Решение № 2592 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2013 г.

Решение № 2592 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Ирина Василева Рачева от гр. София чрез адв. М. Методиева срещу решение № 1857 от 19.03.2013 г., постановено по адм. д. № 8733/2011 г. по описа на АС-София град. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Съдът неправилно бил квалифицирал основанията, от които ищцата претендира настъпването на имуществените вреди и неправилно бил приел неосъществяването им. По подробно развити в жалбата доводи Ирина Рачева съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици.

Редовно призована за съдебно заседание, касаторката не се явява. Представлява се от адв. Цветковска, която поддържа касационната жалба, а по същество развива доводи за неправилност на съдебното решение.

Ответникът, Столична община, редовно призован, не се представлява и не депозира писмен отговор на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил изцяло иска на Ирина Рачева срещу Столична община за изплащане на сума в размер на 150 000 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - пропуснати ползи, претърпени от отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт - заповед № РД-54-357/22.07.1999 г. на кмета на СО, както и от бездействието да се извърши административна дейност, изразяващо се в "закъснялото" /извън законовия срок/ произнасяне на кмета на СО по подадено заявление рег. № 94-И-00111/19.05.1998 г. от ищцата за отмяна на отчуждаването на /ПИ/ 122, кв. 119, м. "Красно село - Плавателен канал" на основание ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНС, ЗДИ и ЗС, както и от незаконосъобразно действие на столичната администрация, изразяващо се в учредяване право на строеж на трето лице върху цитирания по-горе имот. Обезщетението за вреди се претендира за периода от 18.03.2002 г. /датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен незаконосъобразният административен акт/ до 08.08.2008 г. /датата на сключване на договор между ищцата и Столична община, по силата на който ищцата продава на общината реституирания й недвижим имот/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

За да стигне до този резултат, Административен съд - София град, след обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел следното:

На първо място - претенцията за вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт, предвид датата на влизане на отмяната му в сила - 18.03.2002 г. и, предвид своевременно направеното от ответника в писмения отговор на исковата молба възражение за изтекла давност, е погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.

На следващо място - съдът е приел, че претенцията за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на общинската администрация, осъществили се преди изменението на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, /ДВ, бр. 30 от 2006 г. - в сила от 12.07.2006 г./ е неоснователна, тъй като до това изменение не е била предвидена материалноправната възможност да се претендират вреди от незаконосъобразни действия и/или бездействия на общината по ЗОДОВ. Касае се за материалноправна норма - чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която следва да се прилага само спрямо правоотношения и юридически факти, настъпили след влизането й в сила.

Отделно от това АССГ е заключил, че твърдените от ищцата незаконосъобразни действия и бездействия не са фактически такива по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК, поради което същите не съставляват годно основание, от което да се претендират вреди по ЗОДОВ. Съдът е приел, че ищцата не е провела пълно и главно доказване и на реалното настъпване на вреди от вида на претендираните - пропуснати ползи, доколкото не е доказала, че при липсата на твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на Столична община за нея би настъпила сигурната облага в размер на 150 000 лв.

Настоящата касационна инстанция не споделя приетото от съда, че вреди се претендират и от продажбата на собствения на ищцата недвижим имот на Столична община. ВАС, трето отделение намира, че с оглед уточнителната молба на ищцата от 16.02.2012 г., сключеният договор за покупко-продажба не е посочен сред предпоставките, причинили търсените вреди.

Решението на АССГ е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, макар и по частично различни от изложените от АССГ съображения.

Както правилно е заключил съдът, базирайки се на указанията на ВАС, III отделение в решението, с което делото е върнато за ново разглеждане от нов състав на АССГ и подадената в тяхно изпълнение от ищцата уточнителна молба от 16.02.2012 г., вредите са причинени от три, едновременно наведени основания:

1. незаконосъобразно бездействие във формата на "закъсняло" /извън законовия срок/ решение на кмета на СО по подадено заявление за възстановяване на недвижим имот по реда на ЗВСОИ по ЗТСУ и др.;

1. незаконосъобразно действие - разпореждане с недвижим имот /учредяване право на строеж при наличие на заявено искане за реституция и неприключила процедура в нарушение на чл. 37, ал. 2 от тогава действалия ППЗОС/ и

1. незаконосъобразен административен акт - отказът на кмета на СО да възстанови собствеността върху отчуждения от ищцата имот, отменен с решение по адм. д. № 316/2000 г. на СГС, III отделение, оставено в сила с Решение № 2502/18.03.2002 г.

