РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна поради следното: Основание за отказ на данъчен кредит по процесните фактури за дизелово гориво и масло с посочените по-горе издатели е недоказано реално осъществяване на доставките от доставчиците, които при ревизията не са били открити на декларираните данъчни адреси и не са представили поисканите им доказателства относно посочените факти. Констатациите на ревизията не са опровергани с никакви доказателства в съдебната фаза на данъчния процес. Относно реалността на доставките никакви доказателства не са представени и в съдебното производство. При тези факти, първоинстанционния съд с основание е приел, че при недоказана реалност на доставките и неизпълнение на кумулативните изисквания на чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 69 ЗДДС, право на данъчен кредит законосъобразно е отказано на ревизираното лице. Не се оправдават оплакванията за неправилност на решението поради несъобразяване на съществени нарушени в процедурата по издаване на РА. Последният не би могъл да бъде отменен само на процесуално основание поради задължението на първоинстанционния съд като съд по същество да реши въпроса за данъчните задължения за ревизираните периоди. По прилагането на материалния закон, първоинстанционният съд мотивирано е обсъдил различната законодателна уредба на правото на данъчен кредит преди и след 01.01.2007 г. и правилно е изтъкнал, че общото за различните периоди е наличие на реално осъществена облагаема доставка като първа предпоставка за признаване на претендираното право от получателя. Не доказването именно на този факт с правно значение е фактическо основание за отказ на това право в случая. Става въпрос за продажби основно на дизелово гориво, които правилно са счетени от ревизиращите и съда за недоказани при липса на технически, включително и специални превозни, средства у доставчиците за продажби с такъв специфичен предмет. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение