Решение № 2378 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5683/2019 г.

Решение № 2378 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5683/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. Харалампиев, подадена чрез адвокат А. Живков, против решение № 624/4.02.2019 г. по адм. д. № 4073/2018 г. на Административен съд – София-град. Иска да се отмени посоченото решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е интерпретирал разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и законът не ограничава периода на обезщетение само за първите шест месеца след незаконосъобразното уволнение. Претендира заплащане на разноски и адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Кирилов. Оспорва касационната жалба и твърди, че обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл се дължи от датата на незаконното уволнение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. От ясната редакция на чл. 104, ал. 1 ЗДСл е видно, че релевантен за преценката на размера на основната заплата, която е база за определяне на размера на обезщетението, е моментът на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на служителя да заеме службата. В процесния случай релевантният 6-месечен период е от 28.02.2017 г. до 28.08.2017 г., но той не е предмет на исковата претенция, поради което правилно съдът е приел, че същата е неоснователна. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Н. Харалампиев, срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с която е предявен иск с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за присъждане на обезщетение в размер на 4400 лв. за период от 6 месеца, считано от 1.09.2017 г. до 4.04.2018 г., през който ищецът не е бил на служба, поради прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № ЧР 33/27.02.2017 г., издадена от изпълнителния директор на ИАРА, отменена с решение № 3229/11.05.2017 г., постановено от Административен съд – София-град по адм. д. № 2999/2017 г., потвърдено с решение на ВАС по адм. дело № 7283/17 г. влязло в сила на 15.03.2018 г. Претендирана е и законна лихва върху обезщетението, считано от 1.09.2017 г. до окончателното изплащане. С обжалваното решение Административен съд – София-град, е отхвърлил предявения иск. Съдът е посочил в мотивите си, че 6-месечният период, за който Харалампиев има право да претендира присъждане на обезщетение е от 28.02.2017 г. до 28.08.2017 г. Претендираното от ищеца обезщетение за период, различен от посочения, обуславя неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение в размер от 4400 лева за периода от 1.09.2017 г. до 4.04.2018 г., през който ищецът не е бил на работа, ведно със законната лихва за забава, считано от 1.09.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. Според съда, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните и зависят само от волята на ищеца. Поради това съдът не е обсъдил дължимостта на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за период, различен от исковата претенция. Отхвърлянето на главния иск изцяло, като неоснователен, обуславя неоснователност и на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено е анализирал фактите по делото в съответствие с приложимия материален закон. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № ЧР33/27.02.2017 г., издадена от изпълнителния директор на ИАРА, е прекратено служебното правоотношение с ищеца Н. Харалампиев – главен инспектор в "Рибарство и контрол – Западна България" в Главна дирекция "Рибарство и контрол" на ИАРА, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, считано от 27.02.2017 г. По подадена жалба от Харалампиев, с решение № 2319/7.04.2014 г., постановено от Административен съд – София-град по адм. д. № 2999/2017 г., влязло в сила на 15.03.2018 г., е отменена заповед № ЧР33/27.02.2017 г., издадена от изпълнителния директор на ИАРА. Със заповед № ЧР80/3.04.2018 г. Харалампиев е възстановен на длъжността – главен инспектор в ИАРА, с основно месечно възнаграждение от 740 лв. От представения по делото препис от трудова книжка № 2825 се установява, че през периода от 1.03.2017 г. до 1.09.2018 г. ищецът е работил по трудов договор в МБАЛ "Света София". От представената служебна книжка серия № 01-227 от 24.10.2011 г. се установява, че в периода 1.09.2017 г. – 4.04.2018 г. ищецът не е заемал длъжност по служебно правоотношение. От справка-данни за осигуряването на ищеца за периода 1.09.2017 г. до 31.03.2018 г., издадена от ТД на НАП София, се установява, че през процесния период ищецът не е имал осигурителен доход. От служебна бележка № 60-01-07-15899/13.04.2018 г. на директора на дирекция "Бюро по труда" – София, се установява че за периода 5.10.2017 г. – 4.04.2018 г. ищецът е бил регистриран като безработен. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Видно от данните по делото, шестмесечния период от датата на прекратяване на служебното правоотношение на Харалампиев и за който той има право да претендира присъждане на обезщетение е от 28.02.2017 г. до 28.08.2017 г. Този период правилно е определен от съда, след подробен анализ на закона и на ТР № 3/2004 г., 2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Това право не е абсолютно. То възниква само, ако в посочения период лицето не е работило, или ако е работило, е получавало ниско възнаграждение. От това следва, че възстановеният на работа държавен служител няма право да избира по своя преценка периода на обезщетението, което му се дължи в зависимост от това дали в този период е работил или не. През периода от 1.03.2017 г. до 1.09.2018 г. Н. Хараламбиев е работил по трудов договор в МБАЛ "Света София" и той няма право на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Това прави неоснователна претенцията му както за този период, така и за последващите периоди, през които е останал без работа. Касационната инстанция споделя изцяло становището на административния съд, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,