Решение № 5616 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2589/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба Д. Х. А., лично и като майка и законен представител на И. С. Х., Г. С. Х. и А. С. Х., представлявани от процесуалния представител адвокат Якимов срещу решение 1282 от 14.02.2025 г., постановено по адм. дело 67 по описа за 2025 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение 12752 от 06.12.204г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което им е постановен отказ да им се предостави на статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения н съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба, с основен акцент върху преценката на съда относно интересите на децата в контекста на бежанското право и формалистичен подход на националния орган, възприет и от съда. Иска отмяна на съдебното решение. Всички доводи се поддържат и в представено по делото подробно писмено становище от 17.05.2025г. Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния представител оспорва така подадената касационна жалба, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представя актуална справка за Сирийска арабска република. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да предостави на лицето в лично качество и на малолетните деца статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на закона за убежището и бежанците. Първоинстанционният съд, с много подробни мотиви и задълбочен анализ е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у кандидата за бежанец основателен страх от преследване към него или към децата. Поради което е извел и правния извод, че няма правно-релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл.144 от АПК и тези на ГПК. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. В конкретната история правилно е отбелязано, че е напуснала страната поради общата обстановка за несигурност, икономическите последствия и лоши условия на живот , с желание да живее далече от проблемите. Тези й твърдения не могат да бъдат подведени под изискванията на закона за относима към него бежанска история. Чужденката не е изразила никакви твърдения за опасност от изтезания или друга форма на физически или психически тормоз, поради основателни опасения от преследване, поради принадлежност към раса, пол, религия, националност или социална група и др. Изразените от нея лични притеснения поради лоши условия на живот им не могат да се приемат за законовите определения за пряк риск за живота и свободата поради изповядване на религия, политически пристрастия и др. Тя не е осъждана, не е имала проблем с официалните власти, не е била член на въоръжена групировка. Не може да се приеме и, че има основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Такъв статут се предоставя на лице, което е било принудено поради реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. По делото няма представени такива доказателства. В общия поглед относно ситуацията на Сирия, независимо от възникващите инцидентни ситуации на конфликт, ситуацията на сигурност е стабилна и предвид, всичко, което кандидатката за статут е посочила, не се установява да са налице спрямо нея и децата й, сериозни и потвърдени опасения от личностно преследване, поради което връщането им да ги изложи на реална опасност от тежки и лични заплахи. При обсъждане на висшия интерес на децата, следва да се има предвид и Закона за закрила на детето и Конвенцията на ООН за закрила на децата, следва да се има предвид, че интересът е винаги свързан с грижата от техните родители и наличието на семейни връзки и ценности, т.е. те следва да бъдат с техните родители. Тези деца нямат лична бежанска история и черпят права от разказаното като такава от родителите като е видно, че лично към тях също няма заплахи. Независимо от принципно нестабилната обстановка в страната, при завръщането им за тях съществува възможността да водят нормален живот, поради липсата на каквито и да било твърдения и данни за реални възможности за лични посегателства. По тези съображения следва да се приеме, че е постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение