Решение № 16286 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9218/2012 г.
ВАСVI отделение18.12.2012 г.докладчик Георги Чолаков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114 от 12.06.2012 г., постановено по адм. дело № 152/2012 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 16286 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9218/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Величка Стоянова Колева от с. Средно Градище, общ. Чирпан, обл. Стара Загора срещу решение № 114 от 12.06.2012 г. постановено по адм. дело № 152/2012 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. С това решение първоинстанционният съд отхвърлил жалбата на Величка Стоянова Колева срещу решение № 0060 от 21.04.2012 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 3402237537 от 15.02.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Стара Загора. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Стара Загора, не е взел становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение № 114 от 12.06.2012 г., постановено по адм. дело № 152/2012 г. състав на Административен съд - Стара Загора е отхвърлил жалбата на Величка Стоянова Колева срещу решение № 0060 от 21.04.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 3402237537 от 15.02.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Стара Загора. С последното пенсионният орган е отказал да бъде преразгледан размерът на отпусната й наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от починалия й съпруг Иван Тройчев Колев, считано от датата на отпускането й - 1.10.2009 г. Настоящото производство е започнало по искане на касаторката Величка Стоянова Колева да се измени размерът на отпуснатата й наследствена пенсия, като същата се определи при условията на чл. 81, ал. 1, т. 3 от КСО. Съдебният акт - предмет на контрол от касационната инстанция, е постановен при правилно приложение на материалния закон и е обоснован. По делото няма спор по фактите. Безспорно е установено, че касаторката Величка Стоянова Колева е преживяла съпруга на Иван Тройчев Колев, починал на х.хх.хххх г. Последният към датата на своята смърт е имал надлежно отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст възлизаща на 484,58 лева. От датата на смъртта на Иван Тройчев Колев на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е била спряна личната пенсия на касаторката Величка Стоянова Колева, като несъвместима и по-неблагоприятна, като й е отпусната наследствена пенсия по реда на чл. 81, ал. 1 от КСО в размер на 50 % от пенсията на починалия й съпруг. Освен касаторката, като своя преживяла съпруга, починалият Иван Тройчев Колев е оставил свои преки и законни наследници две деца - Мария Иванова Колева и Венета Иванова Петрова. Същите към датата на смъртта на своя баща не са отговаряли на изискванията по чл. 82 от КСО, за да имат право да получават наследствена пенсия. При тези безспорни факти, пенсионният орган е определил размера на следващата се наследствена пенсия на касаторката Величка Стоянова Колева при условията на чл. 81, ал. 1, т. 1 от КСО - като при един наследник, или 50 % от пенсията на наследодателя. Основният спорен въпрос в съдебното производство е какъв процент от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на починалото лице Иван Тройчев Колев се полага на Величка Стоянова Колева, имаща качеството на преживяла съпруга, при положение че след своята смърт починалото лице е оставило и още двама наследници по закон, които обаче не отговарят на изискванията на чл. 82 от КСО. В тази връзка съдът е изложил подробни и аргументирани мотиви, които се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция. Всъщност всички доводи изложени в касационната жалба са били правени и пред първоинстанционният съд, по които има надлежно произнасяне. Правилно е прието от съда по същество, че наследствената пенсия е осигурително плащане и не е част от наследството на починалото лице, представляващо съвкупност от имуществени права и задължения на починалото лице към момента на смъртта му и затова упражняването на правото на наследствена пенсия не представлява приемане на наследство по смисъла на Закона за наследството (ЗН). Правилен е също и изводът на съда, че е различен кръга на наследниците по смисъла на наследственото и осигурителното право. В осигурителното право, касателно получаването на наследствена пенсия, те са изброени в чл. 80, ал. 2 от КСО и са само част от наследниците съгласно ЗН. Субектите на правото на наследствена пенсия не са подредени в редове и не се изключват взаимно, както това предвижда ЗН. Техните дялове са еднакви, тъй като по силата на закона наследствената пенсия се отпуска общо на всички наследници и се разпределя поравно между тях. В ЗН