Решение № 776 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2013 г.

Решение № 776 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Милена Желязкова Минева, от гр. София, против заповед № ЧР-03-18/21.05.2013 г. на министъра на правосъдието, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателката моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед № ЧР-03-002/09.01.2013 г. министърът на правосъдието, във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателката, е образувал дисциплинарно производство и е назначил дисциплинарно-разследващ орган, с която държавната служителка е запозната на 27.03.2013 г. На 25.04.2013 г. жалбоподателката е поканена да даде писмени обяснения пред дисциплинарно наказващия орган и такива са дадени на 25.04.2013 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на жалбоподателката. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 09.04.2013 г. е изготвена обобщена справка, с която е установено, че Милена Минева през месец октомври 2012 г. в съучастие с колегата си Валентин Дамянов Лазаров са подбудили лишените от свобода Тодор Тодоров и Григор Русев, свидетели по висящо наказателно производство, съзнателно да потвърдят неистина в полза на Валентин Лазаров. За периода 2009 г. - 19.12.2012 г. в качеството си на длъжностно лице - инспектор II-ра степен пробация в затвора София служителката е поискала 1000 лв. от лишения от свобода Тодор Тодоров, за да заличи наложено му наказание и 2000 лв., за да подготви предложение до комисията по чл. 73 от ЗИНЗС за условно предсрочно освобождаване. Заедно с колегата си Валентин Лазаров е поискала 5000 лв. от лишения от свобода Красимир Къртев, за да упражни влияние пред комисията по чл. 73 от ЗИНЗС. За периода 2008 - 2012 г. майката на лишения от свобода Тодоров е дала на Минева около 15 000 лв., за да може същият да бъде назначен на работа, да му бъде заличено наказание, да реализира правата си за смяна на режима и на условно предсрочно освобождаване. По отношение на държавната служителка е повдигнато обвинение. Дисциплинарно-разследващият орган е направил извод, че с поведението си Милена Минева е нарушила чл. 40, 41, 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", които са станали достояние на служителите на МП и на обществеността, като нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Жалбоподателката е запозната с обобщената справка на 10.04.2013 г. и на същата дата е депозира възражение, в което е посочила, че по повдигнатото й обвинение е компетентен да се произнесе съдът, а обобщената справка се основава на обяснения, дадени от лица, лишени от свобода. На 11.04.2013 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 21.05.2013 г. министърът на правосъдието е издал оспорената заповед, с която е наложил на Милена Желязкова Минева дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното й правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта са възпроизведени фактите, установени от дисциплинарно-разследващия орган. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени - чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР вр. чл. 13, 40 и 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства, а в съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата е в съответствие с изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. При постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. Жалбоподателката е запозната със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителката е запозната с обобщената справка. Същата е дала обяснения, с които дисциплинарно наказващият орган е запознат и които е обсъдил в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите в писмената защита на жалбоподателката, че в административното производство е нарушено правото й на защита. Същата е запозната с обобщената справка и събраните доказателства, като е имала възможност да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, което не е сторено. Неоснователни и са твърденията, че наложеното наказание на служителката е несъразмерно тежко, тъй като целите на закона могат да бъдат постигнати и с налагането на друг вид дисциплинарно наказание. Нормите на чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР определят вида на наказанието и императивно разпореждат, че посочените нарушения на служебната дисциплина са тежки и за тях се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Фактът, че част от обясненията на лишените от свобода са дадени преди образуване на дисциплинарното производство не обосновава извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същите съдържат данни за извършените от Минева тежки нарушения на служебната дисциплина и са обосновали образуването на дисциплинарното производство, като по делото не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. Съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 от АПК, фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, което изискване в случая е спазено. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателката е извършила описаните в оспорената заповед тежки нарушения на служебната дисциплина, като с действията си Минева е допуснала и нарушение на чл. 13, 40 и 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и същите са станали обществено достояние, с което е уронила престижа на службата и е осъществила и фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарното наказание. Неоснователни са и доводите на жалбоподателката, че дисциплинарните нарушения не са установени. Видно от приложените по делото обяснения от лишените от свобода, от Милодина Маринова и от служители в ГДИН, е че служителката е извършила дисциплинарните нарушения описани в заповедта. Събраните в съдебното производство свидетелски показания не опровергават доказателствата, събрани в административното производство. Фактът, че жалбоподателката се отказва от разпит на свидетеля Ангел Лалев не може да се тълкува в нейна полза, тъй като съгласно чл. 163, ал. 1 от ГПК свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания, а чл. 166, ал. 1 от ГПК разпорежда, че никой няма право да се отказва от свидетелстване, като в случая не са налице изключенията, предвидени в т. 1 и 2 и ал. 2 и 3 на цитираната норма. Фактът, че служителката по длъжностна характеристика не е имала право да изготвя предложения до комисията по чл. 73 от ЗИНЗС, не обосновава извода, че същата не е вземала пари с обещание да окаже влияние за вземането на решения. Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона като службата в МП се упражнява от служители, които спазват закона и обществения ред, а не го нарушават. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР И ППЗМВР и с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото следва да се осъди Милена Желязкова Минева да заплати на министерството на правосъдието сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,