Решение № 10891 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7550/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници, чрез процесуален представител, срещу решение 625 от 25.06.2021г., по адм. дело 66 от 2021г. по описа на Административен съд София-област/АССО/, с което е отменена негова заповед 67/14.01.2021г. С цитираната заповед на осн. чл.90, ал.1, т.5 ЗДСл, на Р. Койчев- ръководител звено в МП I ниво, ТД Югозападна, МП Калотина, с ранг IV-старши, за осъществен състав на дисциплинарните нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание уволнение, и на осн. чл.107, ал.1 т.3 ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът Р. Койчев, чрез процесуален представител в писмен отговор и писмена защита оспорва касационната жалба. Моли за отхвърлянето й. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на предписаната от закона форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което обуславя и нарушение на материалния закон, тъй като служителя е наказан без да са налице основания за това. Съдът е счел, че в нарушение на императивното изискване на чл.96, ал.2 ЗДСл, от страна на дисциплинарния съвет не са били изяснени фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, което е пренесено и в оспорената заповед, възпроизвеждаща дословно описаните от съвета фактически установявания. Според съда е нарушена разпоредбата на чл.97, ал.1, т.4 ЗДСл- в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и в протокола на дисциплинарния съвет не е описано конкретно поведение на служителя, което е довело до нарушаване посочените норми от Кодекс за поведение на митническия служител(КПМС) и Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация(КПСДА) и дл. характеристика на жалбоподателя. АССО е достигнал до извод, че не е проведено самостоятелно дисциплинарно производство, което да формира собствени изводи, базирани на конкретни факти и в рамките на което да са доказани конкретни действия или бездействия на служителя, които могат да се определят като дисциплинарни нарушения, а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание почива изцяло на предположения. Приел е, че в случая при наличието на законова презумпция за невиновност до доказване на противното, в дисциплинарното производство е прието за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил престъпление, за което е привлечен като обвиняем, поради което му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение, а описаните в заповедта обстоятелства са квалифицирани като неизпълнение на служебни задължения и неспазване КПСДА, без образуваното наказателно производство спрямо служителя да е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Решението е правилно. В настоящия казус на служителя е наложено дисциплинарно наказание за нарушение на т. 2,3,4,6,15 и 22 от КПМС вр. чл17, ал.1, т.5 от ЗМ, чл.2, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5, чл.5, ал.1 и ал.2, чл.8, чл.16 и чл.17, ал.1 вр. чл.22 от КПСДА вр. чл.28, ал.1 от ЗДСл и т.V.17, VII.10, VII.13 и VII.14 от дл. характеристика връчена му на 22.05.2018г. респ. т. V.19, VII.10 и VII.14 от дл. характеристика връчена му на 06.03.2019г., респ. т. V.22, VII.10, VI.13 VII.14 от дл. характеристика връчена му на 31.01.2020г. вр. чл.21, ал.2 от ЗДСл, и осъществен състав на дисциплинарните нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл. Дисциплинарните нарушения според ДНО са извършени чрез действия, за периода 01.01.2019г. до 06.02.2020г., а именно: сговор с още петнадесет служители и участие в организирана престъпна група по см. на чл.93, т.20 ДР на НК, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено ЛС повече от три години- престъпления по чл.301, 302 НК, като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица-престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК. Тези деяния представляват законен повод да се образува наказателно производство в качеството му на служител на Агенция Митници/АМ/ за участие в корупционни прояви, като е допуснал да бъде заподозрян в получаването на облаги, които не му се следват и е допринесъл да бъде задържан от компетентните органи и да му бъде повдигнато обвинение във вр. с изпълнение на задълженията му, възложени му от АМ, предвид функциите й, посочени в европейското и национално законодателство, като с действията си е дал повод и допринесъл за широкото отразяване в медийното пространство на противоправно поведение на служители от митническата администрация, като с поведението си е омаловажил усилията в борбата с организираната престъпност и корупцията. В процесния случай няма данни образуваното наказателно производство(ДП 101/2019г., по описа на СО-СП при пр. 1042/2019г.) срещу Р. Койчев към датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да е приключило с влязла в сила присъда. При така установените факти законосъобразни са заключенията на първоинстанционния съд, че изводът на ДНО за нарушаване правилата на КПМС и КПСДА е основан единствено на предположение, че Койчев е извършил престъпление. Независимо, че дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната, недопустимо е до приключване с влязъл в съдебен акт/присъда/ на наказателното производство, описаните от наказващия орган в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обстоятелства, основани единствено на информация, съдържаща се в писмо рег.32-99209/31.03.2020г. на Специализирана прокуратура, и на медийни публикации, да се квалифицират като неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и КПМС. В случая не е проведено самостоятелно дисциплинарно производство, в рамките на което да са доказани действия или бездействия на служителя, които могат да се определят като дисциплинарни нарушения. Има се предвид дисциплинарно производство, в което да са събирани, установени и доказани безспорни факти за извършени конкретни деяния от съответния служител, а не компилация от данни, съдържащи се в писмени документи, които не установяват извършено деяние (повдигането на обвинение, взето предвид от административния орган, не установява деяние, а е част от процедура по евентуалното му установяване). От съставения протокол за проведеното заседание на дисциплинарния съвет в Агенция Митници на 29.05.2020г. по дисциплинарно дело 12/2020г., образувано по реда на чл.96 ЗДСл срещу седем държавни служители в МП Калотина, ТД Югозападна, включително срещу държавния служител Р. Койчев, е видно, че в същия е възпроизведено съдържанието на писма от Специализираната прокуратура, служебни бележки на директора на ТД-Югозападна, и са направени констатации за широко отразяване в медийното пространство на обстоятелството на проведена специализирана операция на 06.02.2020г. на МП Калотина под ръководството на СП, при която са задържани процесните митнически служители, в т.ч. оспорващия, и срещу тях са повдигнати обвинения за участие в ОПГ за извършване на корупционни дейния. В цитирания протокол са възприети за извършени деяния/действия/ от оспорващия митнически служител Койчев, които обаче, както се отбеляза по-горе не са доказани в проведеното дисциплинарно производство или в приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт-осъдителна присъда, а са основани на предположения и медийни публикации. Върховният административен съд е имал възможност многократно да отбележи, че задържането и повдигането на обвинение спрямо държавен служител, отразяването на тези факти в медийното пространство, включително евентуална реакция на обществеността, не е действие или бездействие на самото лице, което да осъществява състав на дисциплинарно нарушение. По абсурден начин в оспорената заповед е възприето за нарушение допринасяне от служителя да бъде задържан от компетентните органи и да му бъде повдигнато обвинение във вр. с изпълнение на задълженията му, възложени му от АМ, предвид функциите й, посочени в европейското и национално законодателство. Резонен е въпросът как следва да се квалифицира евентуално установения факт на задържане от компетентните органи и повдигане обвинение без допринасяне за това от държавния служител. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Противно на развитата теза от касатора, данни от медийни публикации и от неприключило наказателно производство не обосноват извършване на деяния, които са предмет на доказване в това наказателно производство, а както се отбеляза в по-горе такива деяния не са доказани и в провелото се дисциплинарно производство. На следващо място, решението на административния съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Всички събрани по делото доказателства са преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдебният акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на Р. Койчев следва да се присъдят разноски по делото в размер на 600лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.04.2021г. с адвокат М. Тренева, при отразена в договора платена сума от 800лв., при уважено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.144 АПК, което настоящият състав намира за основателно предвид фактическата и правна сложност на делото, като сумата за адвокатско възнаграждение се редуцира до минималния предвиден размер по чл.9, ал.2 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 600лв. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение