Решение № 4857 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11231/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Бургас в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрк. Динева, срещу решение 881 от 03.10.2023 г., постановено по адм. дело 619/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-43-0091439/10.03.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности Бургас в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП и НАП е осъдена да заплати на РАЧЕВ КОМЕРС ЕООД сумата от 450 лв., разноски по делото. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че нарушението е безспорно установено, поради което са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за издаване на заповедта. Счита, че в оспорената заповед са изложени конкретни мотиви относно продължителността на срока. Спазен е и принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, а така определеният размер съответства на съдържащата се в чл. 22 ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови отхвърляне на жалбата срещу ЗПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и платена държавна такса за касационното производство. Ответникът РАЧЕВ КОМЕРС ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, твърденията на страните и извършвайки преценка относно допустимостта на жалбата и правилността на решението, въз основа на наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПАМ ФК-43-0091439/10.03.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Бургас при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на РАЧЕВ КОМЕРС ЕООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект кафе - сладкарница ФАБРИК, находящ се в град Бургас, [улица], стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. Установено е, че на 08.03.2023 г., в 21:10 часа, служители на ТД на НАП-Бургас, извършили проверка в обекта, за която на основание чл. 50 ДОПК съставили протокол, серия АА, 0091439, в който отразили следните обстоятелства: Преди легитимация от органите по приходите била извършена контролна покупка на два броя фреш на обща стойност 13.98 лв., за която покупка не била издадена фискална касова бележка от регистрираните и работещи в обекта към момента на проверката фискални устройства или касова бележка от ръчен кочан с касови бележки при плащане на покупката. Представен бил нефискален бон от нефискален принтер. Сумата била заплатена от Д. Койчева - инспектор по приходите, с пари в брой. Плащането било прието от К. Кърджалова - на длъжност сервитьор. След легитимация на органите по приходи, били отпечатани дневни финансови отчети с X 0003045, 0004284, 0002739, 0003306, 0017420, всички от 08.03.2023 г., както и 4 бр. КЛЕН за същата дата, от които се установило, че извършената продажба не е регистрирана чрез фискално устройство (ФУ). При проверката било констатирано още разлика между фактическата наличност и разчетената наличност от ФУ в размер на 40 лв. Административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. С оглед установените по делото факти съдът е формирал извод, че установеното нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Безспорно е установено, че по време на извършената контролна покупка не е издадена касова бележка или друг заместващ документ. Според първоинстанционния съд, заповедта е издадена в противоречие с целта на закона, а изложените от административния орган мотиви във връзка с продължителността на срока на ПАМ са бланкетни. Не са ангажирани доказателства във връзка с твърдението, че санкционираното дружество е системен нарушител и не е направен конкретен анализ на осъществяваната в обекта търговска дейност. При тези мотиви, е формирал извод за незаконосъобразност на ЗПАМ. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. С разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В случая извършеното от РАЧЕВ КОМЕРС ЕООД нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е установено по категоричен начин. Доказано и че с НП 697062-F699377/22.06.2023 г. на дружеството е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, в размер на 500 лв., за същото нарушение, осъществено на 08.03.2023 г., в стопанисван от него търговски обект - кафе - сладкарница ФАБРИК, находящ се в град Бургас, изразяващо в неиздаване на фискален касов бон при продажба на стоки и платена сума в размер на 13,98 лв. С Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 по отправено преюдициално запитване от Административен съд Благоевград е постановено, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т. 56 от решението СЕС посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В разглеждания случай е безспорно установено, че за осъщественото от дружеството нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС са му наложени две отделни мерки, всяка от които с отежняващо правната му сфера действие - имуществена санкция и ПАМ запечатване на търговски обект. От касатора не се твърди и не са ангажирани доказателства за отмяна на представеното по делото наказателно постановление. Следователно, налице е кумулиране на негативни за лицето мерки, наложени с два самостоятелни акта, които подлежат на обжалване по различен ред, което не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение. Поради това и с оглед тълкуването на член 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, обоснован се явява изводът, за материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. По гореизложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение