Решение № 15044 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2020 г.

Решение № 15044 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на М. Сибинов, чрез адвокат Орманова, срещу Решение № 504 от 25.11.2019 г., постановено по адм. дело № 668/2019 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му, като бъде постановено ново, с което се уважи исковата му претенция в пълен размер. Претендира разноски пред двете инстанции в пълен размер. Ответникът, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) В. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил предявения от М. Сибинов против ОД на МВР В. иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление за сумата в общ размер на 285 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на Сибинов с наказателно постановление на началник група към ОД на МВР В. са наложени две административни наказания – глоба в размер на 200 лева и такава в размер на 10 лева за извършени нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Наказателното постановление е обжалвано от Сибинов и с влязло в сила решение, постановено по АНД № 77/2019 г. по описа на Районен съд К. е отменено в частта му с която е наложена глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съдът от първата инстанция е установил, че в съдебното производство ищецът е представляван от адвокат, а съгласно договор за правна защита и съдействие, представен по него е заплатил в брой уговореното в него адвокатско възнаграждение. Въз основа на установената фактическа обстановка от правна страна административният съд е приел, че не е налице причинна връзка между отменения като незаконосъобразен акт и претърпените имуществени вреди, тъй като ищецът е адвокат и не се установява по делото сключването на договора за правна помощ да произтича от невъзможност сам да защити интересите си, при което не е налице необходим и присъщ разход, произтичащ от правото на защита. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Макар наказателното постановление да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, същото е акт, издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящият случай е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с частична отмяна на акта. Представен е изискуемият се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна), се явява имуществена вреда за адресата на наказателното постановление. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - касатор в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Неправилно при посоченото по-горе съдът от първата инстанция е приел за неоснователен предявеният иск, при изведена от самия него презумпция, че ищецът е имал възможност, с оглед упражняваната от него професия сам да се защити в конкретното производство по обжалване на издаденото спрямо него наказателно постановление. При установеното по делото, че заплатената от ищеца сума по договора за правна защита и съдействие е в размер на 300 лева за процесуално представителство по АНД № 77/2019 г. по описа на Районен съд К., с оглед частичната отмяна с постановеното по това дело решение на обжалваното наказателно постановление спрямо едно от наложените две административни наказания то дължимото се обезщетение възлиза на сума в размер на 150 лева, съобразно оказаната и реализирана правна помощ. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил неправилно закона, поради което решението му следва да бъде отменено в частта му с която е отхвърлен предявеният от М. Сибинов против ОД на МВР В. иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи в съдебното производство, с решението по което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление за сума в размер на 150 лева, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи в тази му част, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.08.2019 г., дата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. В останалата му част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно уважената част на иска следва на касационния жалбоподател да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 331 лева, от които 15 лева внесени държавни такси и 316 лева адвокатско възнаграждение по договори за правна помощ, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,