тяхната регламентация е различна, тъй като там се държи сметка за близостта на родствена връзка между наследодателя и призованите към наследяване негови наследници. Правилно съдът е съобразил, че правото на наследствена пенсия възниква при наличието на три кумулативни предпоставки - смърт на осигуреното лице, право на лична пенсия на осигуреното лице, наличие на брачна или родствена връзка с починалото лице. Правилен е също така изводът на съда, че в настоящия случай правото на получаваната от лицето пенсия се наследява и че правото на наследствена пенсия на преживелия съпруг е свързано с няколко изисквания, касаещи възрастта и работоспособността, които в настоящия случай са налице. Нещо което също е различно в наследственото право, където се държи сметка само на родствената или брачна връзка и дали си достоен да наследиш. Никакви други изисквания към наследниците няма, докато в осигурителното право освен качеството на наследник, следва да отговаряш и на други допълнителни законови изисквания. Размерът на наследствената пенсия се определя общо на всички субекти на правото на наследствена пенсия, като основата, върху която се изчислява пенсията е полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице. Размерът на наследствената пенсия зависи от броя на наследниците. Той се определя в процент, който зависи от броя на наследниците съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от КСО. Основният довод в касационната жалба е че липсва легално определение в специалния закон - КСО, които да дава легитимно тълкуване на понятието наследник, поради което следва да се прилага смисъла на това понятие дадено в ЗН, като общ нормативен акт. Твърди се че в случая следва да се приложи първо нормата на чл. 81, ал. 1, т. 3 от КСО, като се определи размера на следващата се наследствена пенсия като при трима наследници (преживяла съпруга и две деца) и след това при условията на чл. 81, ал. 2 от КСО да се определи кръга на лицата на които да се отпусне пенсията определена вече по размер по реда на чл. 81, ал. 1, т. 3 от КСО, т. е. настоящата касаторка да получи 100 % от пенсията на починалия си съпруг, като единствен наследник имащ право да получи наследствена пенсия. Този довод се преценява като неоснователен. Не се спори, че действително наследодателят е оставил след своята смърт трима преки и законни наследници - преживяла съпруга (настоящата касаторка Величка Стоянова Колева) и две деца (Мария Иванова Колева и Венета Иванова Петрова). Не се спори също, че и тримата наследници са от кръга на лицата, които ако отговарят и на допълнителните изисквания въведени в чл. 82 от КСО, биха имали право да получат наследствена пенсия, тъй като са изрично посочени като правоимащи по смисъла на чл. 80, ал. 2 от КСО. По отношение обаче какъв ще е следващият се процент на наследствената пенсия, следва да се съобрази разпоредбите на закона в неговото систематично и логическо тълкуване. Не следва нормата на чл. 81, ал. 1 от КСО да бъде разглеждана и тълкувана изолирано от следващите разпоредби на същият законов текст. Съгласно чл. 81, ал. 2 от КСО е предвидено, че наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази пенсия, и се разпределя поравно между тях. Или при определяне на размера на следващата се наследствена пенсия се държи сметка първо на лицата, които имат право на такава наследствена пенсия и след това се определя нейния конкретен размер. Това е така, защото едно лице, въпреки че е наследник (както в случая безспорно са двете деца на починалия Иван Тройчев Колев), те не са от кръга на лицата, имащи право на наследствена пенсия. Също така е възможна и обратната хипотеза - правоимащи от кръга на лицата посочени в нормата на чл. 81, ал. 2 от КСО да са имали право, към определен момент на наследствена пенсия и във времето да са настъпили обстоятелства, водещи до нейното прекратяване. Тогава те запазват своето качество на наследници, но няма да бъдат от кръга на лицата имащи право да получат наследствена пенсия. Следователно правилно съдът е приел, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст, единствено правоимащо лице за получаване на наследствена пенсия се явява Величка Стоянова Колева, като правилно е определен и процента, който и се следва при условията на чл. 81, ал. 1, т. 1 от КСО, а именно - 50 % от пенсията на починалия й съпруг Иван Тройчев Колев. От изложеното се налага изводът, че пенсията на касаторката Величка Стоянова Колева е била правилно определена, и няма основание за нейното изменение, до какъвто извод е стигнал и решаващият състав на Административен съд - Стара Загора. По тези съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение следва да се остави в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,