Правилно съдът е приел, че твърдените от Ирина Рачева фактически действия и бездействия на общинската администрация не отговарят на изискванията на чл. 256 и 257 от АПК и не съставляват фактически такива, поради което не са годно основание за възникване на претенция за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Бездействието на кмета на СО, изразяващо се в "забавено" /извън законните срокове/ произнасяне по заявлението на ищцата от 19.05.1998 г. не съставлява фактическо бездействие, а правно такова. Същото би могло да бъде преодоляно от ищцата чрез обжалване на мълчалив отказ, какъвто се формира по силата на чл. 4 от ЗВСОИ по ЗТСУ и др. при всяко непроизнасяне в 30-дневен срок от депозиране на искането за реституция. Ищцата не твърди, че е предприела подобно обжалване на мълчалив отказ за произнасяне.

Не е налице и фактическо бездействие, изразяващо се в неотразяване в акта за държавна собственост на подаденото от Рачева заявление за реституция с цел запазване правата й пред трети лица. Всяко вписване в АДС съставлява правно, а не фактическо действие. Отделно от това както към влизане в сила на ЗВСОИ по ЗТСУ и др., така и към настоящия момент, липсва законово задължение в АДС да се вписват обстоятелства от рода на претендираните за вписване от ищцата.

Учредяването право на строеж върху имота, част от който ищцата вече е заявила за реституция, от страна на кмета на СО също не е фактическо действие по смисъла на АПК, а правно такова, доколкото се осъществява чрез волеизявления.

На следващо място следва да бъде подчертано, че както твърдените от ищцата незаконосъобразни бездействия, така и твърдените от нея незаконосъобразни действия попадат извън релевирания от нея период, за който се претендират вредите - 18.03.2002 г. - 08.08.2008 г.

Не на последно място настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ съображения, че, дори да се касаеше за незаконосъобразни фактически действия и бездействия /каквото не е становището на състава/, то и в този случай същите, доколкото са се осъществили преди 12.07.2006 г., не подлежат на репариране по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като до това изменение на ЗОДОВ, вреди могат да се претендират единствено от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на държавата, не и на общините. Несъстоятелни в тази насока са развитите в касационната жалба доводи за това, че към процесния период кметът на общината действа като държавен орган, поради което следва да се ангажира отговорността на общината по ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за администрацията и към настоящия момент кметовете са териториални органи на изпълнителната власт, но това обстоятелство е неотносимо към тезата, че до изменението на ЗОДОВ /ДВ, бр. 30 от 2006 г./ вреди по този закон не могат да се претендират от общините, към които се числи кметът, от чиито актове и действия се твърди настъпването на вредите.

Ищцата претендира обезвреда и от отказа на кмета на СО да възстанови отчуждения й имот по реда на ЗВСОИ по ЗТСУ и др., отменен като незаконосъобразен с решение по адм. д. № 316/2000 г. на СГС, III отделение, оставено в сила с Решение № 2502/18.03.2002 г.

Правилно, с оглед своевременно направеното от ответника възражение за погасяване по давност и, съобразявайки се с началния момент, от който започва да тече петгодишната давност по т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, АССГ е приел, че дори тази претенция да е основателна, същата е погасена по давност. Началният момент, от който започва да тече давността по чл. 110 от ЗЗД, е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което административният акт на кмета на СО е признат за незаконосъобразен - 18.03.2002 г., поради което давностният срок за предявяване на тази претенция пред съд изтича на 18.03.2009 г. Тъй като исковата молба е предявена на 16.11.2009 г., претенцията за вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт е погасена по давност.

С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение