Решение № 7615 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1621/2021 г.

Решение № 7615 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1621/2021 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Георгиев, против Решение № 6399 от 16.11.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 6128 по описа за 2020 г., с което по жалба на "Будериус" ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-С509-0458542/04.06.2020 г., издадена от началник "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта", представляващ магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. София, ул. "Крум Попов" № 17, магазин 2, стопанисван от дружеството-жалбоподател за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е необосновано и неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решаващият съд неправилно е приел, че липсват конкретни мотиви относно размера на срока на наложената ПАМ. При издаването на ЗПАМ са спазени разпоредбите на ЗДДС и принципите, заложени в АПК. Издадената заповед съответства на целта на закона. Срокът е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената правна превенция. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на ЗПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Будериус" ЕООД, чрез управителя си М. Е., в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество – неоснователна, поради следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че на 28.05.2020 г. в 09. 00 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. София, ул. "Крум Попов" № 17, магазин 2, стопанисван от "Будериус" ЕООД. От проверяващите е извършена контролна покупка на домати на стойност 5. 70 лв., заплатена в брой, за която не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. За установеното при проверката е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0458542/28.05.2020 г. При тези констатации е издадена оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С509-0458542/04.06.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че макар издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с него са нарушени материалноправните разпоредби на ЗДДС. Съдът е приел, че размерът на неотчетената продажба от 5, 70 лева е твърде нисък, за да обуслови налагането на ПАМ за период от 14 дни, като по този начин се нарушава принципът на съразмерност. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, но при следните мотиви: Макар в мотивите на ЗПАМ да има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви. Доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не представляват основа за законосъобразното определяне на срока на ПАМ. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При преценката на срока за прилагане на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и дължи конкретни мотиви относно преценката си защо приема, че срокът следва да бъде в определения от него размер. Необоснован е доводът на касационния жалбоподател, че издадената заповед съответства на целта на закона. При липса на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение