Решение № 9462 от 26.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Д. Миткова, чрез процесуалния й представител адв. Савов, срещу решение 510/15.04.2022 г. по адм. дело 2359/2021 г. на Административен съд - Варна. С доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, се претендира неговата отмяна, с искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Община Варна, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Електроразпределение Север АД, редовно призован, не се явява и ни си представлява. В писмен отговор, чрез юрк. Вълчева, поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за две инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, Второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Д. Миткова, против заповед 18-9716/31.08-2021 г. на началника на СГКК Варна, с която на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Варна, заявено от Електроразпределение Север АД със заявление вх. 01-01-93376/19.02.2021 г., като е нанесена като нов обект сграда с идентификатор 10135.4508.260.1, без данни за собствеността върху нея. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, в установената писмена форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Според първоинстанционния съд, процесната сграда представлява обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2 от ЗКИР и фактът, че не е била нанесена в КК при одобряването й, представлява непълнота, която законосъобразно е отстранена с обжалваната заповед. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Не се споделят доводите на касатора в касационната жалба, че Електроразпределение Север АД няма годен титул за собственост и няма право да иска поправка в КККР за чужд имот. Трафопостът е бил изграден преди влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност/ ДВ бр. 64/1999 г./, което го определя като енергиен обект по чл. 60, ал. 2, т. 1 от същия закон, за който в полза на ответника е възникнало сервитутно право, от което произтича правомощието му да влиза в обременения имот и да извършва в него дейности, в съответствие с вида и характера на учредения му сервитут. Според разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ/ 1999 г./, сервитутното право в полза на енергийните предприятия за съществуващи енергийни обекти, възниква по силата на закона. Това са енергийни обекти, изградени основно при действието на Закона за електростопанството от 1975 г. Възникналите по силата на този закон сервитутни права запазват действието си на основание § 26 от ПЗР на действащия ЗЕ. Легалната дефиниция на понятието сервитутна зона законодателят е въвел с разпоредбата на § 1, т. 51 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.), съгласно която, зоната около енергиен обект, върху земя - чужда собственост, в която енергийното предприятие има право на прокарване и право на преминаване при изграждане, поддържане и ремонт на енергийните съоръжения, която е с размери, съобразени с изискванията за безопасна експлоатация. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 и ал. 2, т. 1 не предвижда за възникването на сервитутното право други правопораждащи факти, освен съществуването на енергийния обект към влизането в сила на ЗЕЕЕ (отм.). Сервитутното право върху имота на жалбоподателя е възникнало по закон с обратна сила и запазва действието си и по настоящем на основание § 26 от ПЗР на действащия Закон за енергетиката (ЗЕ, обн., ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.) и се явява годно правно основание енергийният обект да бъде разположен в имота на ответника. Съдържанието на сервитута задължава собственика на служещия имот да търпи съоръжението в имота си, както и ограниченията свързани с това, подробно описани в Наредба 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., изм. и доп., бр. 77 от 2.09.2008 г., бр. 12 от 11.02.2014 г., бр. 75 от 29.09.2015 г., бр. 39 от 28.04.2020 г. Процесната сграда е била нанесена като трафопост в одобрения през 1985 г. кадастрален план след неговото попълване, както и в последно действащия преди одобряването на КККР кадастрален план на местност Вл. Варненчик, землище Владиславово, одобрен със заповед 353/04.11.1997 г. на кмета на община Варна. Въпреки последното, сградата не е била нанесена в кадастралната карта при одобряването й със заповед РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, което е станало причина Електроразпределение Север АД да поиска нейното изменение. В случая процесната сграда подлежи на нанасяне в КККР по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54 ЗКИР, тъй като е годен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2 ЗКИР. В случай, че СГКК установи, че от представените доказателства е налице несъответствие между отразеното в кадастралните регистри и действителното положение на имота към датата на одобряване на кадастралната карта като непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, службата е длъжна да съобрази представените доказателства и да извърши изменение на кадастралния регистър. Съобразно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти или грешки, какъвто е именно настоящия случай. Неоснователно е и твърдяното от касатора наличие на спор за материално право. Определение на спор за материално право в настоящата специална материя, по смисъла на чл. 70 и чл. 71 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г., е даден в § 1, т. 16 от същата - когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Видно от проекта за изменение, в него не са отразени промени в собствеността на сградите, които да засягат правата на вписаните в кадастралния регистър собственици. В случая не се формира спор за материално право, тъй като не се установява в проекта за изменение на КК местоположението и границите на обектите да не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани в производството писмени доказателства, както и не е представен от съда писмен документ за това. Поради изложеното и при липсата на данни за спор за материално право правилно е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. Миткова, против издадената от началника на СГКК- Варна заповед 18-9716/31.08.2021 г. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При изрично и своевременно заявената от пълномощника на ответника претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Електроразпределение Север АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,